Над седемдесет е, облечена топло, обута в апрески - дебели дунапренови ботуши, модни в края на социализма. Всеки делник идва откъм спирката в седем без петнадесет сутринта, тътри паянтова количка, на нея - книжен чувал. Застава до вестникарската будка и започва: "Гевреци, бабе, топли гевреци". Поради което за конкуренцията и за редовните си клиенти е "бабето", а махалата я използваме за ориентир, като пращаме децата за вестници: "Купи ги от будката при бабето", казваме.

Бабето не е от словоохотливите, не се оплаква. Може би защото винаги има продадени тридесетина геврека докъм осем и половина; това е печалба над лев. Обикновено си тръгва по обед с полупразен чувал, спечелила е към три лева. Стигне ли четири-пет, се черпи с боза и две тулумби в сладкарницата, преди да се отчете на боса. Той чака в раздрънкан "Голф" оборота и непродадените гевреци.

Разбира се, има и лоши дни - я вали, я патрулът от близкото РПУ не е на кеф и след кафето в пункта на "Еврофутбол" си го изкарва на спекуланти като нея, разритвайки чувала с гевреците. Така или иначе бабето вади от гевреците до половин пенсия месечно. Изглежда щастлива и някак озарена, като отговаря с едно и също на въпроса "Как е днес?": "Добър е Господ, бива".

Оня ден изненадващо допълни: "Това с гевреците стана кауза пердута, та не знам".

Първо се сетих за родината, после за роднините, а сред тях - за баба. Преди да обобщи бъдещето с "не знам", тя също казваше "кауза пердута" за пропадаща, безсмислена работа. Беше го научила от брат си, адвокат от старата школа, за когото ръсенето на латинизми принадлежеше към авторитета на професията. Нататък изразът ме повлече към по-съвременни употреби. При тях "кауза" се изговаря натъртено и с куха тържественост. Обикновено от политици с юридическо образование. И чух глас - съвсем по реда на преминалите в натрапливи образи словесни асоциации:



гласът на българската еврокомисарка



Както се видя и прочете, тя издържала пред депутатите от европарламента изпита по въпросите за защита на потребителите. Впечатлила представителството в Брюксел със строгата си елегантност (черен костюм, бяла блуза) и със старанието за максимална конкретност на отговорите. Един от тях бил на въпроса защо не е продължила кариерата си в медиите, където така успешно тръгнала навремето. Защото за нея членството на България в ЕС станало кауза, както сега нейна кауза е защитата на потребителите - казала. Това за каузата било повторено няколко пъти. На което евродепутатите изръкопляскали. Разбират те от каузи.

От каузи разбира и Николай Бердяев. Спомняйки си за един съветски комисар, когото властта променяла постоянно и накрая го направила удобен за всичко, Бердяев описва новия антропологически тип на апаратчика. Той се ражда в котилото на професионалните революционери, масово се явява най-напред след руската революция, после се разпространява из Европа. Отличава се с целеустременост към първите места в държавата, която му осигурява стабилни доходи. Стои на правилни позиции,



не се съмнява във възвишения смисъл на възложената работа



- тя винаги цели всеобщо щастие. Затова я приема безрезервно като кауза, по-ценна от обикновеното и разсеяно съществуване.Често пъти е погубен, развален, безбожен човек, т.е. homo perditissimus, но знае и може всичко. По-конкретно така: Ако е комисар по здравеопазването, ще каже: "На борба срещу туберкулозата. Тя намалява производителността на труда". Като стане комисар на образованието, ще твърди: "На борба срещу неграмотността. Тя намалява производителността на труда". Отиде ли в комисариата на правосъдието, ще отстоява: "На борба срещу правонарушенията. Те намаляват производителността на труда". Че не е ли конкретно - всеобщото щастие действително зависи от производителността на труда. Разбира се, и от защитата на потребителите му.

Тази машинална борбеност за отстраняване на недъзите отличава новия антропологически тип от останалите, които от опит знаят, че всяка кауза някой ден е губеща. За яснотата на отликата помагат медиите, които, както каза един от типажа, вървят след победителите. А новият антропологически тип несъмнено побеждава.

И тук ми се явява другар от ЦК на БКП. Как безмълвно си записваше цели шест часа изказванията на открито партийно събрание през пролетта на 1989! Хората се вълнуваха от приказки, измориха се, а той - направо свръхчовек, не отиде даже да се изпикае. После сведе правилните решения. Те му бяха кауза, макар да се усещаше, че социализмът е кауза пердута. Още по-после отвори фирма за внос и износ на петрол и стомана. И говори по начин, който пак



изключва възможността за загуба



Но все пак ми се струва, че е полезно и някак приятно да се припомни, че всяка кауза може да стане губеща. Дори само заради това, че попитате ли децата от нашата махала къде се купуват гевреци и вестници, те ще ви кажат: "При бабето". Изключено е да отговорят кой е нашият еврокомисар и кой - другарят от ЦК. В известен, да речем "екзистенциален", смисъл това е по-ценно от защитата на европейския потребител на стоки. Поне защитава потребителите на гевреци и вестници от исторически илюзии.

И без особена връзка с всичко това: тази седмица изгоряха още три деца. Този път в Перник, югозападно от София.