Индуизмът е смесица от религията на древни арийски племена, нахлули в Индия от север, и вярванията на местните, изповядвани повече от 3000 години. Днес той има над 400 милиона последователи по света, но и хиляди разновидности. Защото е гъвкава религия. Върху съвременния индуизъм са повлияли както будизмът, така и философските индийски школи. Следи в него има и от древния ведаизъм.
По външна форма индуизмът е политеизъм, установяващ поклонение на извънредно много божества, на техните изображения и символи, със спазване на обреди, а по вътрешен смисъл той е пантеизъм и всички божества, всички сили и предмети на природата се считат само проява на всеобемащата божествена енергия.
Индия е магия и екзотика, мистика и мъдрост, слети в едно. Казват, че там никой не отива случайно - "повикан" е. Страната поразява с приказна красота и усещане за тленност, с величествения Тадж Махал, който е свързващото звено между миналото и настоящето.
----
В Индия най-важни са духовните ценности, цени се вътрешната енергия. Всички индуисти вярват в превъплъщението. Което означава, че след смъртта душата преминава в друга форма на живот. При това многократно, докато не се освободи от този цикъл. Три неща са необходими според индуизма за освобождаването на душата: философия (или знание), религиозни дела и молитви или медитация. Основните молитви са мантри, които се пеят.
Според древноиндуската версия след смъртта душата преминава временно в астрален план, откъдето после се преселва в друго тяло - растение, насекомо, животно или друг човек. Тялото, в което на душата й предстои да се превъплъти, се определя от количеството на кармата - добрите или лошите дела, които тя е събрала в предишния си живот. Ако човек е правил повече добро, душата му преминава в по-развито и благородно същество, ако пък е живял лошо - в по-низше. Процесът на превъплъщаване продължава, докато душата напълно се освободи от кармата, като изгуби всякакъв интерес към живота. Тогава тя се слива с абсолюта - Брама.
Когато жените в Индия се рисуват, те не го правят, за да изглеждат най-красиви. Рисунките са свещени и са както за поддържането на кожата и косата, така и за
изграждане на качества
Най-често рисуваните места по тялото са ръцете и краката, защото там енергията циркулира най-много. Сместа е направена от билки, които захранват с енергия - така както ароматите. Приказността на тази тайнствена страна може да се долови и по типичните индийски дрехи. Всички тонове са пъстри, в цветовете на дъгата, обсипани с разноцветни пайети. Кои са те:
- сари - представлява дълъг плат. Отгоре се облича чоли (блузка). Сарито се навива около кръста и после се премята през рамото;
- панджаб - състои се от три части: дълга блуза като рокля, която е до прасците, панталон и шал. Както сарито, така и шалът служи за предпазване от жаркото слънце;
- гопи дрес включва силно разкроена пола, чоли и шал.
При мъжките дрехи ризата се нарича курта, а отдолу се носи доти (шал), който се навива и става като пола. Основни са белите ризи и панталони, а джапанките са задължителни. Много от индусите носят и чалми.
Най-характерна за индийката е нейната външна украса - гривни и всевъзможни накити по главата, ръцете, тялото и краката, като всички бижута са покрити със символи. Най-често срещани са изображенията на слънцето и луната - мъжкото и женското начало. Бижутата задължително звънят. Индийците обясняват това с енергията - всичко, което се движи и звъни, предизвиква трептежи на енергията.
Албена Тошева, собственик на Арт Йога Студио "Магазин за баланс и хармония", обяснява, че според индуизма има три гуни, три типа хора. Тамас - това са "тежките" хора, които употребяват алкохол и цигари; раджас са огнените хора, които са вечно забързани, работещите, изискващите; сатва са "чистите" хора - чисти мисли, чисти чувства, чисти желания.
Женският аспект в индуизма се разглежда от богинята Деви. Самата богиня се отличава с три качества и съответно има три вида богини: Дурга, Лакшми и Сарасфати, като всяка си има своите качества. Дурга е изобразена с оръжие в ръце и премахва всякакви пречки. Това е жената воин,
жената, която командва,
разрушава всичко, за да могат да се построят дадени качества на чисти основи. "Ако искаш да построиш нова къща, трябва да премахнеш старата и да започнеш на чисто", обяснява Албена Тошева. Като започваме да работим за някое качество, се обръщаме първо към Дурга с мантри, чрез които я благославяме. Лакшми се изобразява винаги с излизащи от ръцете й монети и е богинята на благодатта и плодородието. Носи здраве, щастие и съзидателност. Тя е богинята, която отговаря за материалната природа, и всеки, който започва дадено начинание, се обръща към нея. Сарасфати е богинята на речта, писмеността, музиката и изкуствата. Тя създава. Според Албена Тошева в Индия наистина има три вида жени. Онези, които се карат, втори, които творят, и трети, които са майките.
Основата на всичко съществуващо е Браман. Висшите проявления на Брамана са трите върховни бога - Брама, Вишну и Шива, които съставляват индийската триада. От тези богове Брама е удостоен с най-малко почитание. Сигурно поради това, че той, като е само творец на света, не взема непосредствено участие в живота. С по-голяма почит са ползват Вишну и Шива, като вишнуитите и шиваитите дават предпочитание ту на едното, ту на другото божество.
