В събота започна 1347-ият ден на войната в Ирак. Така тя надминава по продължителност военната кампания на САЩ по време на Втората световна война. В началото на този месец американските избиратели показаха своето недоволство от нея, гласувайки за демократите на междинните избори, но на практика този конфликт не се отрази на всекидневния живот на по-голямата част от тях.

За разлика от предишните войни, най-забележителната от които е тази във Виетнам, където официално участието на САЩ продължи три пъти по-дълго, икономиката сега продължава да кипи и показва ръст от 3% годишно от началото на войната в Ирак през март 2003 г. Ирак не предизвика и социални сътресения, подобни на протестите, избухнали в САЩ по време на виетнамската война. Загубите - 2995 убити - са относително ниски в сравнение с 60 000 жертви във Виетнам и над 300 000 по време на Втората световна война. Но количеството на загиналите е маскирано от факта, че в сравнение с другите две кампании много по-голяма част от войниците се връщат от Ирак ранени. "Това се обяснява частично с по-добрите средства за защита и медицинските технологии", казва Пол Съливан, представител на организацията "Ветераните на Америка". На 10 убити в Ирак войници се падат 75 ранени. За сравнение: във Виетнам на всеки 10 загинали се падаха по 26 ранени. Но към тези, които се връщат от Ирак, се отнасят с уважение, на което не се радваха много онези, които бяха повикани да служат във Виетнам.

Войната в Ирак далеч не е приключила, независимо от надеждите, които се възлагат на доклада на групата начело с бившия държавен секретар Джеймс Бейкър, който трябва да бъде публикуван следващия месец. Мнозина се надяват, че той ще позволи на Джордж Буш да излезе с чест от войната. Президентът вече говори за тактическа гъвкавост и преломни етапи. Но той даде ясно да се разбере, че все още се стреми към победа, въпреки повсеместния скептицизъм, че е възможен такъв изход. Всъщност непоколебимата вяра на президента на САЩ във войната, чиито основания за започване днес са изобличени като лъжливи, предизвика страх у мнозина. "Практически за всички, освен за Буш, Ирак - това е трагедия. Може би ние сме стигнали само до втория или третия акт от тази трагедия. След тях може да има още много", казва Кърт Кемпбъл, бивш съветник на Бил Клинтън по въпросите на националната безопасност, който днес е вицепрезидент на Центъра за стратегически международни изследвания.

Мнозина твърдят, че истинската стойност на войната в Ирак грижливо се скрива от американската общественост, но това не може да продължи безкрайно. За разлика от Виетнам, където чрез повиквателната лотария бяха призовавани да служат и представители на елита като неуспешно кандидатиралия се за президент през 2004 г. Джон Кери, в Ирак се оказаха



хора, които нямаха други варианти да се измъкнат от нищетата.



"Голяма част от човешките загуби остана скрита, особено след като администрацията на Буш забрани на телевизиите да снимат чувалите с труповете, връщани в Америка. Но удълженият период на служба, който се разпространява върху доброволците в Националната гвардия и резерва, демобилизира служещите", казва Лари Уилкърсън, ексшеф на апарата на първия държавен секретар на Буш - Колин Пауъл. В резултат Пентагонът е принуден да понижи стандартите за набор в армията, отказвайки се от кампанията в учебните заведения и повишавайки пределната възраст от 35 на 40 години. "Това е война, в която воюват бедняците, докато останалите жители на страната се разхождат с джипове и практически не забелязват ставащото около тях", казва Уилкърсън, който е служил във Виетнам.

"Още е прекалено рано да се каже със сигурност какво влияние ще окаже войната в Ирак на американската общественост", казва Стив Клеманс от фонда New American Foundation в Вашингтон. "Това може да е гняв, изолационизъм или някакво продължително недоволство."

Други обаче не са такива песимисти. "Положението на Америка в света е по-лошо от когато и да било. Но хората мразят Америка заради нашата политика, а не заради това, което сме. Ние трябва да изменим нашата политика", казват те.