Полският водопроводчик и истеричната кампания срещу имиграционна вълна от България и Румъния хлопнаха вратите на трудовия пазар във Великобритания. За българи се затвори и Ирландия, която следва имиграционната политика на Лондон. Новината не харесаха нито българските управници, нито британските работодатели, нито нашите кандидат-емигранти. Според експерти рестрикциите само ще увеличат нелегалните работници и в двете държави. Ако във Великобритания това може и да се случи, в Ирландия това вече ще е почти невъзможно.

"И без това през последните 2-3 г. тук вече трудно издаваха разрешения за работа", казва Николай Дойков, който живее в страната от 1997 г. По професия е компютърен инженер. Началото на емигрантския му живот започва в Лондон, но бързо се мести в Дъблин с идеята по-лесно да намери работа. Завършил е изчислителна техника в България, но в годините на прехода се откъсва от професията. Възвръща уменията си покрай специализация в ирландски университет, която така и не довършва.

В Дъблин пристига заедно със съпругата си, която е счетоводителка. Тук се раждат и двете им деца - момиче на 9 г. и момче на 7 г. Оказва се, че преди години това е популярен начин да узакониш престоя си тук.

"Доскоро в ирландското законодателство имаше една вратичка, която използваха много емигранти, включително и аз. Когато дете се родеше в Ирландия, родителите му можеха да кандидатстват за гражданство и винаги го получаваха. Но правителството вече промени закона. В момента родителите получават гражданство, ако са живели в Ирландия поне 3 г., преди да се роди детето им", обяснява Николай.



Раждаемостта в Ирландия е изключително висока



Традиционно в семейството има по 2-3 деца. Донякъде това е свързано и с добре уредената им социална система. Дори в днешното динамично време жените в Ирландия рядко работят, след като родят. Ако го правят, то е защото имат успешна кариера. Другият проблем е, че ирландските детски градини са изключително скъпи. По-евтино излиза жените да не работят и сами да си гледат децата. Ирландките са измислили и друг приемлив вариант - една майка се грижи за още няколко съседски деца. Разбира се, останалите й плащат, но таксите са значително по-ниски.

Освен чрез децата си българите в Ирландия емигрират по още 2 начина - с работно разрешение или с работна виза. Работната виза се дава само за определени професии - лекари, инженери, архитекти. По-лесният вариант си остава разрешението за работа. За целта е нужно само да намериш местен работодател, който да те наеме. Разбира се, фирмата трябва да докаже, че няма ирландец или гражданин на ЕС, който отговаря на изискванията за обявената позиция. В случай че наетият смени работодателя, му е нужно ново разрешително.

За разлика от Великобритания в Ирландия не са популярни т.нар. бизнес визи, с които можеш да правиш собствен бизнес в страната, но не и да се препитаваш като наемен работник. "Досега не съм срещнал човек, който да е дошъл в Ирландия по този начин", категоричен е Николай.

"Сега тук работят около 50 000 българи, но когато пристигнах преди 9 г., нямаше почти никой", спомня си той. Трудностите на пазара на труда идват след 2004 г. Тогава пристигат 200 000 работници от новите членки на ЕС, но най-вече от Източна Европа.



Само поляците са близо 100 000 души



Всичко това автоматично затрудни идването на повече българи, обясни Дойков. В Дъблин е пълно и с испанци, и с французи, защото заплащането в Ирландия е доста по-високо. Това допълнително ограничава шансовете на българите. "И нелегално ще е трудно да работят, защото има достатъчно легални имигранти. Работодателите предпочитат да наемат тях, а не да поемат излишен риск с нелегални", казват установилите се на острова българи.

Тук има голямо търсене на лекари, може би защото нивото на техните е доста ниско. Постоянно се търсят и медицински сестри, програмисти, счетоводители. Имиграцията е лесна за хора с подходяща професия и добри познания по английски, а най-трудно естествено е за българите без квалификация.

Ирландия е европейското икономическо чудо. Без съмнение принос имат и хилядите имигранти. "При мен работят две момичета от Литва. Много съм доволен от тях. Те са старателни и работливи. Ако наема ирландец за същата позиция, ще ми поиска двойно повече пари, а и вечно ще е недоволен", споделя Майкъл Уолш, който е собственик на ресторант в Дъблин. Той е категоричен, че ще е грешка Ирландия да не наема българи и румънци след присъединяването им в ЕС.

