Най-голямото фиаско за българската съдебна система, а и за цялата държавна власт е обстоятелството, че не се намери нито един виновен за открадването на 2.5 млрд. лева кредити от банковата система през 1996-1997 г. Сума, която с лихвите и с раздадените от 1991 г. и невърнати и до ден-днешен пари, надхвърля 10 млрд. Толкова е един цял годишен държавен бюджет.

10 години след масовите банкови фалити и след всички обещания на следствие, прокуратура, правителства, парламенти за възмездие и за връщане на изтеклите милиарди левове, държавата претърпя пълен провал срещу банкерството и срещу кредитните милионери.

Вече никой не си прави труда да обещава справедливост. А съдилищата започнаха да четат оправдателни присъди вече и на трета окончателна инстанция срещу обвинени за раздавани кредити бивши банкери. А те пък от своя страна се готвят да съдят държавата за нанесени им имуществени и неимуществени вреди. Имат големи шансове за успех.

Наскоро Върховният касационен съд чете окончателна оправдателна присъда срещу бившите шефове на фалиралата държавна Минералбанк. Мотивите най-общо са, че банката е фалирала заради неиздължени държавни дългове. Съдиите пишат и че "в огромния доказателствен материал по делото ставало ясно кои са виновните лица и институции за фалита на банките в периода 1996-1997 г., краха на икономиката, инфлацията и т.н.". Срещу тези лица обаче не само в настоящото дело няма повдигнати обвинения, те не са привлечени към наказателна отговорност за "източване" на банковия сектор в полза на държавата, което очевидно е станало например със закона за уреждане на необслужваните кредити (известен още като ЗУНК - б.а.)", пишат в мотивите си още върховните съдии. В общи линии същото ще се случи и с обвиненията срещу бившите



шефове на бившите държавни Стопанска банка, Балканбанк и "Биохим"





Софийски градски съд вече оправда бившия шеф на Балканбанк.

За фалита на държавните банки действително може да бъде винена държавата, която е нареждала да бъдат отпускани лоши кредити на държавни предприятия. Но това не може да бъде смислено обяснение при фалиралите частни банки.

Но и при тях оправдателните присъди следват една след друга по някакъв строен сценарий в общи линии с едни мотиви. В огромната си част бившите банкери са преследвани по чл.282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба. И съдът чете оправдателни присъди със становището, че шефовете не били длъжностни лица, защото всъщност участвали в управлението на акционерни дружества, на частни субекти, а не са на държавна или публична длъжност. Този прочит на закона, разбира се, е повече от спорен, като се има предвид, че същият този НК обяснява какво се има предвид под длъжностно лице. И шефовете на банки изцяло покриват изискванията на чл.93 от НК, където е обяснено що е длъжностно лице.

Но изведнъж се оказа, че има съдебна практика в обратния смисъл и започнаха оправдателна след оправдателна присъди. И прокуратурата постепенно клекна. Вместо да поиска от Общото събрание на ВКС тълкуване на понятието. Или това може би ще стане, като оправдаят всички директори?

Точно на този фон се появиха наскоро указания от Върховна касационна прокуратура до прокуратурите, в които се препоръчва



по всички дела, по които още не са внесени обвинителни актове в съда,



да не се повдига обвинение за престъпление по служба, а по други текстове като присвояване, безстопанственост или пък сключване на неизгодни сделки. По делата, които вече са на втора инстанция, прокурорите получиха указания да извършат щателни проверки и да открият основания, които ще позволят на съда да ги върне за доразследване и тогава да се повдигнат нови обвинения. Ако това стане обаче, процесите ще започнат отначало. Отгоре на всичко в пресата главният прокурор Борис Велчев бе цитиран да казва, че все повече се оформяла съдебна практика в посока на това, че престъплението по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс като състав е неприложимо за стопанския сектор.

По неговите думи целта на прокуратурата била да се опита да се нагоди към тази практика, защото в противен случай обратното щяло да означава оправдателни присъди.

Това примирение обаче е странно, като се има предвид, че наистина прочитът на съда за това що е длъжностно лице е повече от спорен. А и докато прокуратурата се нагоди, съдилищата ще изчетат масово оправдателните присъди или пък за много от деянията ще изтече и абсолютната давност. Просто защото при безстопанствеността или неизгодните сделки наказанията са много ниски.

