Голяма подготовка за генералната промяна тече! Идеологът на новата политическа тенденция за скъсване с миналото Бойко Борисов подгрява общественото съзнание от доста време, но напоследък нещата са направо извън контрол. Кметът е навсякъде - реже ленти, асфалтира софийски улици, обяснява от всички телевизии, радиа и печатни медии колко не стават сегашните партийци, промоцира собствените си идеи за света. Громи властта, че не може да се оправи с един боклук, камо ли с цяла държава.

След заветния 3 декември, когато на небосклона ще изгрее новата звезда ГЕРБ, се очаква 17-годишният утвърден политически модел да иде на бунището в Кремиковци, в краен случай в Суходол. Върховата точка на цялата тази кампания бе преди два дни - тогава столичният кмет дефинира тайната на успеха като канализиране на мощния антипротестен вот. Поради това се налага да се бърка надълбоко в пространството - дясно, център, ляво, леко в национализма, малко в патриотизма и европеизма. Докато се докара на вкус. Тук



водещо е желанието, а не възможностите



Миксирането на тая взривоопасна смес се оставя за след учредяването на партия ГЕРБ, тогава завършеният продукт излиза на пазара.

Ровенето на софийския кмет из политическата смет обаче леко помрачи собствения му образ, затова до ден-днешен никой не може да каже със сигурност каква е политическата ориентация на Бойко. А тази липса на физиономия никак не работи в полза на генерала. Ама изобщо. Каква ще е тая формация, къде ще се позиционира в пространството, с кой ще се коалира, след като лидерът й, макар и неформален, не се идентифицира с нищо познато и не предлага нещо кардинално различно извън заклинанието център-дясно? Ако Борисов държи на приказката си за генерална промяна, трябва да измисли прилично обяснение за различията между себе си и останалите в тая част на пространството - НДСВ, БЗНС и разни други. Това засега не се случва.

Междувременно Борисов обаче накъса тънките нишки, с които се опита да обвърже присъствието си на сцената. Започна с национализма. За жалост в тая ниша преди него се настани Волен Сидеров. Кметът одобрява идеята, но не харесва друг да я реализира, затова се отдръпна. Остави лидера на "Атака" да се развива сам и забрави старите си пристрастия. Още по-лошо - Бойко отстъпи от



амбицията си да елиминира Доган



като сериозен фактор и чистосърдечно си призна, че без ДПС е немислимо да се печелят избори. Ерго, безнадеждно е да се мисли, че е възможно да се прави правителство и Сокола да е навън от него. С национализма дотук. Избирателят с такъв уклон си е направил изводите.

После дойде ред на дясното. Там хаосът е пълен, но все още има една по-сериозна партия - СДС, с шанс да се вземе в ръце, ако не иска да загине, барабар с лидерите си. Макар и да се блазнят от идеята, сините не могат да се идентифицират с бившия бодигард на Живков. Като партньор - да, но като водач - благодаря, не. Вероятно защото на "Раковски" 134 разбират, че Борисов не е панацеята за оцеляването им, а начин да се затрият съвсем. Земеделката Анастасия Мозер го каза най-точно: "О, Борисов е голямо внуче". Внуче, не родител. (Помните ли, че имаше такава коалиция "Баба, дядо и внуче"? Ако не се сещате, не е загуба велика - не беше особено печеливша.) А след като разбитите десни авари не го виждат като водач, БСП ли ще му позволи да вършее в левия двор?

Царската партия не е това, което беше, обаче все още има позиции и електорат. Пък и



Бойко вече не я припознава като своя



Иска нещо друго, иска да приватизира антипротеста. Но силите му стигнаха да възроди идеята на НДСВ от началото на миналия парламент, когато депутатите получиха книжка с "Приказка за стълбата" на Смирненски по идея на Огнян Герджиков. Е, кметът поне ще я увековечи с паметник.

За толкова време Борисов показа, че силната му страна е да громи недостатъците, а не да съгражда. Световната практика не познава такъв начин на утвърждаване на лидери. Битките, които започна първо с Петканов, после с бившите си колеги от НДСВ, накрая с де-що политик от властта намери, не го представят в ролята на съвременен Цезар. Ако номерът "аз ги хващам, те ги пускат" минаваше в битието му на главен секретар на МВР, като политик ще му се наложи да обяснява защо самият той допуска конфликт между думи и дела. Веднъж вече пробута номера със заплахите да се кандидатира за президент, а сетне да се откаже. Но на втория ще трябва истински да влезе в състезание - най-тежкото, защото е състезание за властта. Вярно, засега Бойко не иска да става премиер, но иска да прави правителство.

Генерална промяна с тези средства не се прави. Това е, като да искаш със стари лица нова партия да правиш.