Едно от популярните шоута във Великобритания се казва "Призраци". Това е история за шпиони, за лицемерието и безразсъдната смелост. Съвсем като на кино, в реалния живот бивш агент на КГБ почина от подозрително отравяне в Лондон. Логично възниква въпросът: да не би шпионажът, или поне неговите най-зловещи минизаговори, да са отново на мода? Отговорът е: да, но не съвсем така, както бе в годините на Студената война.

След падането на Берлинската стена разузнавателната дейност рядко бе толкова важна за сигурността на много западни държави, особено Британия и САЩ, колкото стана в светлината на опитите да се проникне в тъмния свят на ислямския тероризъм. Но най-трудната мишена не е вече "къртицата" в завод за ядрено оръжие или двойният агент. Дори шпионите от миналите времена не се хвалят със своя занаят - тебеширени черти върху тайниците за писма и точки на микролентите със секретни текстове. Когато през ноември умря бившият шпионски бос на ГДР Маркус Волф, това бе последният дъх на онази епоха. Даже Джон льо Каре, чието име нерядко се споменава, когато стане дума за шпионаж, отдавна се е придвижил напред. В своя роман The Mission Song той пише за африкански полеви командири и алчността на транснационалните корпорации, а не за КГБ.

Както отбеляза неотдавна Илайза Манинган-Булър, оглавяваща британската контраразведка MI-5, съвременният шпионаж е различен от натрапеното телевизионно клише. "И аз бих искала животът да прилича на "Призраци", където всичко е а/ познато, и б/ решава се от група от шест души", каза тя.

Действително, в епохата, когато западните правителства и армии трябва да се противопоставят на стандартите на джихада, шпионажът се занимава с изясняването на състоянието на умовете, а не на нещата, с определянето на повратните моменти, които превръщат недоволните млади хора в терористи-камикадзета.

Отравянето на Александър Литвиненко, бивш полковник от руската служба за сигурност, наследила КГБ, бе връщане в дните на Студената война, още повече че прилича на смъртта на българския дисидент Георги Марков, убит на автобусна спирка в Лондон с отровен чадър през 1978 г. То привлече вниманието към нарастващото присъствие на руснаците в Лондон - не само на онези, които са известни с политическите си възгледи, но и онези, които впечатляват със своето огромно богатство. До всяко заглавие за опозиционерите, живеещи далеч от Кремъл, стоят няколко статии за новите приумици на магната Роман Абрамович например.

Отравянето обаче напомни за още нещо. Великобритания е страна, която и досега се гордее с факта, че е "приятелско пристанище", както се изразява друг знаменит шпионин и беглец - Олег Гордиевски. Но именно тази атмосфера на търпимост даде възможност на множество твърди ислямски проповедници и техните последователи да се внедрят в обществото далеч преди терористичните актове срещу транспортната система на Лондон през юли 2005 г. Тази мрежа получи подкрепа чрез манипулации със състраданието към братята-мюсюлмани в Афганистан, Ирак, Чечения и палестинските територии. И тя се движи от страсти, които са "неразпознаваеми" с обикновените средства за подслушване и наблюдение.

В необикновено откровено ноемврийско изказване Манингън-Булер разкри, че британските шпиони са открили около 1.6 хиляди предполагаеми терористи в 200 мрежи, някои от които са свързани директно с Пакистан. Предотвратени са 30 заговора.

Разбира се, шпионажът винаги ще се базира на тайното проследяване - опашки, подслушвателни устройства, автомобили с "бръмбари". Разузнавачите ще продължат да бъдат подозирани в неординарни действия, особено зад пределите на националните граници - погледнете само американската практика за извънсъдебно предаване на хора. И даже в националните граници целите ще оправдават средствата - шпионите ще вербуват осведомители, ще превербуват противници, ще подслушват враговете и ще използват насилие срещу своите обекти. Шпионите ще се ровят в промишлените, военните и търговските тайни на други хора.

Но залозите сега са други. Това е нова битка - не е игра на държави с взаимно признати, макар и тайни, роли. Това е съпротива отвътре и отвън, която не може да бъде сломена без обществена подкрепа. Това е състезание, в което победата може да бъде зафиксирана само в съд, подчиняващ антитерористичните служби на строгите правила на доказателствата - лъжливият арест, както в случая с двамата братя-мюсюлмани в Източен Лондон през юни, само задълбочава недоволството.

Шпионите могат и да не идват от студа, но те са длъжни в някаква степен да излязат на светло. И MI-5, и MI-6 излязоха (отчасти) пред публиката, разказвайки за своите операции в сайтовете си. Даже изявлението на Манингън-Булър някога би било немислима проява на откритост. Освен това шпионите трябва да признаят, че тайната власт има предел. "Нищо от британската антитерористична кампания не може да се осъществи само със силите на моята служба", признава Манингън-Булър.