Едва отдъхнали от последния президентски вот, вече ни засмуква тягата на предстоящите през май избори за евродепутати. Вярно, дори видна фигура като президента не успя да събуди замрелите страсти на унилия български избирател и едва ли това ще сторят 18-те мераклии за наши представители в Европейския парламент. Но нейсе. И този път изборните неволи няма да засегнат избирателя, а ще засегнат армията от партийци. Защото зад гърбовете на неколцината избраници се крият огромни партийни залози.
Битката за 18-те е на път да се превърне в решителна битка за политическо оцеляване на изнемощелите класически партии и решаващо премерване на силите с новосформираните и жизнени техни алтернативи.
Освен няколко апетитни поста
тези избори ще определят е текущата готовност за участие в българския политически живот. За разнебитената десница вотът ще е въпрос на оцеляване. "Изборите за евродепутати ще дадат отговор на въпроса има ли изобщо смисъл от съществуването ни", сподели неотдавна един от лидерите в СДС. За синята партия дори едно място ще е победа и причина за по-сетнешен живот. 2 места ще бъдат направо триумф. При провал обаче партията напълно ще изчезне от политическия небосклон. Подобна съдба грози и клонингът й ДСБ. И за двете партии обаче "обединение" е мръсна дума. Затова на вота ще играят поотделно, па макар и да умрат.
Във врата им вече дишат новите варвари - ГЕРБ и "Атака", които стягат редици за евровота. Тези две партии също ще кръстосат шпаги. Сидеровистите трябва да пазят резултата от президентските избори и най-вече реномето си на сериозна алтернатива. Хората на генерала пък ще трябва да щурмуват опозиционния редут на "Атака" и да стопят предимството на Волен, калено в две изборни битки.
Но двете младенчески партии са заплаха основно за
класиката в политическия жанр - БСП,
както и за притурката й във властта НДСВ. ДПС е вън от тия препирни, тъй като разчита на безотказен електорат. Социалисти и царисти има какво да губят в тоя бой. И едните, и другите понастоящем имат сериозно присъствие в ЕП, което не биха искали да загубят. За кръжеца около Симеон евровотът също е въпрос на оцеляване. От половин година социолозите ги редят в дъното на таблиците с влияние от 2-3%. НДСВ избегна преждевременната си смърт чрез отказ от самостоятелно участие в изборите за президент, но сега няма как да се скрие. Жълтите разполагат с два силни коза - подписаха договора за присъединяване към ЕС и реално ни вкараха в общността; евронаблюдателите им работят активно в ЕП и имат свое лоби там. Наскоро Антония Първанова дори зае почетното място на зам.-председател в групата на либералите. Затова за ендесеварите е жизнено важно да запазят известен мажоритарен елемент във вота. Неслучайно техният проектозакон предвижда гласуването да става с единна национална листа, която ще извади напред силните еврофигури на царя.
Интересът на БСП налага тъкмо обратната стратегия. Левите евронаблюдатели, с едно-две изключения, не са бележити личности и
трудно могат да ентусиазират тълпите
Евентуална битка между Атанас Папаризов и Бойко Борисов или Кристиян Вигенин срещу Волен Сидеров отсега изправя косите на социалистите. Което налага изричното условие - да се омаловажат вражеските кандидати. Оттук и екстравагантната идея за 6-те избирателни района с 6 различни листи. Така влиянието на Борисов в София например ще се разсее из провинцията чрез далеч по-безцветните му наместници по места. Същото важи и за Сидеров. С районирането на страната социалистите ще постигнат ефекта "три в едно". От една страна, ще неутрализират харизмата на опозиционните лидери. От друга, ще опитат да повишат избирателната активност, като включат местни соцвеличия в листите и обвържат, макар и спекулативно, изборите за евродепутати с регионалните проблеми на хората. На трето място с възможността за пренареждане на листите ще имитират пълна демократичност и свобода на избора. Макар да е известно, че левият електорат зачерква избраниците си винаги по партийна повеля, а и идеята едва ли ще се реализира по чисто технически причини. Пред БСП стои и още един въпрос. Социалистите трябва да докажат, че
успехът на Първанов на последните избори
не е само личен, а се дължи до голяма степен на собствената му партия. Въпрос на чест.
Но тъй като срещу районирането рипнаха всички останали, особено партията на Доган, социалистите се видяха принудени да зарежат идеята. Поне засега.
