Георги Дичев е избран за председател на Камарата на частните съдебни изпълнители при учредяването й на 26 ноември м.г. Роден е през 1973 г. в София, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1997 до 1999 г. е юрист в приемната на президента. След това е съдия-изпълнител при Софийския районен съд. През 2002 г. при учредяването на съюза на съдия-изпълнителите е избран за негов председател. Със съдебно изпълнение и реформата в него се занимава повече от 7 години.





- Г-н Дичев, зачестиха случаите на посегателства върху частни съдебни изпълнители - в София, в Плевен. Защо се случва това според вас?

- Реформата в съдебното изпълнение дава много добри резултати. Само за 6 месеца имаме около 30 000 образувани дела и доста голяма част от тях са прекратени поради изпълнение. Става въпрос за събрани десетки милиони левове. Очевидно по този начин сме засегнали хора, които са си мислили, че в България съдебните решения ще продължават да са само на хартия. Това, че някой е осъден, досега не беше проблем, тъй като изпълнението не беше ефективно. Ние започнахме да работим ефективно и това не се харесва на хората, които искат у нас да няма законност и ясни правила. Може би в отчаянието си стигнаха дотам да използват бомби и бухалки. Но поемат много голям риск. Частният съдебен изпълнител изобщо не е частен. Частен е, доколкото сам си изкарва възнаграждението за разлика от държавните съдебни изпълнители. Но като роля, правомощия и статут той изпълнява държавни функции. Неслучайно в Наказателния кодекс посегателствата срещу него са приравнени с тези срещу съдия и прокурор. Учудва ме, че длъжниците рискуват да изкарат остатъка от живота си в затвора, а в същото време не им се разрешават проблемите. Това, че са посегнали на колега, не означава, че делото няма да се изпълни.

- Има ли развитие по разследванията на нападенията?

- За съжаление не са хванати извършителите. За поръчителите на този етап не можем да говорим.

- Според вас това може ли да са съвсем обикновени хора, които дължат 1000 лв. за парно например?

- Съмнявам се. Явно става въпрос за доста по-големи финансови интереси.

- А трябва ли ви по-специална защита?

- Ние сме хора на закона. Полицията и другите органи, които са натоварени да осигуряват обществения ред, ако са ангажирани достатъчно с тези проблеми, не мисля, че ще има някакви проблеми в бъдеще.

- С какви изисквания отивате на среща с ръководството на МВР? И получавате ли съдействие от полицията, каквото по закон е длъжна да ви оказва.

- Ще поставим въпроса например информацията за моторните превозни средства на длъжниците да се получава автоматизирано. Като цяло полицията си изпълнява задълженията по закон. Имаше само един случай в Сливен, където ни отказваха съдействие. Позовават се на Закона за задълженията и договорите и искат да се сключи договор за поръчка между частните съдебни изпълнители и полицията и да се плаща за това, че полицията трябва да си изпълни задълженията. Мисля, че това недоразумение ще бъде отстранено.

- Имате ли проблеми с други институции?

- Дотолкова доколкото много хора се подвеждат по думата "частен". А ние изпълняваме публични държавни функции и затова държавните органи трябва да предоставят исканата информация, и то без такси и без забавяне. Най-ефективният начин е справките да се правят по интернет. Така е в европейските страни. Ако това се случи, няма нищо лошо да се плащат такси за бърз достъп, с които да се поддържа системата.

Този проблем го имаме включително и с МВР. Справките от КАТ трябва да ги заплащаме. Ако длъжникът притежава много моторни превозни средства, по тарифата на МВР трябва да платим по 3 лв. на автомобил. Това не го плаща съдебният изпълнител, а кредиторът в началото и накрая остава за сметка на длъжника. С тези такси се натоварват гражданите, и то при положение че в държавното изпълнение не се събират такси за тази информация. Това е нарушение на основни принципи на правото и на конституцията.

Вече поискахме интернет връзка с базата данни на ГРАО. Това трябва да се случи в началото на следващата година. Но например Столичната община, учудващо за нас, в един момент отказа всякакви справки без плащане на такси. Били сме частници.

- Трябва ли да се пипне законът, за да се премахнат тези проблеми?

- Да. Ние сме го предложили. В Закона за частното съдебно изпълнение трябва да се запише, че достъпът до тази информация е безплатен.

- Споменавате интернет. Има ли напредък по информационната система на съдебното изпълнение? И какво точно ще представлява?