Шива е бог на отречението, въздържанието. Води се бог, разрушител на света. Разчиства старото, за да се построи ново. Хората, които практикуват хата йога, се обръщат към него и го боготворят, защото през голяма част от живота си той медитира и се въздържа, за да пречисти тялото си. Изобразява се с тризъбец, малко барабанче, около врата му е увита змия, символ на кундалини. В косите му има луна, символ на женската енергия, а от тях излиза свещената река Ганг, за която се казва, че има дух и разум. На челото на Шива е изобразено трето око, а гърлото му рисуват посиняло, защото е изпил отровата на млечния океан (при създаването на вселената е започнал да се бие океан от мляко, за да се изкара сметаната, която за индусите е свещена, защото е нектарът на щастието.) Шива е изобразяван да стои върху тигрова кожа и да медитира. Съпругата му се казва Парвати, а двамата им синове - Ганеша и Васудева. Ганеша е бог, който премахва трудностите от пътя при започване на всяко ново начинание. Васудева пък написва "Веди"-те. Това са четирите свещени книги на индуизма, съдържащи химни, ритуални предписания и обяснения.
Вишну е съзидателят,
пазител на живота. Едно нещо трябва да бъде създадено и съхранено, а не да изчезне след време. Идеята е полученото качество да стане начин на живот. Вишну се познава по златния боздуган, на единия си пръст върти чакра, а в другата си ръка държи раковина. Съпруга на Вишну е Лакшми - богинята на плодородието, благоденствието, красотата и щастието. Брама пък е създателят, изобразяван е с четири глави. Той е творец на живота. Съпруга на Брама е Сарасфати - богинята на мъдростта и науката.
Индусите въздават божески почести на много герои, мъдреци, мъченици и вярват в много други свръхестествени божества. Те разглеждат бог Кришна в няколко различни аспекта. Изобразяван е с пауново перо, флейта и златна корона, а на челото - тилак, покрит целия със златни украшения - гривни, пръстени, бижута. Даже казват, че той така е роден, и вярват, че наистина е съществувал. Пресъздават го като човек, който пасе кравите; като музикант с вълшебна флейта, и всеки, който го чуе, започва да танцува около него, включително и животните. Разглеждат Кришна като символ на отношението на майката към детето, сравняван с християнските Дева Мария и Младенеца. Или като Кришна белята, който винаги е готов да извърши някоя и друга лошотия и постоянно се шегува. Идеята му за живота е, че той е едно постоянно забавление и не трябва да се приема на сериозно. Интересни са отношенията на Кришна с любовницата му Рада. Кришна е можел да се похвали с 16 хиляди жени, като от всяка е имал по 11 деца. От всички най-много обичал Рада, защото според индийците,
когато обичаш любовник,
обичаш безусловно и безпристрастно, нямаш никакво отношение, нищо не изискваш, а единствено се наслаждаваш. Индуизмът приема това като най-висшата форма на любов, такава, каквато е тя между Рада и Кришна. Не става въпрос само за сексуални удоволствия, а за отношение - безрезервно, безпристрастно, даваш, без да очакваш да получиш. Според тази култура Кришна е дошъл, за да покаже какво е любовта, жаждата за наслада и живот.
Някои индуисти (например сиваитите) почитат определени растения и животни, особено змията, маймуната и кравата. А също и неодушевени предмети - реки (особено Ганг) и езера. Пътешествието до Ганг и до Венарес се счита за заветно желание на всеки индус. Поклонението на природните сили, животни, камъни и идоли се оправдава така: тъй като бог е тъждествен с природата, то човекът, покланяйки се на природата и нейните предмети, одушевени или неодушевени, се покланя на самия Бог.
-----
Каре
Екзотика в медицината и храненето
Според източната медицина заболяванията възникват от недостиг на енергия в органите. В тялото ни има седем енергийни центъра (чакри), като всеки от тях си има място и отговаря за дадено качество, което се развива чрез медитивни техники. Чакрите поддържат физическото, интелектуалното, емоционалното и духовното състояние. В основата на гръбначния стълб на всеки човек, в сакралната кост, се намира фината духовна енергия кундалини, чиято цел е да се издигне и да премине през всичките чакри и да достигне височините, просветлението. Тя е силата на чистото желание у човека в латентно състояние.
Както всичко друго в тази страна, и кухнята е екзотична. Яденето в Индия е съобразено с принципите на аюрведа - знание за живота. Това е естествен подход за създаване на баланс на тялото чрез вида храна, който поемаме. Храната е предимно люта, а това е така поради високите температури в страната. Индийците обясняват пикантните си ястия така: когато ядем люто, се вдига топлината на тялото и се уравновесява с външната топлина, тогава тялото не се поти. Те имат схващането, че всяка храна - както вегетарианска, така и невегетарианска, притежава същина или енергийно състояние или пък качество, което може да бъде формирано. По този повод аюрведа казва: умът е тясно свързан с вида храна, който използваме.
|
|