|
| В началото на годината парламентът промени за трети път конституцията. Сега с четвъртата поправка се прави опит да се потушат еврокритики към третата поправка. Нещо, което си е повече от притеснително |
Само за няколко месеца управляващите накараха и опозицията, и висшата магистратура (която доскоро критикуваше идеите) да декларират подкрепата си за всички проектоизменения в основния закон, включително и за най-спорните от тях - тези, свързани с поредната промяна в главата за съдебната власт. Поправките минаха на първо четене в НС с огромно мнозинство и така половината работа бе свършена - Брюксел получи сигнал, коалицията се показа проевропейска и боеспособна, отново бе натрит носът на съдебната власт. Позитивна новина получи и обществото - край на задължителната военна служба, и местната власт - с даването на право сама да определя местните данъци. Ще спре най-после и драмата с празната пленарна зала в НС... Изобщо -
с един куршум се гърмят повече от два заека
Оттук нататък следва далеч по-трудният и дълъг път на препирните между първо и второ четене и на доказването, че тези промени могат да бъдат осъществени и от тях ще има практическа полза.
А промените изобщо няма да се осъществят лесно. За някои от тях съмненията са повече от очакванията.
Естествено, най-голям шум ще има по поредната промяна в частта от Конституцията за съдебната власт. Чрез Четвъртата поправка всъщност се прави опит да се потушат еврокритики към Третата поправка, направена също тази година. Нещо, което си е повече от притеснително, тъй като и закони не се променят толкова често, колкото Конституцията. Не говори и добре това, че се поправя поправка. Както и това, че като запее някой соло от Брюксел, и българският парламент веднага започва да припява като хор.
Втората очаквана драма е свързана с обстоятелството, че дори председателят на временната комисия за промени в Конституцията и зам.-председател на НС Любен Корнезов в няколко интервюта обяви, че според него първите три поправки са били несполучливи и че има страхове и за Четвъртата. Нещо повече. Корнезов заяви публично, че лично той има много въпроси и претенции към измененията за съдебната власт и главно около бъдещето на инспектората.
Третият проблем ще възникне
по съществото на промените
и основно на една от тях - на инспектората. Според внесения и гласуван на първо четене проект към "Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет членове, отговарящи на условия, определени в закон". Този закон ще е новият закон за съдебната власт, който изчаква ред и какво точно ще пише в Четвъртата конституционна поправка.
Главният инспектор ще се избира от НС с мнозинство от 2/3 от народните представители за срок от пет години. Членовете на Инспектората пак ще се избират от парламента, пак с две трети от всички депутати, но с четиригодишен мандат. Половината от състава на членовете на Инспектората ще се обновяват на 2 години. Предвижда се новата структура да има самостоятелен бюджет в рамките на бюджета на ВСС. Според правомощията му: "Инспекторатът извършва проверки на дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга съдържанието на правораздавателната дейност". Изрично е посочено, че инспекторите са "независими и се подчиняват само на Конституцията и закона". Структурата ще действа и служебно, и по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи. Или казано иначе -
ще е нещо като съдебен омбудсман
Това, което ще може да прави инспекторатът, е да отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, както и до компетентните органи на съдебната власт.
И тук започват въпросите
Парламентарната квота от 11 души в общия 25-членен ВСС, към който ще е инспекторатът, се избира с обикновено мнозинство, а пък инспекторите ще се избират с цели две-трети от всички депутати. Защо?
Въпросите продължават. Като е към ВСС, то инспекторатът ще може ли да проверява и самия съвет? Какъв е смисълът от тази структура, ако тя ще може единствено да "отправя сигнали, предложения и доклади"? Ще се запази ли инспекторатът, който от години си съществува в Министерството на правосъдието? Ако не, то тогава кой ще инспектира нотариусите и частните съдебни изпълнители например? А ако се запазят двата инспектората, то тогава няма ли да се "бият" техните правомощия и дейности? Не се ли обезличава напълно Министерството на правосъдието, чиито правомощия - както отскоро се шегуват юристи, ще останат само да пише наредби и да се занимава със затворите и осиновяванията? Могат ли да се справят само 11 души с хилядите сигнали, които със сигурност ще полетят към тях? Защо се прави такава структура, когато няма дори напомнящ орган в страните от ЕС? И още, и още... ...
