|
| Георги Кадиев |
- Г-н Кадиев, напоследък Министерството на финансите често напомня за опасността от увеличаване на данъчните измами след влизането в ЕС, защото към нас може да се насочат международни групи за източване на ДДС. Как догодина държавата ще се защитава от това престъпление?
- По предложение на Националната агенция за приходите предвиждаме промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс и Закона за ДДС, които ще бъдат внесени вероятно в началото на следващата година. Едното предложение е да се удължи срокът на ревизиите по ДДС - от 3 да стане до 6 месеца. Другото предложение е да се въведе банкова гаранция, ако фирмата иска да изтегли ДДС преди изтичането на този срок.
- Увеличаването на срока на ревизиите уместна и достатъчна мярка ли е според вас?
- В другите държави сроковете са не по-къси, в някои изобщо няма срок. Друг е въпросът, че там се дава тази възможност, но обикновено ревизиите се извършват по-бързо. Явно нашето общество няма достатъчно доверие в данъчната администрация и се опасява, че тя винаги ще използва максимално дългия срок, поради което идва и натискът сроковете изкуствено да се съкращават. А три месеца след приемането ни в ЕС наистина в повечето случаи ще е недостатъчно време за получаване на достатъчно информация и добра ревизия.
- Т.е. една добра ревизия е достатъчна гаранция за предпазване от престъпления?
- Този срок ще даде на НАП повече възможности да се предпазим от източване на ДДС, от друга страна, наистина е утежнение за коректния бизнес. В крайна сметка практиката ще покаже дали този подход е правилен.
- Очакват ли се действително към нас да се насочат международни групи за източване на данъка?
- България влиза в една среда, в която никога не е била. Възможно е нашите очаквания да са надценени, но може и да са подценени. По-добре е да сме по-консервативни и да заложим по-сериозни мерки сега и след това да ги разхлабваме, отколкото обратното. Факт е, че измамите с ДДС са вероятно най-големият проблем в данъчната политика на ЕС. В различните държави има различни рискови сектори - в Германия е строителството, в Англия - компютърни части, мобилни телефони.
- А в България?
- У нас това са основно строителството, земеделието, а от 1 януари и търговията със скрап.
- Имате ли оценка за размера на измамите?
- Тази оценка е по-скоро от сравнителен порядък, на базата на това колко са измамите като процент от приходите в другите страни. Цифрата за България е условна и е от порядъка на 1 млрд. лв. на година.
- Бизнесът е силно против по-голям срок на ревизиите и отдавна предлага те да се извършват от частници - счетоводители, които да се лицензират от държавата. Смятате ли, че подобна идея е разумна?
- Не мисля, че е разумна, дори напротив. Данъчната ревизия не е самоцел, тя гарантира на фиска, респективно на обществото, че даденият данъчен субект е бил коректен към него и е платил цената (данъците), с цел реализиране на държавните цели, функции и задачи. Държавата да наема одитор да прави данъчна ревизия? Какви правомощия има върху него, какво й гарантира верен и обективен резултат?
- Защитниците на тази идея обикновено правят аналогия с частните съдебни изпълнители.
- Според мен да се приватизира данъчната администрация е абсурд, казах ви аргументите си по-горе. Ако проблемът е липса на административен капацитет на НАП, трябва да се изгражда той, а не да се приватизират контролни функции.
- Наскоро обяснихте, че ще се проверяват и всички новорегистрирани по ДДС фирми - да не би да има предположения, че може те да са създадени с цел злоупотреби?
- Такива проверки има в някои други държави. Става въпрос за фирми, които са европейски и ще дойдат да се регистрират у нас по ДДС, без НАП да има информация за тяхното минало. Що се отнася до българските, обикновено за тяхната история се знае повече и някои могат да се сложат в рискова група. Затова едно от разглежданите предложения е всички нови фирми, подали декларация за регистрация по ДДС, да се водят на специален режим за известен период от време.
- Оптимист ли сте за създаването на фискална полиция? Сегашната икономическа полиция не си ли върши работата?
- Нямаме наблюдения върху работата на икономическа полиция. Струва ми се, че нейните задачи са малко по-различни. В случая думата "полиция" не е съвсем правилна. Тук не става въпрос за изграждане на нова полицейска структура, а за даване на повече правомощия на настоящи данъчни и митнически служители, с които те да изпълняват по-добре задълженията си. Първата крачка е дознанието, което до април беше в Агенция "Митници" и премина в МВР. Считам, че митническото дознание е специфична материя, и по-добрият вариант е да се върне в Агенция "Митници".
