От няколко месеца включването на част от българската територия в европейската мрежа за защитена природа "Натура 2000" предизвиква бурни протести и спорове. Инвеститори се бунтуват срещу очаквани строителни забрани, собствениците - срещу обезценяване на земите им, а кметовете - против отблъскване на потенциални бизнес партньори и работодатели. Разбира се, най-високи са децибелите там, където са най-големите надежди за бърза печалба - по морето.

Сигналният вой против мрежата бе нададен във Варна. Кметовете от областта, во главе с каварненския градоначалник Цонко Цонев, се обявиха за орязване на птичите зони, които влизат в територията им. "Натура" е ликвидатура за туризма ни", възропта прочутият рок-кмет. Всъщност това е силно преувеличено - туристи пак ще идват и хотели пак ще се строят в тези зони. Нещо повече - всяка зона в екомрежата ще има индивидуален режим за управление, който ще е далеч по-либерален от сега защитените земи у нас - национални паркове, резервати и т.н. Разликата е, че контролът ще бъде далеч по-строг, защото няма да се осъществява само от българското правителство, но и от Европейската комисия. И може би тъкмо от това се опасяват кандидат-инвеститорите.

Протестиращите дребни собственици на земи от Кранево, Балчик, Шабла, Обзор, Емона, Царево и Варвара имат основание: хората не знаят дали парцелите им ще поевтинеят и дали ще могат въобще да ги продадат. Тук екоминистерството носи основна вина заради забавената информационна кампания. За инвеститорите обаче неосведомеността е най-малкият проблем. Те изобщо не се спират, когато трябва да заобиколят някой закон. Само 1 актуален пример: незаконният строеж в парк Странджа до с. Варвара. Не стига, че е в парка, ами е и без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), защото двата парцела, на които никнат вилните селища на фирма "Краш 2000", са от по 8 дка (за под 10 дка ОВОС не е задължителна). Парцелите обаче са един до друг и на практика вилното селище е едно и се простира върху 16 декара.

Не само частници обаче протестират във Варненско. Самата община се притеснява, че цялото Варненско-Белославско езеро попада в зона, предложена за "Натура" като птиче обитание. Опасението е, че това



ще върже ръцете на индустрията,



съсредоточена около езерото, или пък че заради "птичките и тревичките" ще се наложи фабриките да хвърлят пари за намаляване на замърсяването му. "Екоизискванията към промишлеността се повишават с присъединяването на България към ЕС и без "Натура" мрежата. А фактът, че дадено предприятие попада в защитена зона, ще му позволи да ползва съфинансиране от еврофондове, за да си изгради съответната пречиствателна инсталация", посочва Ивайло Иванов от варненския клон на БДЗП (дружеството за защита на птиците). Според него общинските и областните администрации просто се боят, че в бъдеще трябва да се съобразяват с околната среда, което досега не им се е налагало изрично.

Иванов има свое виждане за недоволството: "Общините подкрепят неограниченото строителство, а не туризма. Има разлика - сега всеки се хвали, че може да построи всичко - писта за Формула 1, космодрум ...". Факт е, че каварненският кмет има амбиция да прави писта за "Формула 1" до с. Българево, което попада и в птича зона, и в зона на местообитания. Към това съоръжение ще се вдигнат множество хотели и пр. сгради, които да поемат туристите.

Друг мотив за негодуванието против вкарването на езерото в "Натура" е, че мрежата ще препятства преместването на градското пристанище. Той още



по-ясно показва пълното непознаване на законите.



Според новия общ устройствен план на града контейнерните терминали на пристанището трябва да бъдат преместени в местността "Казашко", на северния бряг на Варненското езеро. Казашко обаче е защитена местност от 1995 г., тъй че общината има проблем не с "Натура", а с действащото българско законодателство. "Освен че местността е естественият филтър на прекомерно замърсените води, в Казашко зимуват водолюбиви птици", обяснява Ивайло Иванов. Местните също са против индустриалното строителство в района и неотдавна протестирали срещу разполагането на складови бази тук. Самият проект за пристанище там е на повече от век, а общината просто си търси аргументи против "Натура". Дали се инати в името на криворазбрано право на местно самоуправление или заради конкретни бизнес интереси, засега може само да се гадае.

