Арнолд остава, Ръмсфелд си отива. Синя вълна заля Капитолия във Вашингтон и множество по-ниски хълмчета в различни щати.
Равносметката от частичните избори във вторник е (почти) ясна: демократите взеха пълната власт в Конгреса - Камарата на представителите и Сената, шест нови губернаторски поста и преобладаващото мнозинство от изборите на щатско ниво.
Нещата за републиканците изглеждат дори по-зле от голата статистика, като се има предвид, че поне 12 досегашни републикански конгресмени и 6 сенатори бяха изритани от постовете им - при положение че процентът на преизбиране в Конгреса е около 98%. В същото време всички демократи запазиха местата си. Това е сериозен индикатор за степента на недоволство срещу партията като цяло.
Сега президентът Буш ще се изправи за пръв път срещу враждебно настроен Конгрес. Ясно е, че последните две години от мандата му няма да са най-щастливото време в политическия му живот.

Защо се стигна до този срив на Републиканската партия,

който е сравним, но обратен по знак, с провала на демократите на аналогични избори през 1994? Стандартното обяснение, което анализаторите дават, е войната в Ирак, ниската популярност на Буш, както и скорошните скандали за корупция, секс с малолетни и т.н., където героите бяха все републиканци.
Наистина Ирак беше в мислите на много от гласоподавателите, според следизборните допитвания. Междинните избори са и референдум за популярността на президента, а в момента 6 от всеки 10 американци казват, че Буш хич не се справя с работата си.
Загубата на републиканците обаче е също така резултат от тяхната глобална изборна стратегия, която проработи през 2000, 2002 и 2004 г., но просто нямаше как да продължи да им носи дивиденти и през 2006 г. Буш и компания съвсем съзнателно се бяха ориентирали да търсят подкрепата на най-консервативната част от американците, вместо да използват стандартния подход да се апелира към по-умерените, центристки настроени избиратели, които са мнозинство. Главният идеолог на тази стратегия е президентският съветник Карл Роув, чиято близост с Буш-младши датира от избирането на последния за губернатор на Тексас през 1994 г.
Роув е наричан във Вашингтон "архитекта" със смесица от уважение, страх и презрение. Той има идея фикс - да увековечи републиканското мнозинство в двете камари на Конгреса, което те имаха с много малко изключения от 1994 г. насам, и да остави Белия дом перманентно в републикански ръце.
Стратегията да се постигне това минаваше през

активиране на въпросните най-консервативни избиратели

- т. нар. религиозната десница в Америка. Тези хора започнаха да гласуват много по-масово, като освен това участваха активно в различни инициативи на партията, завладяха блогосферата, радиошоута и т. н. Покрай нея Роув целеше да привлече и независими и дори демократи, недоволни от "моралния упадък" на Клинтънова Америка.
Споровете по т. нар. "ценностни" теми като абортите, гейбраковете, клонирането, евтаназията, религията в училищата бяха умишлено изведени на преден план, защото те мобилизираха не само крайно настроените избиратели, но и множество по-умерените, макар и консервативни по европейските стандарти американци. Повечето от тези спорове, разбира се, са твърде дълбоки, за да се обсъждат в предизборна атмосфера, и резултатът беше забележима поляризация на електората, който се разцепи според разбиранията си, а не според икономическия си интерес например. Затова работещите в "Макдоналдс" в Омаха, Небраска, смирено гласуваха за Буш, който отказа на няколко пъти да обсъжда вдигането на минималната работна заплата и пусна данъчна аванта само на тези с доходи над 100 000 долара.
Съчетано с новата опасност - тероризма, - всичко това работеше в полза на републиканците, защото техните най-лоялни привърженици гласуваха дружно, докато демократите се помайваха. Републиканците изглеждаха непобедими, уверени в ценностите си и единни от 2000 г. досега, привличайки много хора, които не виждаха същата решителност у демократите.
Само че когато собствената им партия беше ударена от скандали, морализаторството се оказа лош ход. Дългогодишен конгресмен от Сан Диего вече търка наровете в затвора заради подкупи, бившият им лидер Том Делей беше уличен в нечистоплътни сделки и подаде оставка (затвор за него не би бил голяма изненада), много други са разследвани заради близки контакти с лобиста Джак Абрамоф, който също бе осъден. За капак дойде и аферата на 50-годишния конгресмен и виден нравоучител Марк Фоли с млади стажанти. Проблемите станаха твърде много, за да бъдат изброени.
Твърдоглавието и цинизмът на администрацията по въпроса за Ирак също удариха здраво по престижа на републиканците, които поне до "ерата Буш" бяха смятани за по-квалифицираната партия по отношение на външната политика. След капиталното фиаско в Близкия изток - както все повече американци го възприемат - доверието към външнополитическите способности на републиканците спадна неимоверно.
Вместо да признаят грешките си, републиканците, водени от Белия дом, продължаваха да упорстват, докато убедиха повечето що-годе умерени избиратели, че е дошло време за промяна. В този смисъл може би беше