А иначе като че ли нарочно всички до един шефове бяха обвинени за престъпление по служба. Повече от очевидно е, че това е най-лесният текст, по който наетите най-добри български адвокати могат да направят на "пух и прах" всяко обвинение. Защото при него се иска да се докаже умисъл, набавяне на облага за себе си или за другиго, нарушаване или неизпълнение на служебни задължения и ред подобни твърде разтегливи и трудно доказуеми неща. И така прокуратурата помогна за съдебните мотиви, че в конкретните случаи не става дума за неизпълнение на задължения, че иде реч за граждански и частно-правни отношения, съдилищата издават оправдателна след оправдателна присъда. Затова и



някой трябва да отговаря за грешките си и за грешните си обвинения



Каквато и да е истината обаче, има няколко очевидни неща. Едно от тях е, че въпросните банки бяха буквално източени. Някои от тях бяха здраво рефинансирани от държавата, така че логиката с частно-правните отношения просто издиша. Факт е, че не малко хора и фирми изгоряха покрай фалитите. Трудно може да се опровергае обстоятелството, че в не малка част от случаите са давани милиони долари кредити при напълно неясни гаранции на фирми, свързани с шефовете на банките, или пък на хора, които очевидно не могат да ги върнат посмъртно. В същото време една част от бившите банкери се разхождаха - а някои и още се разхождат - абсолютно безнаказано във Франция, САЩ, Карибите, Испания, Доминика, Финландия. И от време на време дори се обаждат оттам, за да обявят колко са невинни. Или пък се оказват вече местни граждани. Като например Иван Китов - бившия шеф на фалиралата Бизнесбанк, който беше арестуван в Коста Рика преди време, но изобщо не се и чува дори да се подготвя решение за неговото връщане в България. А обвиненията срещу него са от тежки по-тежки, той дори бе арестуван у нас, после бе пуснат срещу колосалната за времето си гаранция от 20 млн.лв., а после безпроблемно изчезна. И не е само той.

Отгоре на всичко въпросните ръководители на фалирали банки



започнаха да съдят държавата - при това с успех



И в България, и в Страсбург. Заради отказано им правосъдие, за незаконни арести и за какво ли още не. И още отсега може да се гарантира, че всички те, след като бъдат оправдани и на последна инстанция, ще залеят съдилищата с искове за морални и материални вреди от проточилите се с години дела.

А беше време, когато прокуратурата твърдеше, че през 1995-1996 г. са били "извършени тежки престъпления в областта на банковата и финансовата дейност - изграждане на финансови пирамиди, раздаване на необезпечени кредити, крупни финансови измами и др.". В официални доклади държавното обвинение казваше, че за всичко това е допринесло и "неоправданото рефинансиране и липсата на контрол от страна на БНБ". "В крайна сметка малка група хора присвои 7 млрд. лева чужда (лична и държавна) собственост", сочеше прокуратурата. Тя се хвалеше, че делата за тези престъпления са "взети на специален отчет", че 56 от тях са приключени и внесени в съда с обвинителен акт. И прехвърли отговорността върху съда.

Още по-рано - през 1998 г., тогавашният премиер Иван Костов почти през ден отправяше от парламентарната трибуна или от страниците на вестниците емоционални призиви към съдебната власт: "Искам си парите", "Банкери в затвора", "Къде са делата", "Цялото общество чака" и т.н. Той фактически обвини следствието, прокуратурата и съда, че не работят. И дори се зарече да не им отпуска допълнителни субсидии, докато не върнат на държавата парите от кредитните милионери.

В резултат парламентът прие нови текстове в Наказателния кодекс, насочени срещу безконтролното раздаване на кредити. Но не можеше да се приложат със задна дата. Проблемът обаче има и друга страна. Така и никой не призна, че



МВР и спецслужбите се провалиха



в събирането на доказателства срещу щедрите бивши банкери и срещу кредитните милионери. Години наред нямаше пари за съдебно-счетоводни експертизи, не беше направено необходимото за ефективно принудително изпълнение срещу големите длъжници.

Още в самото си начало като главен прокурор Никола Филчев взе на специален отчет банкерските дела. Защото бе наясно, че именно там може да бъде атакуван. Бяха създадени съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат делата към съдебната зала. Върховната касационна прокуратура написа спецдоклад, в който твърдеше, че магистрати съзнателно бавят процеси срещу банкери и кредитни милионери. Имена не бяха казани. Стигна се дотам, че вината бе хвърлена дори и върху срив на компютъра на института на МВР, който заличил резултатите на експертизи по делата. Като причини за забавянето се сочеха и неефективен контрол от страна на бившата Главна прокуратура през 1992-98 г., както и констатираната



липса на 67 преписки и следствени дела



и спрени 395 преписки и следствени дела със значим обществен интерес. Тогава първоначално тези оправдания свършиха работа. След това се видя, че в съда започнаха да влизат най-безобидните дела. А след още време започна поредицата от оправдателни присъди. Всъщност и сега наблюдаваме нещо подобно. Пак се твърди, че някакви анонимни магистрати били виновни за забавяне на преписките и делата, че не си свършили работа, както трябва и какво ли още не. Подготвят обществото, че може и нищо да не стане.

Със сигурност може да се изброят много причини за провала на опита за възмездие. Но това не отменя отговорността на държавната власт, която дължи на обществото отговор на простите въпроси: има ли източване на банки, има ли престъпления, има ли незаконно забогатели сред ръководителите на тези кредитни институции? И още - защо не бе направено нищо и срещу кредитните милионери, и срещу част от синдиците на фалиралите банки, които ги доизточиха?

Но краденото рано или пък по-късно засяда на гърлото. Или поне така казва народът. Дано е прав.