Проектът за държавния ни бюджет за 2007 г., който бе приет от парламента на първо четене, буди комплекс от смесени чувства. От една страна, правителството безспорно се стреми да реагира на променената обстановка, предопределена от встъпването ни в Европейския съюз. Но от друга страна, проличава липсата на каквато и да е състоятелна, задълбочена концепция, както и на последователна, навлизаща в детайли предварителна подготовка за справяне с предизвикателствата.

Въпреки че



"шоковете на еврочленството"



бяха отдавна прогнозирани, в Министерството на финансите като че ли узнаха за тях в последния момент и силите им стигнаха единствено да нагласят числата. Което пък не дава никаква гаранция за реалистичността на който и да е бюджет.

Най-любопитното в предложения проектобюджет е негласното ревизиране на изконни правителствени идеологически нагласи, декларации и намерения. То обаче е осъществено не съзнателно, а адаптивно, под неумолимия диктат на фактите.

41.7% преразпределение на БВП посредством бюджетните приходи е всичко друго, но не и съответстващо на официално доминиращите либерални нагласи. Предлаганото преразпределение надхвърля също и "най-социалните" предизборни обещания, които визираха показател от 38-40%.

Какво все пак се крие зад това? По всяка вероятност най-вече е



съмнението в достоверността на прогнозираните приходи



Елементарният пример е, че правителството очаква да събере чрез териториалните данъчни органи 2.941 млрд. лева ДДС от вноса от страните от ЕС, след като досега е събирало чрез митниците 2.8 млрд. от същото направление. За всеки, който познава системата за контрол по плащането на ДДС при сделки в страната, въпросната прогноза изглежда твърде пресилена. Как до болка познатият административен капацитет на НАП би събрал цели 2.9 млрд.? Евентуалната "бюджетна дупка" тук трудно подлежи на предвиждане, но тя спокойно може да се вмести в параметрите от 20 до 50% спад на приходите.

Фундаментална част на правителствената управленска философия е намаляването на подоходните данъци. Един поглед върху приходната част на бюджета ни убеждава, че всъщност относителното тегло на въпросните данъци като процент от БВП се увеличава. Данъкът върху доходите на физическите лица нараства като дял - от 2.3% през 2006 на 2.8% от БВП през 2007 г. Корпоративният данък също следва да донесе на бюджета вместо 2.3% вече 2.8% от БВП.

Доста критики през последните години бяха изписани по адрес на правителството във връзка със силно влошаващото се и социално проблематично съотношение между приходите от косвени и преки данъци. През 2006 г. то достигна невиждания в Европа коефициент от 4.02. А най-неочаквано през 2007 г. се наблюдава известно подобрение - същият коефициент вече възлиза на 3.38. Но въпросното обстоятелство по никакъв начин не свидетелства за вникване в сериозността на въпроса, а по-скоро - за своеобразно "снишаване, докато отмине бурята". Таблицата за облагане на личните доходи не бе осъвременена и практически неусетно бе осъществена поредната стъпка към "оплоскостяване" на данъка. Повишавайки доходите си,



повечето хора преминаха в по-горно стъпало на облагане



А тези, които прехвърлят 600 лева месечно, вече плащат плосък данък от 24%.

В същото време всички искания "отдолу" за нулев ДДС върху хляба, лекарствата и учебниците са посрещани на нож от управляващите. За какво става дума? При учебниците например сумата на събрания ДДС трудно ще надхвърли несъществените за държавния бюджет 12 млн. лева. А в случая се касае за опазване на редкия и изчезващ в природата вид, наречен "българско дете". Показаната национална безотговорност логично кореспондира с аморалното намаление на процента на пенсиите в БВП от 8.9% на 8.6%, когато в аналогични демографско кризисни страни като нашата - Унгария и Чехия, същият показател е между 10 и 11%.

Внимателният прочит на държавния бюджет позволява да бъде открит също така числен израз на признанието за



безсилие на родната администрация



в първата година на нашето еврочленство. През 2006 г. размерът на парите, влизащи от ЕС по линия на различните фондове, е кръгло 350 млн. евро. През 2007 г. той следва да достигне около 560 млн. евро. На пръв поглед има нарастване, но то е само номинално, защото ако от тези 560 милиона извадим нашия членски внос от 320 млн. евро, нето резултатът от първата ни година в ЕС ще се окаже по-лош от този в предходната година. Но, както се казва, нека да бъдем доволни и от малкото, защото най-неприятното би било да се окажем в положението не на нето получател, а на нето платец в ЕС.



Интересен алогизъм се наблюдава при бюджетния излишък



През настоящата 2006 г. 3%, или 716 млн. евро, бюджетен излишък на теория следва да обуздаят негативното салдо по текущата сметка, възлизащо на 2.946 млрд. евро. А през идната 2007 г. задачата на 0,8% от БВП излишък, равен на 209 млн. евро, е да се справи с 3.067 млрд. евро пасив по текущата сметка. Значи нещо в официалната макрорамка откровено не се връзва. Или правителството признава направените анализи, доказващи, че 73% от дефицита във външната ни търговия е резултат от притока на чуждестранни инвестиции и от нарастването на задлъжнялостта на частния сектор и по този начин се отказва от досегашната си политика на бюджетни излишъци. Или пък, което е по-вероятно - защото все пак не се отказваме напълно от излишъка - правителството следва безнадеждния в концептуално отношение принцип "и вълкът сит, и агнето цяло". Предвиденият 209-милионен излишък, евентуално вложен в инфраструктура, би могъл да привлече 3 пъти повече средства от структурните еврофондове, сиреч поне още 600 млн. евро. Което за една година би означавало минимум 200 км нови автомагистрали.

Логиката на правителствената макрорамка за догодина куца на още едно място. През 2006 г. при 6.9% инфлация се очаква растежът да достигне 5.3%. За 2007 г. прогнозата е за инфлация от 3.1% и растеж от 5.8%. Елементарно макроикономическо правило е, че е нереалистично да бъде залагана подобна промяна на темпа на инфлация при ускоряване на растежа. В посока висока инфлация работи и нашето ценово равнище, което е 2.5 пъти по-ниско в сравнение с Евросъюза. На всичкото отгоре една от теориите гласи, че



инфлацията съответства на очакванията за нея,



а в България инфлационните очаквания напоследък са перманентно подклаждани по всякакви възможни начини.

Иначе казано, ниска инфлация през следващата година може да се постигне само чрез засилване на рестрикциите, които включват реализирането на голям бюджетен излишък. Което от своя страна затваря кръга, защото би намалило темповете на растеж, а и съвсем не съответства на предвиденото в проектобюджета.

Поне на този етап на българското развитие логиката на икономическия растеж противоречи на стремежа към ниска инфлация. Но пък, погледнато в друг ракурс, е пределно ясно защо правителствената логика залага за 2007 г. нисък показател на инфлацията - за да се удържи на обещанието за въвеждане на еврото през 2010 г. Дали отново ще се наложи езикът на фактите да ни убеждава в нещо, което разумът предварително ни е подсказал? Въпросът днес е дали ще се откажем от въвеждането на еврото през 2010 г. априори, тоест своевременно, а не апостериори, когато обстоятелствата ще ни го наложат. Или нещо трето - ще въведем еврото, независимо от цената на това мероприятие - стопанска и благосъстоятелна?



* Авторът е декан на Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград