След серия от скандали и пазарлъци и среща при премиера Станишев депутатите от вътрешната комисия в НС приеха спорен текст в новия закон за разсекретяване на досиетата. Онзи ден трите управляващи партии се споразумяха досиетата на средния ешелон на разузнаването да не се отварят. Не е ясно обаче колко и какви хора ще попаднат под закрилата на този текст, коментираха недоволни парламентаристи вчера. Въпреки клетвите на властта, че скрити агенти няма да има, освен с оглед на националната сигурност, от опозицията заподозряха, че в графата ще влязат и много хора, които иначе ще трябва да бъдат оповестени според закона.

Окончателните поправки гласят, че няма да се проверяват бившите и настоящи шефове на отдели или сектори в Националната разузнавателна служба и в служба "Военна информация" към министъра на отбраната. Документите, които няма да се пипат, ще се регистрират в отделен фонд на пряко подчинение на шефа на бъдещата комисия по досиетата.

След близо 3-часови скандали депутатите от вътрешната комисия приеха спорния текст с 15 срещу 6 гласа. Единодушно един срещу друг гласуваха управляващи и опозиция. Шефът на комисията Николай Свинаров пък отказа всякакъв коментар и си тръгна гневен. Касим Дал от ДПС обеща, че няма да има скрити агенти. Според Иван Костов новите текстове обезсмислят на практика закона. "За определени лица той няма да важи", заяви лидерът на ДСБ. Всеки, който попада в защитената графа, нямало да бъде обявен, независимо че по-късно е бил посланик или депутат. Костов заподозря задкулисна сделка в управляващата коалиция за промяна на формулата 8-5-3. Според Йордан Бакалов от ОДС поправката показва, че не са извършени никакви реформи за последните 17 г. и в разузнаването работят същите хора от бившата Държавна сигурност.

Татяна Дончева от БСП обясни, че се въвежда допълнителна гаранция за спецслужбите, "за да не се ровят невежи ръце" в архивите им. Тя призна, че в закона е направено изключение за разузнавачите. Затова трябвало незабавно да започне работа по закон за спецслужбите, в който това да се регламентира. Според нея настоящите дипломати, които в момента работят в разузнаването, трябва да бъдат извадени от активно сътрудничество и да бъдат обявени като бивши агенти на тоталитарните служби. "В една служба са установили, че имат проблем с връзката им с ДС", допълни Дончева. С новия текст в закона тази служба е признала проблема си.

Дончева, която само преди дни смени "с отвращение" позицията си и обяви, че не трябва да се отварят досиетата на дипломатите, бе категорична вчера - първите списъци трябва да излязат още напролет. Тя обаче призна, че проблемите тепърва предстоят - избирането на членовете на комисията и предаването на архивите от службите и министерствата на новия орган.

Днес се очаква законът за досиетата да бъде окончателно приет в парламента. Той няма да мине леко, тъй като промените не се приемат еднозначно в самата левица. Депутатът от БСП Апостол Димитров открито заяви, че няма да участва във вота, защото законът противоречал на вижданията му. Според него досиетата не трябва да се пипат поне 30 г.

----

ЗАДОВОЛСТВО

"Намериха се разумни решения, които да гарантират ефективността в работата на НРС и служба "Военна информация", коментира премиерът Сергей Станишев. Според него това са две важни за страната служби и като премиер е длъжен да гарантира, че тяхната дейност ще бъде ефикасна. "Надявам се това да бъде направено, без да се промени принципът на законопроекта за достъп до досиетата", допълни Станишев. Той настоя за ясно разграничаване между миналото на службите и тяхната съвременна дейност, особено в региони с важно за страната значение.