Д-р Иван Чомаков е роден на 15 октомври 1953 г. в Пловдив. Завършил е медицина във ВМИ-Пловдив. От 1981 до 1997 г. работи като главен асистент в катедрата по анестезиология и реанимация на ВМИ-Пловдив. Специализира в клиниката по сърдечна хирургия на проф. Чирков. Има 23 научни публикации. Три години - от 1991 до 1994 г., работи в болницата на град Хомс, Либия. Народен представител от ОДС в 38-ото НС. През 1999 г. е избран за кмет на Пловдив, а през 2003 г. печели втори мандат. Председател е на Гражданското сдружение за насърчаване на двустранните отношения с Либия. Семеен, с две деца.





- Доктор Чомаков, четвъртата конституционна поправка, която мина с голямо мнозинство на първо четене, предвижда и финансовата децентрализация на общините. Как вие ще се възползвате от тази поправка?

- Слава Богу, че това мина, но мисля, че е твърде късно. Ние трябваше да решим този проблем години преди влизането на България в ЕС. Няколко правителства обещаваха да изпълнят това изискване за даване на по-голяма възможност на местната власт за самоуправление, за вземане на решения, за формиране на собствени приходи. Обръщам се към всички кметове и общински съвети - да не си повярват, че това е една възможност, с която могат да си пълнят бюджета. Т.е., да започнат изкуствено да товарят данъкоплатеца, увеличавайки местните данъци и такси и така да решат финансовите си проблеми. От една страна, това може да прогони бизнеса, а от друга, може да доведе до по-ниска събираемост. Затова тези нови възможности трябва да бъдат съобразени с бизнеса и финансовото състояние на населението в съответната община.

- Излиза, че тази поправка колкото развързва ръцете на кметовете, толкова ги и ограничава, защото не всички общини в България имат ресурс да формират сериозни собствени приходи.

- От 263 общини около 200 са с население до 20 000 души. Давам пример - община Пловдив спрямо други доста по-малки общини в нашия регион е с по-малка територия, но с много по-големи възможности - има бизнес, сравнително ниска безработица, средните заплати са по-високи от средните за България. Т.е., и в момента хората имат парите, с които да плащат местните данъци и такси и живеят в 350-хиляден град. Една община, която е много по-голяма от Пловдив, но е с 20 000 души население какви местни данъци и такси ще събере?

- Къде според вас е решението на този проблем?

- Преди поправката, или едновременно с нея, трябваше да се направи ново административно деление на страната. Да бъдат обединени общини с голям потенциал и възможности с такива, които ги нямат. Така щяха да се балансират интересите на големите и малките общини. Една административна единица трябва да има определен потенциал - от територия, население и предприятия. Някой трябва да работи, да произвежда, да формира печалба и ти от това да получиш нещо.

- Да, но кметовете на много малки общини казват: "Големите общини искат да ни присъединят заради терените и вече създадените промишлени зони".

- В случая терените и земите нямат никакво значение. Какво се случва в общините? Когато построиш едно голямо предприятие, което плаща определен размер данъци, то влиза в групата на т. нар. големи данъкоплатци и парите пак не остават в тази община. Препоръчвам друга възможност: когато развиваме комплексно една община, но имаме изоставане в определен икономически сектор и искаме да го развием, това ни дава възможност да направим данъчни облекчения, с които да предизвикаме интерес у инвеститорите. Така те ще имат интерес да развиват бизнес в този регион.

- Тази идея не е нова, по време на правителството „Сакскобургготски" бе решено в 117 общини да има нулев данък върху печалбата. Само в Пловдивския регион имаше пет такива общини, но с малки изключения не настъпиха чаканите промени в бизнесклимата.

- Да, не се получи. Защото го няма ресурса - липса на институционални услуги, липса на специалисти, кадри, липса на инфраструктура. Затова казвам, че административното деление не трябва да бъде на териториален принцип, а да бъде на принципа на капацитети и възможности. Европа и светът вървят към окрупняване, а ние вървим към деление. Създаваме отделни феодални владения по чисто нелогични принципи, чисто политически, за да имаме толкова броя кметове.

- Как си представяте най-оптималното административно деление?

- Оптималният вариант за община Пловдив е съществувал до 1987 г., преди отделянето на териториите около самия град - общините Родопи, Марица, Куклен. Примерно, Куклен каква община е? 5000-6000 души население. 90 на сто от хората от тези общини работят или учат в Пловдив. Аналитичната част на новия общ устройствен план и плана за развитие на Пловдив до 2013 г. ясно посочват, че всеки ден в Пловдив имаме между 50 000 и 70 000 души приходящи. Съберете броя на жителите на общините, които споменах, и ще видите, че това прави точно 70 000 души. И не може кметството да ти е в град Пловдив, а хората и териториите, които управляваш, да са в друга община. Да не говорим за хаотичното получаване на административни услуги - в едно село си плащаш тока, в друго - водата, на трето място си плащаш данъците. Всичко това идва от съществуването на безсмислени административни единици.

- Обмисляте ли промени в размера на местните данъци и такси в Пловдив?

- Ние знаем в каква посока ще върви Пловдив. Много внимателно трябва да се преценят възможностите на бизнеса, на собствениците на сгради и чак тогава да започнем да пипаме данъчните стойности, да решим къде данъците да бъдат запазени и къде да бъдат намалени.