по-добре Ръмсфелд да бъде уволнен преди, а не след изборите

- тогава щеше да има повече полза, защото щеше да покаже някакво вслушване в общественото мнение.
В началото на тази година демократите изглеждаха като че ли са стигнали политическото си дъно. Никога през последните 70 години - от времето преди Франклин Рузвелт да стане президент - те не бяха имали по-малко конгресмени и сенатори. Партията изглеждаше уплашена и лишена от конструктивни идеи. Постепенно обаче тя набра смелост, като несръчността на републиканците в управлението и изобилието от скандали сред тях само помогна за този поврат.
Сега демократите кипят от енергия и са готови да започнат да прокарват радикални законодателни инициативи - като вдигането на минималната заплата например - веднага щом новият Конгрес се събере през януари. Със сигурност ще се заредят безкрайни комисии за Ирак, а средствата за войната ще бъдат орязани, което ще принуди Белият дом да започне изтегляне. Някои гласове предлагат и по-драстични мерки - като импийчмънт на президента например.
Нанси Пелози, новият лидер на мнозинството в Камарата на представителите и първата жена на тази позиция, едва ли ще настоява за сваляне на Буш. Както каза един коментатор: "Защо да загубят една година в разправии, които в най-добрия случай ще доведат до президентство на Чейни?"
Пелоси има много голяма заслуга за успеха на партията си - и за собственото издигане до третата по сила позиция в американското държавно управление. Тя дисциплинира демократите в Камарата, докато твърдото ядро на партията - тъмносините, ако употребим българска аналогия, - се мобилизираше за изборите.
Точно това ядро издигна седесарски лозунги за тези избори, които съдържаха предимно вариации на думите "стига" и "достатъчно". Сега обаче партията, която беше повече или по-малко в опозиция през последните 12 години, ще трябва да овладее лостовете на законодателната власт и да се оправи с куп неразбории.
И колкото и важни да бяха тези избори за Америка, истинската битка ще бъде за Белия дом през 2008 г. Карл Роув със сигурност не забравя това.




---------------------------------------------
Терминатор 4

В ден, когато температурата в центъра на Лос Анжелес удари 35 градуса и счупи рекорда за това време на годината, Арнолд Шварценегер отпразнува изборната си победа в прохладата на хотел "Бевърли Хилтън". Най-голям възторг в тълпата предизвика репликата му: "Аз наистина обичам повторенията (sequels - б.а.)!"
След което актьорът, играл в три касово успешни версии на "Терминатор", целуна съпругата си Мария Шрайвър и се отправи да празнува началото на втория си мандат като губернатор на Калифорния.
Интересното за Арнолд е това, че враговете му са почти поравно републиканци и демократи.
Републиканците са недоволни от неговите либерални възгледи по много въпроси и най-вече от демонстративния начин, по който той се дистанцира от президента Буш. На практика двамата не са се виждали от няколко години, макар че Буш беше няколко пъти в Лос Анжелес.
Шварценегер го избягваше съвсем подчертано, а през септември направо натри носа на президента, като подписа меморандум директно с Тони Блеър за сътрудничество в борбата с глобалното затопляне. Инициативите на губернатора за ограничаване на вредните емисии във въздуха и водата, намиране на алтернативни горива, както и безусловната му подкрепа за генното инженерство и клонирането на човешки клетки с медицинска цел го направиха доста по-симпатичен на много демократи, но пък разгневиха републиканците и мощните лобита на автомобилната и енергийната индустрия.
Много от сините, обаче, не могат да му простят битките с профсъюзите на учителите и медицинските сестри, когато "говернаторът" се опита да ореже бюджетните средства в образованието и здравеопазването. Нещата в тази посока се разрешиха с хепиенд - за разлика отпреди две години в момента бюджетът на щата прелива от данъчни постъпления, след като икономиката живна и пари се намериха за всички.
Шварценегер достигна най-ниската точка на политическата си кариера миналата есен. Тогава нито едно от предложенията му гласувани на специален референдум не бе одобрено от гласоподавателите, а популярността му спадна до 30-на процента. За капак Арнолд се държеше високомерно с опонентите си, като дори нарече демократите в щатския сенат "женковци," когато те блокираха негови инициативи.
Той успя не само да си върне позициите през тази година със серия от добре премерени политически и икономически стъпки, но и да се докаже като управник с добър усет за реалностите. Миналата есен Шварценегер направи нещо, което например президентът Буш така и не намери сили да стори - да признае грешките си и се извини за твърдоглавието си.
Затова е напълно вероятно е Арнолд да се бори за сенатско място през 2010 г. срещу демократката Барбара Боксър. И може да спечели, стига да не я нарече "мъжкарана."

Оставката на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд може би щеше да донесе дивиденти, ако бе подадена преди изборите.

Изборната стратегия на Буш този път се оказа неуспешна и за президента настанаха трудни времена, защото ще трябва да се съобразява с мнозинството на демократите в Сената и Конгреса.

Арнолд Шварценегер се разграничи от Буш овреме и спечели.

Лидерите на новото мнозинство в Конгреса и Сената - Нанси Пелоси и Хари Рейд.

68

4601