През целия си трудов стаж съм работила като лекар-педиатър. След завършване на висше образование работих 3 години по разпределение в Софийски окръг. След това около 25 години без прекъсване в 25 поликлиника (сега XXV ДКЦ).

През 2000 г. след въвеждането на здравната реформа останах на работа към същото ДКЦ като педиатър на индивидуална практика, като се самоосигурявах за 1 година и 6 месеца. През следващите 1 година и 6 месеца (от началото на 2002 г. до средата на 2003 г.)поради семейни проблеми се наложи да прекъсна трудовия си стаж. През този период не съм работила никъде. От 01.07.2003 г. до момента работя като лекар-педиатър в Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Иван Рилски" - София. До края на 2006 г. ми предстои пенсиониране поради навършена възраст (58 г.) и трудов стаж.

Въпросът ми е - полагат ли ми се при пенсиониране 6 брутни работни заплати за продължителен трудов стаж?

Р. Тодорова - София



Очевидно става дума за обезщетение при пенсиониране. В чл. 222, ал. 3 на Кодекса на труда са уредени условията за придобиването на това право. То има два възможни размера - 2 и 6 заплати. И за двата размера е необходимо лицето да е в трудово правоотношение с работодателя, от когото иска обезщетение, трудовият договор да се прекрати, лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед по-големия размер, т.е. 6-те заплати, законът поставя и едно допълнително условие. За да се получат тези 6 заплати, е необходимо още през последните 10 години от трудовия му стаж лицето да е работило при същия работодател.

Каква е ситуацията в конкретния случай?

1. До 2000 г. читателката е работила (приемаме, че става дума за трудов договор) като лекар в 25-а поликлиника.

2. От 2000 г. е работила, но не по трудово правоотношение, а като педиатър на индивидуална практика (регистрирана съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения). Т.е. за този период тя не е имала работодател, няма трудов стаж. От гледна точка обаче на Кодекса за социално осигуряване е била самоосигуряващо се лице за 1 година и 6 месеца.

3. През следващата 1 година и половина не е сключвала трудов договор, т.е. няма друг работодател.

4. Към момента читателката работи в Дом за медико-социални грижи от 1 юли 2003 г. - т.е. при този работодател тя няма 10 години трудов стаж.

При конкретния случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 1 от постановление N 31/1994 г.. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията при пенсиониране. Според чл. 1, алинея 1 от постановлението при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник/служител от организациите и звената на бюджетна издръжка получава 6 брутни заплати независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване и т.н. Важно е служителят да е работил през последните 10 години от трудовия си стаж в едно и също звено на бюджетна издръжка.

Според чл. 1, ал. 2 на постановлението обезщетение се определя и на педагогическите и медицинските кадри, когато през последните 10 години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.

И на последно място следва да изясним как да разбираме израза лицето да е работило при същия работодател "...през последните 10 години от трудовия му стаж..."

Става дума за последните 10 години трудов стаж, а не за последните десет календарни години. Това не са непрекъснати години трудов стаж, а 10 години трудов стаж, които може да са разположени в повече от 10 календарни години.

В чл. 222, ал. 3 КТ става дума за 10 години трудов стаж при един и същи работодател, а в чл. 1, ал. 2 от Постановление №31/94 г.. - за различни работодатели, но в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството и на бюджетна издръжка.

Следователно читателката има право да получи 6 заплати. Защото последните 10 години трудов стаж са в сферата на здравеопазването и социалните грижи, а двата работодателя са на бюджетна издръжка.

Изпълнението на индивидуална медицинска практика в периода 2000/2001 г. би могло да се разглежда като работа при друг работодател (макар че строго формално-правно такъв няма) и от тази позиция да се отстоява тезата за обезщетение от 2 заплати. При спор между настоящия работодател и работника единствено и меродавно ще се произнесе съдът.