Дори и да имаш желание да кажеш нещо хубаво за съдебната система, за да помогнеш за излъскването на имиджа й на прага на ЕС, просто няма как. Поредното доказателство за това дойде в четвъртък от Висшия съдебен съвет. Половин година правителството на съдебната власт мъдри как да реализира идеята за т.нар. операция "Чисти ръце". Когато най-сетне трябваше да има някакви резултати, те се оказаха разочароващи. От публикуваната в сайта на ВСС информация стана ясно единствено кой от 74-мата на ръководни длъжности в съдебната власт е подал прословутия документ и кой не е. Липсва най-интересното - кой от подалите е съгласен имотното му състояние да бъде огласено и какво е то. Така поне се бяха договорили членовете на съвета. Така е записано и в правилника за декларациите. Но не би. Потвърди се тезата на скептиците, че цялата акция, инициирана преди решаващия доклад на Брюксел, си



е била чисто забаламосване



Естествено, ако някой магистрат има нещо да крие, той прекрасно знае как да го направи и никакви декларацийки няма да му попречат. Но не в това е въпросът. Притеснителното е, че дори и при това положение, не се дава и най-малкият знак, че системата все пак се реформира. Иначе в списъка има интересни неща - защо например зам. апелативният прокурор на София и член на ВСС Николай Ганчев, който нашумя основно покрай телефонните си разговори със скандалния бизнесмен Илиян Пенев-Мацола и срещу когото във ВСС има висящо дисциплинарно производство, не е подал декларация? Не само пред ВСС, но и пред Сметната палата. Може би си струва някои компетентни органи да се поинтересуват и от това.

На този фон кървавите разправии за пари и увеличение на заплатите в системата от последните дни са направо срамни. Явно



прагът на чувствителност е паднал критично ниско



Дано прокуратурата не залага на късата памет на обществото и със спецотряда от петима обвинители, които ще се заемат с най-важните дела в държавата. Така, общо взето, се случи с дълго чаканите списъци с обвинителни актове срещу ключови фигури, в които се оказаха предимно дребни риби.

Специалното звено трябва да разнищи случаи, които са приковали общественото внимание, но вървят бавно и мъчително, а сроковете на разследванията им се удължават по няколко пъти. Такива са например разследвания като това срещу шефа на БЧК Христо Григоров и срещу бившия вече зам.-директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев. В това отношение идеята не е лишена от логика. "Спецотрядът", в който се предполага, че влизат най-оправните прокурори, ще излезе от Съдебната палата, за да не се разсейва с други задачи, и ще се концентрира върху важните дела. Изнесените обвинители ще се ръководят от прочулия се напоследък Божидар Джамбазов. Той е от младото поколение в прокуратурата и за кратко успя да спечели доверието на обвинител N1 Борис Велчев. Джамбазов внесе обвинителния акт по делото за пране на пари срещу покойния вече Иван Тодоров-Доктора. Наблюдава и разследването срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров.



"Топлофикация" е част от експеримента,



едно от 25-те дела, които ще се разследват от "великолепната петорка".

Велчев спомена, че звеното ще работи още по скандално известните митничари Пурата и Джими, шефката на митницата в Горубляне Снежина Ангелова, Николай Методиев-Пилето, Барона. "Сега" научи, че сред делата ще попадне и това срещу бившия зам.-директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев. В началото на май той бе обвинен в пране на 357 000 лв., получени от подкуп. След това бе уволнен. Разследването бе поверено на ГДБОП, а срокът му удължаван няколко пъти. Оттогава за случая се говори малко. Обяснението за бавния ход е, че специалистите изследват всички сделки на фонда. Неофициалната версия обаче е, че дознателите се затрудняват да докажат подкупа и делото е пред провал.

Софийската градска прокуратура зацикли и на друго дело - това срещу шефа на БЧК Христо Григоров. Той бе задържан през февруари по време на шумна акция, в която участваха близо 100 антимафиоти. Разследващите твърдят, че е виновен за злоупотреби с дарения за десетки милиони лева в периода 2003 - 2005 г. В началото на август главният прокурор Борис Велчев удължи срока на разследването с 4 месеца, които вече са към края си.

Бившият шеф на Държавния резерв Станислав Копаров също достойно би попълнил този списък на прокуратурата. След като на съд бе пратен друг бивш шеф на резерва - Йовчо Йовчев, през август и на предшественика му Копаров бе повдигнато обвинение за престъпление по служба. По същото дело се разследва и бизнесменът Мирчо Петков. Делото бе поверено на националното следствие. Още тогава разследващите признаваха, че няма да им е лесно и няма да са готови поне до края на годината да го изправят пред съда. Като се има предвид и че вероятно на пръстите на ръката се броят издържалите в съда обвинения за престъпления по служба, бавенето става лесно обяснимо.

Списъкът с делата лесно може да бъде запълнен и с имената на бившия шеф на пожарната Кирил Войнов и уволнения директор на столичния КАТ Илия Илиев, вдовицата на Константин Димитров-Самоковеца Ангелина, несебърския бос Димитър Желязков-Митьо Очите и т.н.

Експериментът с разследващите прокурори си е



ходене по тънък лед



Винаги съществува риск той да се провали, а заедно с него и важните разследвания. Разбира се, има вероятност това да е единственият шанс въпросните дела да бъдат спасени от шумно сгромолясване. А и като се поверят на малко хора, ще е пределно ясно не само чии са заслугите, ако има успех, но и чия е отговорността, ако се стигне до провал.

Важни в крайна сметка са резултатите. Дали обикновеният дознател, или пък великолепна "петорка" ще приключи дадено дело бързо и качествено, няма значение. Колкото по-дълго се проточи едно разследване, толкова по-малка става вероятността то да бъде разкрито. Затова е време съдебната власт да започне да помни и изпълнява щедрите си обещания. Иначе рискува да си остане във вечната поза на обвиняем.