Макар да не е пряко застрашена от изборите за евродепутати, ДПС също ще трябва да се доказва - този път самостоятелно, а не в ролята на балансьор. Както стана известно, Ахмед Доган знае своя електорат до последната бройка. Затова ще брани с нокти и зъби "правата" му и в никой случай не ще позволи да бъдат ограничени избирателните права на изселниците в Турция с някакви си там изисквания за многомесечен престой на европейска територия. БСП е заложник в тая игра. Има да се отблагодарява за преизбирането на Първанов. Затова червените отсега пледират да отпаднат всички бариери пред Догановия електорат. Тук решаваща ще е позицията на НДСВ. В проекта на жълтите фигурира изричното условие българите зад граница да гласуват само ако са пребивавали поне 3 месеца в България или в страна-членка на ЕС, което
автоматично изключва турските изселници
от списъка. Царистите имат подкрепата на цялата дясна опозиция, която отива още по-далеч. ВМРО и "Гергьовден" предложиха изборите да се провеждат само на територията на България и в дипломатическите ни представителства в страните от ЕС. Което означава, че за да гласуват, турските изселници трябва да се преместят в родните си места.
Свой специфичен принос към изборното законодателство даде и Надежда Михайлова. Оригиналният й проект предвижда да се гласува с единни листи и интегрална бюлетина във формат А-3, която да включва по 10 имена от партия и коалиция. На избирателя се дава правото да пренареди листата, като подчертае две от имената. Независимите пък трябва да спечелят 1/18 от гласовете, за да станат евродепутати. Така и не стана ясно обаче кой и как ще изчислява гласовете по тази твърде сложна аритметика.
Към чисто партийните и математически съображения за тези избори ще се притурят и личните амбиции на самите кандидати. Макар и само с двегодишен мандат, 18-те избраници ще ползват огромни предимства. Както се изрази неотдавна наш евронаблюдател: "В ЕП си дават среща голямата политика и големите пари". Лобизмът е сериозен източник на средства в тази европейска институция. Да не забравяме, че в Брюксел действат над 30 000 лобистки фирми с едничката задача да убеждават депутатите в ползата от едно или друго решение. Мнозина от евронаблюдателите ни вече са изпитали силата на този натиск. Не са без значение и необятните възможности за връзки и контакти, които съществено могат да удължат престоя в ЕП. За справка - виж докъде стигна Меглена Кунева.
На всичкото отгоре налице е благоприятен финансов фон за една ожесточена битка. Защото евродепутат наистина означава "много пари".
---КАРЕ---
СВЕТЛО БЪДЕЩЕ
От 2009 г., когато са следващите редовни избори за ЕП, всички евродепутати ще вземат по 7000 евро месечна заплата. Към основната си заплата евродепутатите ще получават и по 1600 евро месечно за пенсионно осигуряване. Избраниците ще загубят единствено привилегията си да получават компенсации за самолетни билети първа класа, ако не са могли да използват по-евтини.
В момента евродепутатите получават колкото колегите си в националните парламенти и разликите в заплатите са огромни. Ако италианските представители в ЕП прибират 11 хил. евро месечно, то колегите им от Централна Европа си докарват едва 1000 евро.
ЕП е съставен от 732 депутати, към които от 1 януари догодина ще се присъединят още 35 румънци и 18 българи.
---КАРЕ---
Основни положения в царския проектозакон, който ще бъде гласуван на първо четене от НС:
- Право да гласуват за евродепутати имат всички български граждани над 18 г., но само ако са живели през последните 3 месеца в България или в друга страна-членка на ЕС.
- Ще могат да гласуват и европейци със статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, стига да не участват във вота другаде.
- Право да се кандидатират за ЕП имат не само български, но и европейски граждани.
- Вотът е по пропорционална система с единни листи на партии, коалиции и независими кандидати. За самостоятелно участие са нужни най-малко 2000 подписа.
- България ще представлява един многомандатен избирателен район. Разпределянето на мандатите ще става по метода на най-големия остатък Хеър-Ниймайер.
- Проектът не предвижда държавно финансиране за вота. Парите ще се набират от дарения и не могат да надхвърлят 1 млн. лв. за партия, 2 млн. лв. за коалиция и 200 хил. лв. за инициативен комитет.
- Гласува се с бели бюлетини.