- Как оценявате работата на НАП за една година?
- В агенцията беше свършена много работа, приходите тази година са добри. Има преизпълнение на повечето данъци с изключение на ДДС от сделки в страната. Затова има известни макроикономически причини, в момента правим анализ дали няма и други. Предизвикателствата за следващата година пред НАП ще са много големи - първо информационната система трябва да влезе в действие, макар и не в пълен обем, от 1 януари. Второто е събирането на ДДС от внос от държави-членки на ЕС, което досега се правеше от митниците, увеличеният риск от данъчни измами, обучението на служителите за работа с няколко изцяло нови данъчни закони.
- Какъв е точно проблемът със събирането на ДДС в страната?
- Планът на НАП за тази година от ДДС в страната беше 300 млн. лв. Въз основа на искане на НАП преди около месец редуцирахме плана на 50 млн. лв. приход от ДДС от сделки в страната. Към края на октомври резултатът е минус 200 млн. лв. от сделки в страната, т.е. НАП повече възстановява, отколкото събира. До края на годината очакванията са този резултат да е в рамките на минус 150 до минус 200 милиона лева. Заради ръста на износа се възстановява повече ДДС, но не съм убеден, че само това е причината. Мисля, че там има резерви.
- От самата агенция признават, че много техни служители напускат. Има ли наистина проблем с кадрите?
- Да. Има обективни причини - едната е, че се увеличи работата на тази администрация, а заплащането не нараства адекватно. Някои от хората вероятно не са издържали на натоварването, а и заплатите наистина не са добри дори и при сравнение с други държавни администрации, да не говорим за частния сектор. Но ми се струва, че има проблем и с мотивацията на служителите, което не е само и единствено по-висока заплата. За това вече НАП трябва да вземе мерки.
- Толкова ли е голям залогът в безмитните магазини и бензиностанции, че години наред не престават споровете да се затворят или не?
- Явно залогът е много сериозен. Учудващо е дори и за мен. Едва ли не националният интерес се върти около безмитната търговия. Факт е, че затворихме 4 ядрени реактора, а безмитен магазин още не сме затворили. Така или иначе, това е голям бизнес. Годишно оборотът е към 700 млн. лв. Ако се затворят обектите на входящите трасета, това засяга пазар за 500 млн. лв. и е естествено да има лобиране. Вече получихме 4 писма от Европейската комисия, с които съвсем категорично ни казват "затворете тези обекти", иначе следват глоби и предпазна клауза. Не знам какво още чакаме! До края на годината парламентът ще трябва да вземе решение, позицията на Министерство на финансите вече е ясна и публично обявена.
- Как България ще рекламира ниския си корпоративен данък в чужбина?
- Мисля, че вече той е достатъчно добре познат. Това е много ниска ставка и веднага се набива на очи. Ние получихме много добри отзиви от международни инвеститори. Не толкова заради ниската ставка, колкото заради това, че го направихме открито. Казахме, че имаме ниска ставка и тя е 10% за всички. Повечето държави го правят по друг начин - слагат висока ставка, а после добавят вратички в закона, с които фирмата може да си я намали. В Малта например, използвайки различна техника на данъчно планиране, може да се стигне и до 5% данък. В Германия корпоративният налог е 36%, но фирмите плащат около 20%. Но България съвсем открито взе решението и мисля, че това е правилната данъчна политика.
- Говори се, че следващото намаление на данъците ще е за доходите на физическите лица.
- Рано е още да се говори за това, трябва първо да се види как ще вървят приходите през първите 9 месеца на годината. Първият въпрос, която трябва да се реши, е въз основа на данните около средата на годината дали ще има ново намаляване на осигуровките с 3%. През септември или октомври догодина при планирането на бюджета би трябвало да започнат разговори дали ще има нови данъчни облекчения и в каква посока ще бъдат. Моето виждане е, че след като в последните 2 години заложихме основно на намаления, които засягат корпоративната сфера - социалните осигуровки с 6%, данък печалба с 5 %, сферата, която силно изостана е личните данъци, и би трябвало да се наблегне основно там.
рулз...