- Информационната система вероятно ще започне да действа от началото на март. Тя на практика ще е регистър на всички заведени дела в единна база данни. Идеята е в нея да се включат и държавните съдебни изпълнители. Това ще е от полза за много институции. Лесно ще може да се установи от което и да е място в страната дали срещу дадено лице има заведени изпълнителни дела. А не както е сега хората да обикалят по 128 служби в страната. Ще ни облекчи максимално и защото дневниците и регистрите, които сме длъжни да водим по закон, ще са в електронен формат в системата. Всичко ще се автоматизира. Продажбите, които се извършват от съдебните изпълнители, ще се въвеждат в системата. Така хората, които искат да купуват движими вещи или недвижими имоти, ще знаят в цялата страна какво се продава, на каква цена и от кого. А това е изключително удобство за този пазар. Системата като идея е много добра и по нея активно се работи в момента. Информационната система трябва да улесни и контрола.

- Какво ще е нивото на достъп и как ще се гарантира сигурността на информацията?

- Достъпът ще е ограничен. Архивът на съдебните изпълнители е неприкосновен. Ще могат да се правят справки дали срещу дадено лице има изпълнителни дела. Обсъжда се дали може да се публикува размерът на парична сума. Обявленията ще са публични. Ще има такса за ползване на системата, но те едва ли ще са такива, че да възпрепятстват достъпа.

- Министерството на правосъдието ще е принципалът...

- Да. Има колеги, които се притесняват доколко министерството ще справи. Ако системата не работи дори половин час, това ще блокира съдебното изпълнение. Изключително важно е министерството да осигурява техническа непрекъснатост, да няма сривове в системата. В същото време не трябва да се позволява информация нерегламентирано да излиза оттам. Надявам се, че всичко ще е нормално.

- Има ли много ваши действия, които съдът отменя?

- Това винаги го е имало. Това, че длъжникът може да обжалва абсолютно всичко, е един от проблемите на съдебното изпълнение. Ние получаваме жалба срещу действия, които още не сме извършили. Това е традиция от държавното съдебно изпълнение. Има и отменени действия и това е нормално.

- А има ли противоречива съдебна практика?

- Това е друг проблем - по много от въпросите няма безспорна практика, тъй като обжалването на действията не стига до ВКС. Окръжните съдилища се произнасят като първа и последна инстанция. Общо взето, длъжниците имат повече права, отколкото е необходимо за защита. Механизмите на защита са толкова много, че кредиторите често казват: "Длъжник да си в България".

- В каква посока трябва да се ограничат правата им?

- Правото на жалба трябва да се сведе до съществени стъпки в изпълнението. В проекта за нов ГПК е предложено да падне почти изцяло правото на жалба и отговорността да се пренесе върху частния съдебен изпълнител. Той носи гражданска отговорност и ако длъжникът прецени, че са му нанесени вреди, той може да го съди. Ние сме притеснени малко от това решение, защото ще станем страни по дела, вместо да си вършим работата. Това е крайна мярка.

Като процедура нещата могат да се ускорят. Трябва и да се разширят правомощията на съдебните изпълнители. Например в момента един от най-неефективните способи е изпълнение срещу моторни превозни средства. Те са в движение, а съдебният изпълнител няма как да установи къде се намират в момента. По нареждане на орган на съдебната власт - съдия, прокурор или следовател, КАТ може да спре от движение един автомобил. Ние настояваме и съдебните изпълнители да могат да разпореждат това.

- Преди близо две седмици камарата ви, Висшият адвокатски съвет и Нотариалната камара се обърнахте към националния омбудсман. Искате той да сезира Конституционния съд във връзка със закона за ДДС. Имате ли отговор от Гиньо Ганев?

- Още нямаме отговор. Но сме се разбрали и с организациите на адвокатите и нотариусите, че няма да се бавим повече, защото 1 януари, когато законът влиза в сила, е съвсем близо. Ще търсим и други начини да сезираме КС и още тази седмица ще предприемем следващи стъпки.

- Какви?

- Подписка в Народното събрание.

- Дали ще успеете? По конституция ви трябват подписите на 1/5 от депутатите. Това са същите хора, които гласуваха за ДДС и върху вашите услуги.

- След като приеха закона, по въпроса имаше развитие. За частните съдебни изпълнители Еврокомисията изрично препоръча да не се налага ДДС.