|
| Датата е 14 ноември 2006 г. Пловдивчани първи въстанаха срещу австрийския собственик на местната енергийна мрежа. |
От надписани сметки и лош ток пропищяха и абонати от други кътчета на страната, където мрежата е във владение на EVN и на CEZ.
Защо се стигна дотук?
Преди 1,5 г. правителството на НДСВ-ДПС неуморно се хвалеше, че е сключило сделка мечта. 67% от електроразпределителната мрежа на България, стопанисвана от 7 държавни предприятия, бе продадена за 692.5 млн. евро на три чуждестранни компании - CEZ, E.ON и EVN.
5 от седемте бяха продадени напук на натрапилата се у нас "аксиома", че държавата непременно е лош стопанин. ЧЕЗ - компания, притежавана от чешката държава, взе ЕРП-тата в София, София-област и Плевен. ЕVN, в която мажоритарен собственик е правителството на провинция Долна Австрия, пое снабдяването с ток на Пловдив и Стара Загора. Само ЕРП-тата във Варна и Горна Оряховица случиха на същинска приватизация - купи ги частната E.ОН.
Офертите бяха класирани по един-единствен критерий - най-висока цена. Договорите за "приватизация" се оказаха ревниво пазена "търговска тайна". Въпреки необичайната секретност се разбра, че и в тях не се "обелва и дума" за сваляване на загуби, за повишаване на събираемостта, за качество на доставките. Което е най-малкото странно. Дори хулените РМД-та и разни ЕТ "Петър Петров" и "Иван Иванов" бяха тормозени с клаузи за инвестиции и работни места, а при неизпълнение бяха наказвани с неустойки - къде успешно, къде не. Но стратегическите инвеститори в ЕРП се оказаха освободени от подобни "детайли".
От папките с гриф "Секретно" се изплъзна и друга скандална подробност - българската държава сама се е нагърбила с необичаен ангажимент. Тя гарантира на купувачите 16% "норма на възвръщаемост на собствения капитал". Много или малко е това? Само ще посочим, че същата норма за НЕК е само 1.4 -1.5%. И че в родните страни на нашите инвеститори - Чехия, Германия и Австрия, средният показател е 8,6%.
Прехвалената цена
Двамата отговорни за приватизацията жълти министри - Лидия Шулева и Милко Ковачев, бяха много горди с постигнатата цена - близо 700 млн. евро. За постните резултати от българската приватизация сумата наистина е респектираща. Но това е цена не за едно, а за седем предприятия. При това всяко от тях има привилегирования статут на незаменим регионален монополист. Като добавим и подробността, че става дума за енергетика и национална сигурност, цената престава да изглежда толкова помпозна. И съвсем повяхва, ако се огледаме в околните страни. Например Словакия, където през 2002 г. същата Е.ОN взе за 330 млн. долара само едно ЕРП - ZSE, като при това придоби не мажоритарен дял, а само 49%.
Срещу 692,5 млн. евро купувачите придобиха у нас мрежа, дълга 153 млн. метра. Ако трябваше да градят сега електропроводите, те трябваше да се бръкнат с близо 4 млрд. лв.
Истинска пазарна оценка на активите на седемте дружества не бе направена. Консултантът по сделката - френската "Париба", направи някакво изследване по темата, което си остана само за много вътрешна консумация и не видя бял свят. Интересното е, че след като сдаде поста си на енергиен министър, Милко Ковачев премина на работа в "Париба".
Инвестиции ли?
Две години след фанфарите на Шулева-Ковачев вложените в електромрежата пари от прехвалените стратегически купувачи не могат да достигнат дори инвестициите, правени преди това от бедната българска държава. И финансовите резултати на приватизираните ЕРП-та за 2005 г. са постни - въпреки че цените за промишлените абонати скочиха с 16%, а потреблението е във възход.
"Нашите впечатления са, че за този период се правят значителни инвестиции - за ремонти на административни сгради, наемане на скъпоструващи офиси, закупуване на луксозни автомобили", коментира с горчива ирония лидерът на КНСБ Желязко Христов. В същото време липсват транспортна техника, компютри, комуникации - задължителни за нормална работа.
ЕРП-тата във Варна и Горна Оряховица, с които от 2 години се разпорежда немската Е.ОН, дори приключиха миналата година със загуба. При пораснали приходи варненското предприятие, което завърши 2004 г. с близо 4 млн. лева печалба, през следващата, вече приватизирано, успя да излезе на червено с цели 10 милиона лева!
Междувременно чуждите стопани освободиха и над 1000 души персонал. Резултатът е известен - аварии, сривове в снабдяването и липса на групи за бързо реагиране, понеже немците намериха поддържането на аварийни екипи за неоправдан лукс и решиха точно в това да правят икономии от щата. А Е.ОН прави и вторична приватизация - като отдава разни дейности на външни фирми.
Беше време, когато БСП бе в опозиция
През октомври 2004 г. Висшият партиен съвет излезе с позиция по подготвяните приватизации от кабинета на Сакскобургготски-Доган. В официалния документ социалистите обявиха раздържавяването на ЕРП-тата за "колонизация" и опасна замяна на държавния монопол с още по-страшен - вносния. Според левицата най-скандалното при сделките е, че купувачи са чуждестранни държавни или държавно-общински компании. Това не е приватизация, а колонизация на сектор от българската икономика, гласеше позицията.
По ирония на съдбата по онова време мненията на левицата и на десните по сделките за ЕРП-тата си приличаха като две ръкавици от един чифт. СДС и ДСБ също заклеймиха замяната на българския държавен монопол с чуждестранен.