Ясно е, че
инспекторатът със сигурност ще е отдушник
за критиките към съдебната система. Достатъчно е да се види, че навсякъде, където хората могат да подават сигнали и да се жалват, повече от половината от тях са свързани именно с работата на съдебната власт - забавено дело, несправедлива присъда, лошо съдебно решение, съмнения за корупция и т.н, и т.н. Няма нищо лошо да се опита. Стига обаче да се даде логика, смислено обяснение за очакваната реална промяна и за реалния ефект.
Едно е ясно - тезата, че трябва повече контрол за съдебната власт, е повече от правилна. Въпрос на решения е как да стане това.
Що се отнася до останалите промени, то макар и те да не са маловажни, а пък някои от тях изобщо да не са козметични дори, то те със сигурност ще минат покрай скандалите за инспектората. Защото изобщо не е без значение, че отпада задължителната военна служба, че се дава право на общините да определят местните данъци и такси, че се променят законодателните процедури и работата на народните представители.
Просто и Четвъртата поправка ще си остане в историята като "съдебната".
А дали тя е ход напред, две крачки назад или просто отбиване на номера пред Брюксел, е само въпрос на време да видим. А и да усетим.
--- КАРЕ ---
Първото, второто и третото изменение
Първата поправка в българската Конституция бе направена 12 години след нейното приемане - през септември 2003 г. Тя се състоеше в бегли промени в няколко текста от главата за съдебната власт и имаше за цел да покаже на ЕС, че страната е готова да прави съдебна реформа. Поправката бе в основата на подписването на договора за присъединяване, в който бе определена дата за влизането на България - 1 януари 2007 г. Измененията премахнаха абсолютния имунитет срещу наказателно преследване за магистрати и предвидиха единствено функционален, т.е. магистратите могат да бъдат разследвани, обвинявани и съдени като редови граждани за всички престъпления, а не единствено за тежките. Промените въведоха и правилото съдиите, прокурорите и следователите да стават несменяеми след 5 г. работа. Въведоха се и нови основания за напускане на системата - след навършване на 65 г. и уронване престижа на съдебната власт. Магистратските шефове на по-ниските нива получиха мандат от 5 г. с право на повторно назначаване.
През февруари 2005 г. бе направена втората поправка, която е по-значимата. Променени бяха няколко текста, които предвидиха трансфер на суверенитет към ЕС. Отпадна действащата забрана чужденци да купуват земя в България, ако са граждани от ЕС или на държави, с които България има международен договор. Предвидено бе и български граждани да могат да участват в изборите за Европейския парламент, а граждани от съюза да се кандидатират за кметове на наши градове и села. Важна бе и промяната, според която наши граждани може да бъдат предавани на друга държава или на международен съд за целите на наказателното производство. Решено бе и българският парламент да "предоставя на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция".
Третата поправка пък мина през март т.г., тя също бе белязана с етикета "съдебна" и беше особено важна предвид мониторинговия доклад за готовността на България за членство в ЕС. И изигра ролята си. После се оказа, че от нея не са доволни и Брюксел, който поиска поправка на поправката, и висшата магистратура, която от своя страна атакува част от промените пред Конституционния съд.
Измененията предвидиха основно две неща. Първото беше възможност тримата големи в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд и на на Върховния административен съд, както и главният прокурор да могат да се освобождават не само от ВСС, но при определени обстоятелства и от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство - две трети от народните представители. Или така нареченият импийчмънт. Записани бяха и правомощия на министъра на правосъдието. И двете поправки бяха атакувани пред Конституционния съд. И изненадващо първата беше отменена, а втората, заради която се появиха и критики от Брюксел и която бе третирана като намеса на изпълнителната власт в съдебната, остана и КС не я обяви за противоконституционна.
