Как да не повярваш на думите на соцдепутатката Татяна Дончева, че политиката е отвратителна работа. И още как. Поне за тези, които сега са в нея и я правят. А и сигурно за хората, които си патят от техните маймунджулъци.

В историята с досиетата в последните седмици се понесе тежка миризма като от бали със столичен боклук.

Факт е, че тройната коалиция изненада специалните служби, опозицията, а и обществото с решението си да отвори досиетата в големия обем, предвиден в проектозакона. Освен това с непривична за нея, а и заради темата, бързина, придвижи нормативния акт. Нещо повече. Трябва наистина доста смелост, за да предприемеш тази стъпка. Тя беше и задължителна - заради натиска от Брюксел и заради възможността политическата класа да се опълчи на паралелната власт на службите, тъй като моментът го позволява - относително стабилно управление плюс потвърдено влизане в ЕС.

И аха да стане работата,



управляващото мнозинство се стресна

от собствената си смелост



По собствените му думи заради по-малко стотина души. Защо? Никой не пожела да даде ясен и убедителен отговор. След скандални преговори се стигна до компромиса да не се проверяват за принадлежност към ДС и РУМНО и да не се обявяват публично началниците на отдели и началниците на секции в НРС и военното разузнаване.

Според българското законодателство дори само имената на въпросните средни началници са класифицирана информация. Такава обаче са и колегите им примерно в Националната служба "Сигурност", или пък в Дирекцията за оперативно издирване към МВР, и в още куп тайни и още по-тайни служби. Как тях ще ги проверяват, а средният разузнавачески ешелон - не, не стана ясно.

И двете разузнавания фактически са с доста ниска степен на контрол, дори не е ясно къде се водят, кой ги контролира, какво правят. Или поне и това е тайна. Затова и сега първото съмнение е, че шефовете на секции, отдели, сектори ще станат внезапно стотици. Как? Много лесно. Чрез рангове, а и чрез обстоятелството, че законът преди време позволи на тези служби да водят на работа при себе си дори и висши държавни служители от други институции. Кому е известен щатът на НРС или на военното разузнаване? Вчера парламентарната комисия по вътрешна сигурност обеща лично да провери този среден ешелон за съпричастност. Как ще стане това, след като законът казва, че няма да бъдат проверявани?

Вторият въпрос, който остана без отговор, е защо именно тези хора в тези служби трябва да бъдат крити. Те не са на терен, те са чиновници, а не са оперативни работници. Какво ще се случи точно?



Ще стане скандал, ще пропадне държавата?



Били разузнавали примерно в САЩ или в Англия? Това не може да е новина за въпросните страни. Нима българското контраразузнаване не знае кои са в София сега руските, британските или американски шпиони?

Другата врата, която бе оставена, за да бъдат скривани имена, е решението да не се обявяват публично документи, които биха увредили интересите на България в международните отношения или биха създали сериозна опасност за живота на някого. Кадрови досиета, доноси, имена ще попаднат в отделен архивен фонд към бъдещата комисия за разкриване на досиетата. В него ще отидат и данните за средния разузнавачески ешелон. Този "горещ архив" ще бъде под прякото разпореждане на председателя на въпросната комисия. При предишното отваряне на досиетата бе оставена възможност шефовете на службите да налагат вето върху разсекретяването чрез т.нар. мотивирани доклади. Сегашното решение е нещо подобно.



А по време на предишното управляваше настоящата опозиция



На Петър Стоянов, на Иван Костов, на техните депутати, министри и партии не може да бъде спестено, че когато те имаха възможност да отварят, не посмяха да стигнат докрай. Разбира се, никой не може да им забрани сега да си говорят каквото, колкото и където искат. Но и никой не може да забрани да бъдат питани защо не посмяха, когато имаха цялата власт. Кой им попречи? Службите? Тогава кой кого е управлявал?

Има и още нещо. На БСП и на ДПС не им пука, че ще изкарат техни хора, работили в ДС. Както не им пукаше и преди това. Нима Ахмед Доган не си прави каквото поиска, въпреки че го обявиха за сътрудник на цели три управления? Сякаш Кемал Еюп не е в момента шеф на комисията срещу дискриминацията, а Кадир Кадир не си работи в Сметната палата.

Сега от отварянето на досиетата би могло да пука само на зависими хора, които са били внедрени в обществото и в публичното пространство, представяйки се за демократи, експерти по демокрация и разни такива.

С разкриването на досиетата партиите губят някой и друг управленски лост, но това не е толкова драматично, тъй като държат в момента достатъчно здраво властта. Това, което ще се случи, след като вчера бе приет законът, надяваме се е краят на "9 милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета". Но той не е хепиенд.