Но днес БСП е водещ партньор в коалиция с вчерашните си опоненти от НДСВ и ДПС. И проблемът "колонизация" е изхвърлен и от речника, и от дневния й ред.
Нашествието на концерните
Ако нямат сериозни финансови и производствени проблеми, енергийните системи в страните от Югоизточна Европа не бива да се приватизират, а които вече се преструктурират, трябва да забавят тези процеси. Такава препоръка отправи Световната банка през есента на 2004 г. Българските управляващи обаче, които иначе са много послушни пред международните финансови институции, този път "проспаха" съвета на СБ.
Над 60% от производствените мощности в държавите от ЕС сега се контролират от три-четири компании, се отбелязва в тревожен доклад на Световната банка. Проблемът е, че ако процесът продължи, скоро тези няколко концерна ще държат монопола върху производството на електроенергия в целия ЕС. В доклада се подчертава, че въпросните компании не са направили нищо за подобряване на доставките на ток, а само помпат цените.
Един от визираните монополисти е и немската Е.ОN. Факт е, че дори по-богатата Европа има сериозни главоболия с доставките на еленергия. В ЕС също страдат от аварии и сривове в мрежите за пренос. Чехия бързо осъзна грешката си и върна половината от приватизираните електроразпределителни предприятия обратно в лоното на своята Национална електрокомпания ЧЕЗ. Същата ЧЕЗ, която днес е сред най-големите играчи на българския енергиен пазар.
И други правителства вече вземат мерки или обмислят връщане на държавата като собственик и инвеститор в енергетиката. Защото този сектор е много специален и важен - от него са тотално зависими и икономиката, и гражданите. И не е чудно, че на австрийци и немци им се услажда българският зелник. Въпросът е кой им го сервира и дали някой може да им попречи да преяждат.
-----
Рамо до рамо с французите
Напоследък Агенцията за следприватизационен контрол и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране си прехвърлят писма и пасове - кой какво трябва да проверява в ЕРП-тата. Топката се застоява повече в енергийната комисия. Понеже относно скромните си приватизационни ангажименти собствениците на ЕРП са напълно изрядни. Някак на заден план остава фактът, че 37% от тези предприятия все още са собственост на българската държава. Принципал им е министърът на енергетиката Румен Овчаров. Представителите на държавата в ЕРП-тата обаче са избрали ролята на "ощипана мома" и на практика контрол и по тази линия няма.
Междувременно вече плащаме по-скъп ток от гърци и чехи. България изпревари с тарифите си 9 страни от ЕС. Сред тях са Полша, Испания, Швеция, Естония. Наскоро се изравнихме по цена на електроенергията с Франция. Приятно е да се сравняваме с такава държава. Само че средната българска заплата е 150 евро, а френската е над 2000 евро.
-------------------------------------
Договорите - добри намерения, които ще останат пожелания
В приватизационните договори за ЕРП-тата са залегнали следните задължения:
- до края на 2008 г. купувачите да не прехвърлят придобитите акции, освен ако не получат писмено съгласие на Агенция за следприватизационен контрол. (През януари АСК разреши E.ON да прехвърли 8% от акциите си в ЕРП-тата на Европейската банка за възстановяване и развитие);
- да не прехвърлят акции на офшорни дружества и да не издават акции на приносител до края на 2008 г.;
- да не увеличават или намаляват капитала на приватизираните дружества;
- има и задължение да предоставят писмен отчет за изпълнение на тези велики задължения до 30 юни.
Социалните задължения се изчерпват с ангажимент разходите за труд за 2005 и 2006 г. да не падат под нивата от 2003 г. При съкращаване на една трета от персонала вместването в това условие едва ли е затруднило купувачите. Не е ясно и какво ще стане със заплатите на хората след 2006 г.
В регулаторната рамка за електроенергетиката, приета от ДКЕВР месец преди приватизацията, залегна изискване до 2008 г. новите собственици да намаляват загубите на ток по мрежата с по 3% годишно. В края на 2004 г. официално признатите загуби бяха 18% средно за страната. Това сега се отчита като голяма грешка, въпреки че новите собствениците поне според отчетите изпълняват изискванията. Защото е съмнително дали за снижаване на загубите те влагат пари. Успехите им в тази област може да се дължат на по-добра събираемост, на затягане на вътрешния контрол в дружествата и на по-добрата организация - все неща, които не изискват големи разходи.
Именно затова държавата би трябвало да измисли механизъм, който ефективно да контролира дали инвестиции действително отиват в подобряване на качеството на услугите или се харчат за луксозни придобивки, за заплати на висшия мениджмънт и за несъществени дейности. Засега държавата се проваля именно в намирането на такъв механизъм. Разходите се определят година за година, т.е. ако E.ON, EVN или CEZ поискат цена примерно 15 ст. за киловатчас за следващата година, трябва да докажат, че печалбата ще е такава, че да осигури 16% възвращаемост на инвестициите. На следващата година се проверява дали вложенията са направени. Независимо какво показват проверките обаче, ЕРП-тата могат да поискат още по-високи цени по други причини - общото поскъпване на горивата, повишените цени на тока, който купуват от НЕК и какво ли не още.
Тук има и друг проблем - обикновено ДКЕВР следва политическата линия на управляващите, които не желаят никакво увеличение на цените. Вследствие на това и малкото инвестиции, които собствениците на ЕРП са пожелали да направят, се замразяват за по-добри времена. Което естествено води до занижаване на качеството на обслужването.
|
| В протестите във Варна се включиха по-малко, но по-бойни граждани. Те нахлуха в сградата на енергийното дружество и полицията едва удържа положението. |
Скандалната фирма може да бъде глобена с милиони евро за нарушения на закона