- Както повечето общини у нас и община Пловдив има финансов недостиг. Почти всяка година се сблъсквате с едни и същи проблеми, особено в сферата на здравеопазването и образованието. Какво трябва да се промени в политиката по формиране на местните бюджети?

- Това е осмият проектобюджет, който съм предложил. Той е 72 млн. лв. като от тях 61. 5 млн. са за държавни дейности, 5 млн. са за капиталови разходи и още толкова за изграждане на инсенератор. През август предложихме на финансово министерство проект от 150 млн. лв. за нуждите на Пловдив. Основната разлика идва, както и друга година, от сумите за капиталови разходи.

Дефицитът е предимно във финансираните от държавата дейности - до 31 октомври неразплатените разходи на двете многопрофилни болници и трите диспансера в Пловдив са над 15 млн. лв. За образованието пък се наложи общината да дофинансира издръжката с 1 млн. лв., 200 000 лв. отделихме от местния бюджет допълнително за социалните дейности. Има сериозно разминаване между необходимите и заложените средства.

- Защо?

- Досега никой не може да даде смислен договор. Да вземем здравеопазването - никой не смее да поеме отговорността необходими ли са на Пловдив шест общински, плюс една университетска и една многопрофилна (бившата окръжна) болница. Необходимо ли е болници да има в Асеновград, в Раковски, в Кричим, при концентрация на толкова болници в Пловдив? Ние нямаме стратегия за управлението на собствеността и наличната база, спрямо необходимостите на населението.

- Ако е във вашите правомощия, защо не се направи такава стратегия?

- В момента имаме готовност, ще повикаме и изслушаме всички директори на здравни заведения, лекарския съюз, а след това ще запознаем държавните институции с нея. Реформата в здравеопазването спря до ниво доболнична помощ. С тези здравни заведения аз нямам никакви проблеми - работят, формират печалба, общината не я пипа и те си използват средствата. Проблемът с недостига е в болничната помощ. Реални ли са парите, които гласува парламентът за издръжка на един болен, след като всяка година се увеличава цената на тока, парното, водата, хранителните стоки, лекарствата и т.н.? Трябва да се направи анализ на всяко здравно заведение. Не може всички болници да са с максимална степен на акредитация, не може тези, които работят, да са на загуба, а тези, които не работят, да са на печалба.

Болниците трябваше да бъдат оставени на пазарен принцип на управление и конкуренция, защото така възможностите за формиране на печалба са много по-големи. Трябва да се реши колко е целесъобразно да съществува една болница в малките населени места - дори и тя да не работи, има огромни разходи по нейната издръжка. Да не говорим, че болниците имат собственост, която не им е необходима, но също формира разходи.

- Заехте се със сериозни инфраструктурни и социални проекти. Кои от тях са най-важни за общината?

- Има много важни неща, едно от тях е Общият устройствен план, макар че малко хора могат да го усетят. Това е основният документ, по който оттук нататък в продължение но 20-28 г. ще се управлява градът. След 1968 г., чак сега имахме силата да предложим нов устройствен план, цифровизиран.

До 10-15 дни приключваме с избора на фирми, които ще стартират реализацията на проекта за ремонт на над 200 улици, Асеновградския надлез, моста на Адата, ще се направи нов мост над р. Марица до моста на Герджика, предвижда се разширение на бул. „Източен", ул. „Победа" и т.н. Отделно общината ще получи пари от държавата заради приемането на отпадъците на гр. София на сметището - тук влизат няколко сериозни проекта - подлез, който да свързва районите Южен и Западен, разширение на „Кукленско шосе", реконструкция на бул. „България", изграждане на нов надлез над жп линията край „Скобелева майка" на източния вход на Пловдив. В следващите 1-2 години ще бъдат вложени около 100 млн. лева в инфраструктурата на града. Продължава и газификацията - тя е на фаза изграждане на колектори, а след това започва и изграждането на мрежата, по която ще се доставя газ. Догодина залагаме средства за възстановяване на всички 28 спортни площадки в града - с изкуствена настилка, осветление, ще отидат над 400 000 лева. Продължаваме с озеленяването, поставя се капково напояване. До края на 2007-ма ще имаме средства за основна реконструкция на т. нар. Синдикален дом, който е основният културен дом на Пловдив. Продължаваме с реконструкцията на пешеходната зона, догодина залагаме пл. „Централен" и пространството около пл. „Джумаята". Вървят ремонтите по инфраструктурата в гробищните паркове. Започва строителство на три нови детски градини - по една в районите „Централен", „Южен" и „Тракия".

- Община Пловдив е една от първите, която реши да има офис в Брюксел. Какво ще донесе на града това представителство?

- Всяка община, която работи и има европейско самочувствие, трябва да има свое представителство в Брюксел. Видяхте колко общини в държави, които не са членове на ЕС, взимат офиси в същата сграда. Тя ще бъде реконструирана именно с такава цел. Доволен съм, че това става на принципа на партньорство между общината и пловдивския Европейски колеж, който е признат в Брюксел. Предполагам, че по-големите общини у нас - и София, и Варна, ще открият свои представителства там. Имаше идея заедно да открием общ офис с по-голям персонал, но явно пак си тръгваме по нашенския начин - всеки да си има собствен двор и собствена ограда.