Българите също се справят доста добре на чуждия пазар на труда. Освен че са мотивирани заради по-високите заплати, те са и по-старателни от местните. "Досега не съм имал проблеми в работата, въпреки че съм чужденец. Но няма как - трябва да се постараеш повечко, за да те приемат", признава Николай.



Минималната заплата е 7 евро на час



Квалифицираните специалисти договарят годишна заплата. Средният й размер след приспадане на данъците е 35 000 евро. Извънредните часове винаги се плащат допълнително. Данъците в страната са доста високи. 42% е най-високата данъчна ставка. Има обаче и доста отстъпки. Най-популярното е семейното подоходно облагане. Политика на фирмата е да ти поеме част от осигуровките за втора пенсия и за здравна застраховка. "Иначе Ирландия се слави с доста лоша здравна система", смята Николай. Всеки се осигурява и си има личен лекар, но едно посещение при него е 50 евро. А като ти даде направление за преглед при специалист, трябва да чакаш около 1 г.

Вероятно затова работодателят не изисква документ от работник, който отсъства по болест. Болничен се представя само при отсъствие над 3 дни. Съвсем нормално се приема и да не отидеш на работа заради махмурлук. Достатъчно е само да предупредиш по телефона. Това също е част от обичайните навици, защото ходенето на типична ирландска кръчма е семейна традиция. В събота и неделя цялото семейство наред с децата отива в кварталния пъб и там може да изкара целия следобед... Когато хората се запознават, съвсем нормално е да се попитат: "А кой е твоят пъб?".

Самите ирландци се славят с



толерантност към чужденците



"Весели хора са. Те са земни и отворени като българите. Много си приличаме с тях, но те са по-учтиви и търпеливи от нас, защото и животът им е по-спокоен от нашия. Дори движението им не е така натоварено. Само дето ирландките са малко надменни - рядкост е шофираща жена да ти отстъпи място на пътя", допълва Николай. Цялото му семейство отдавна е свикнало с ирландската култура. "Тук ги няма дребните проблеми, не е напрегнато. Дори в контактите с държавните институции няма бюрократични проблеми. Всичко става по телефона или по интернет. Рядко се налага да ходиш чак до самата служба", обяснява той.

Въпреки всички удобства семейството е с нагласата, че живее временно в Ирландия и един ден ще се върне в България. "Макар да живеем тук от 9 г., не се чувстваме като у дома си, а по-скоро като на гости. В началото ни беше по-интересно, въпреки че беше трудно", спомня си Николай.

Естествено, най-близките контакти на сънародниците ни си остават с другите български имигранти. "Имам и ирландски приятели, но обикновено те са съпрузи на омъжените в Дъблин българки", признава Николай. "Носталгията мъчи повечето от нас. В един момент на всеки му се връща в родината. Само хората от смесените бракове не правят такива планове".

Е, има и нашенци, които не искат повече и да чуват за България. Има и семейства на български имигранти, които говорят на децата си само на английски.

"Още не сме решили кога точно ще се върнем. Децата много си обичат България, но ако останем още дълго време тук, те съвсем ще свикнат и ще стане много трудно за връщане", разсъждава Николай. Бащата признава, че децата трудно се справят с българския правопис и историята, но добре говорят и четат. Причина за това е, че в Дъблин няма неделно училище за българи. Емигрантите се опитали да организират, но не се получило. Затова сега сами ще си търсят учител по български, на когото да плащат.



СЪВЕТ

"Грешка е европейските държави да затварят пазара на труда за присъединяващите се България и Румъния", заяви зам. социалният министър на Полша Богдан Соча. Той беше в Дъблин, за да участва във форума „Конкурентна Европа, социална Европа: партньори или съперници". "Ако искаш да имаш резултати в изграждането на Обединена Eвропа, да създаваш социални условия и стандарт, не можеш да налагаш никакви рестрикции по отношение на трудовия пазар и на човешките ресурси. От една страна, ще съществува Европа, в която ще се създават качествени и високоплатени работни места. Но в същото време новите 12 членки, включително България и Румъния, ще продължат да са тази част на континента, в която работниците ще печелят много по-малко. Точно тези най-бедни държави не са искани от старите и богати членки на ЕС."