Промените в закона за социално подпомагане, с които от септември при пет неизвинени на месец се спират детските помощи за учениците, вече дават първи резултати. Ефектът обаче е преди всичко върху децата от социално слаби семейства, които са принудени да ходят на училище, ако родителите им искат да получават детски. Поправката в закона дойде като манна небесна и за директорите на училищата, където учат много ромски деца. По правило хлапетата от етническите квартали са слабо мотивирани да ходят на училище и досега самите учители имаха неприятната грижа да ги събират по къщите и да убеждават родителите им колко е важно малките да се образоват. Промяната в закона обаче не може да реши принципно проблема с отсъствията от училище, защото учениците от семейства без право на помощи пак имат много неизвинени и социалните служби в страната се оплакват, че нищо не може да се направи.

В Пловдив и региона са спрени най-много социални помощи заради неизвинени отсъствия. До 10 ноември в Пловдивска област са били санкционирани 905 семейства. В града те са 348. Огромната цифра е заради това, че в региона има компактно циганско население. Само в Пловдив има четири ромски квартала, като всеки от тях има поне по едно училище. В „Столипиново" са четири - ОУ "Димчо Дебелянов", СОУ "Найден Геров", НУ "Кирил Нектариев" и ОУ "Пенчо Славейков". В последното учат 1575 деца, до едно от ромски произход. На 122 от техните семейства са спрени детските през октомври. В това школо поправката в закона най-напред срещнала огромен отпор. Десетки разгневени майки идвали всеки ден и с характерна лексика обвинявали директора Атанас Мухтаров, че той е виновен за спирането на детските надбавки. „Обясняваме им, че мярката е за всички деца в цяла България", каза пред „Сега" Мухтаров.



„Промяната започва да дава ефект,



защото всеки ден при нас идват родители, питат за какво става дума и когато им обясним, че това се прави временно, месец за месец, че се дължи само на това, че децата им не посещават учебни занятия, че не можем да ги прикриваме - те го приемат по-нормално и с разбиране. Днес при мен бяха двама бащи, разбраха как стоят нещата, питаха така ли ще бъде отсега нататък. Първите се опариха и почнаха да идват на училище", каза Мухтаров.

Преди години имаше подобен опит да се обвърже получаването на социални помощи с редовното ходене на училище. Той обаче не бе успешен, защото справките се правеха само два пъти годишно, а не всеки месец, както е сега. "Записваха ромчетата само за да получават надбавките и после ги спираха. Все с оправданието, че нямат пари за дрехи и учебници. Два пъти в годината им се изискваха бележки от помощник-директора, че посещават редовно занятията и след като си вземеха уверението - дотук с школото", казва учителка от ОУ „Димчо Дебелянов". Често пъти малките циганчета споделяли, че



родителите им забраняват да ходят на училище



и ги принуждавали да работят или да просят. Още по-голям бил проблемът с момиченцата. "Като станат 5-6 клас, и ги спират от училище, за да не ги откраднат за булки", казва начална учителка от същото училище. "Имахме една Райна Ангелова, повтаряше трети клас. Ние я търсим да започва училище, а тя - омъжена, с дете", спомня си педагожката.

Двете учителки, както и Атанас Мухтарев, се радват, че „някой е взел мерки да не се дават помощи ей така". Родителите обаче не споделят това. Повечето ромски семейства смятат, че спирането на помощите е насочено лично към тях, обвиняват ту държавата, ту директорите. Малцина са тези като Фатма Шабан Мехмед, която има 4 деца, трите вече пълнолетни. Получава детски само за най-малката - Фунда Селиман Мехмед. Семейството се издържа от надницата на мъжа на Фатма, но тя е твърда: "Искам да се изучат. Няма да ги оставяме да не знаят да четат и да пишат, я!"

Красимира Тодорова пък е майка на деветокласник от училище СОУ „Константин Кирил Философ". Тя няма проблеми с детските, защото синът няма неизвинени, но е против промяната в закона. „Това не може да накара някого да ходи на училище, за да се упражни контрол, трябва да има други начини.



Ако не обръщам внимание на детето си, това не може да ме накара



Във всеки случай не финансовите мерки помагат. Родителите, училището и специалистите да измислят как да се справят с проблема. Тези пари не са привилегия, с тях децата се обличат и се хранят и нямат връзка с отсъствията от училище, спираш парите на детето си за чифт гуменки. Каква връзка има това с отсъствията?", възмущава се Тодорова.

В училищата в централната част и кварталите на Пловдив, където няма ромско население, неизвинените не са толкова много. По-голям е проблемът с бягствата от училище, които се дължат на проблеми в семейството, лоша среда или просто тежък пубертет. „Напоследък ученици от елитните гимназии и техникуми имат неизвинени и справките при нас се трупат всеки месец. Мярката с помощите при тях не работи, родителите на тези деца имат по-високи доходи, не получават детски и не знаем как да се справим с този проблем", каза пред „Сега" директорът на общинската служба за социално подпомагане Тони Комбаков. Директорката на елитната Национална търговска гимназия в Пловдив Юлия Юрдекова казва, че нейни ученици нямат неизвинени, но пък е категорична, че новата мярка има смисъл: „Това в някаква степен ще стресне родителите на деца, които масово бягат. Законодателят е имал предвид твърде драстични случаи, но покрай сухото и суровото гори, всяко семейство трябва да си даде сметка, че данъкоплатецът трябва да знае къде му отиват парите при положение, че държавата превежда такива помощи от джоба му", смята тя.