По време на броженията варненската екоинспекция успокои предприемачите, че няма да се спират вече одобрени инвестиционни проекти (новите ще минават през още неуточненото сито на "Натура" зоните). Т.е. някои заварени проекти са вместени априори в зоните. Такъв е случаят с голф-игрището до каварненското с. Божурец например. То е в бъдеща "Натура" зона за местообитания и



се изгражда със сериозни екоуговорки



Сдружение "Балкани", което работи по зоните за местообитания, се договори с инвеститора "Трейшън клифс голф енд спа резорт" да не пипа парцелите, обитавани от защитени сухоземни костенурки и да съхрани поне на 50% растителността, защото в нея има редки видове от минали геологични епохи. Проверка на варненската екоинспекция наскоро показа, че инвеститорът спазва условията, но природозащитниците са убедени, че проектът е пагубен за екосистемата тук.

В другия край на страната, в Западна Стара планина, сдружение "Балкани" се е принудило на друг компромис заради бъдещ ски комплекс. Проектът за него е на община Берковица и фирма "Главболгарстрой". Става дума за ски писти под връх Ком, 2-километров лифт, хотели, трасе за биатлон, пързалка за шейни и пр. "Зоната обаче се обитава от мечки и други животни," обяснява Андрей Ковачев от "Балкани". Отскоро еколозите попадат и на следи и козина от рисове, които вероятно преминават от Сърбия (известно е, че последните екземпляри по нашите земи са избити в началото на миналия век). Въпреки това "Балкани" склонили да извадят част от зоната от "Натура", но при условие там да се изграждат само ски съоръжения. Т.е. хотелите ще трябва да бъдат построени не до ски пистите, а в града. Преди седмици се разбра, че и тази договорка може да се окаже излишна, тъй като вече самата зона е под въпрос. Тя попадна в онези близо 2 млн. хектара гори, отложени от списъка местообитания за "Натура" за "прецизиране на границите".





ОГЛУШКИ

Всяка страна членка трябва да представи пред Европейската комисия списъци с места за защита по 2 директиви: за птиците (приета през 1979 г.) и за животинските и растителните местообитания, т.нар. хабитати (1992 г.). България и Румъния имаха няколко години да съберат цялата информация и да я подадат до датата на присъединяване. Двата типа места у нас бяха гласувани от Националния съвет по биоразнообразие. На второто гласуване в края на ноември - за хабитатите, съветът реши да се отложи предлагането на 29 големи горски проектозони, за да се прецизират границите им. Някои екоорганизации провидяха в това опит въпросните гори да бъдат извадени от "Натура", понеже са икономически ценни. Така или иначе с това държавата ще наруши евроизискванията. Едно от тях е да бъдат защитени минимум 60% от местообитанията на приоритетни животински видове. У нас такива са мечките, вълците, някои прилепи, балканската дива коза, вече рисовете и др. Без въпросните 29 зони, България ще падне под минимума за всички тези животни, категоричен е Андрей Ковачев. Заради отложените в Западна Стара планина гори например защитените зони на риса падат от 100 на 0%.

За неизпълнение на хабитатната директива вече са осъдени Франция, Германия и Ирландия. Първоначално ЕК отправя предупреждение, а при липса на реакция завежда дела в Европейския съд в Люксембург, който може да наложи глоби. Най-големият вносител в европейския бюджет Германия е била заплашена от Еврокомисията със спиране на финансирането от структурните фондове заради гафа с хабитатите. В момента над Полша виси същата санкция. След дълги разправии с екозащитници и комисията Гърция пък бе осъдена на ежедневна глоба от стотици хиляди евро заради строежи в залива Закинтос, част от едноименния национален морски парк, където живеят редки средиземноморски костенурки.



ЕКООБЛАГИ

"Натура" ще обезщетява собствениците на защитени земи за пропуснати ползи и ще ги възмездява за определени дейности, с които подпомагат оцеляването на видовете в тях. Компенсациите може да са за няколко неща едновременно и да стигнат до неколкостотин евро/ха за година за някои собственици.

Екомрежата няма да създава "директори на водопади". Трябва да си ползвател на земята, а не просто притежател, за да те компенсират. Компенсационните мерки за "Натура" зоните обаче ще се задействат цялостно едва след обявяването им с министерски заповеди. За птичите места те ще са готови догодина. Заповедите за хабитатите обаче ще се забавят, защото ЕК трябва инспектира предлаганите места, което ще отнеме няколко години.