От няколко дни публичното пространство у нас е наводнено от жалбите на разни хора, стреснати от вероятността в морските ни градове също да бъде въведен специален режим на застрояване. За несведущите - текстът е заложен като поправка във все още неприетия Закон за Черноморското крайбрежие и предвижда на 600 метра от морския бряг да не се строят високи сгради. По темата се изказаха редица знайни и незнайни личности, силно обезпокоени колко милиарди щели да загубят големи градове като Варна и Бургас, понеже там повече нямало да може безразборно да се изливат тонове бетон.

Всички видяхме през последните десетина години на какво заприлича Черноморското ни крайбрежие - на



една бетонна Годзила



Огромни, нахвърляни един връз друг хотели, строени сякаш за да поемат целия китайски народ. Грозотия на ента-степен, простираща се от Бургас до Приморско и от Варна до Обзор. Когато човек пътува по крайморските пътища, в по-голямата част от времето въобще няма изглед към морето. То е добре скрито зад масивните постройки. Обикновено тук се дава за пример Слънчев бряг, този толкова прекрасен в миналото курорт. Но да е само там… В околните Равда и Свети Влас и в момента бетонът също се лее като из ведро.

Бургас и Варна, естествено, също не бяха пощадени. И в двата града се строи като за последно. Без обществени обсъждания, без въобще да се пазят зелените площи. В повечето случаи изискуемото 16-метрово разстояние между сградите е само проформа спазено. Местната власт в Бургас, непритисната от никакви законови ограничения, вече години наред прави всевъзможни лупинги по алинеите на законодателството само и само в крайморската част да се появи поредното бетонно чучело. Неотдавна например бе закрита цяла автогара, намираща се на метри от морето, за да може двама общински съветници да построят там огромен блок. В момента тече подготовката за закриване на няколко градинки и един училищен двор, за да се вдигнат отгоре им поредните бетонни хрумки, безпроблемно одобрени от същата тази местна власт.

Въпреки всичко в този град все още има прекрасни пространства край морето, останали по една случайност незасегнати от строителните компании. Именно те могат все още да бъдат спасени от бъдещия закон, чието приемане и без това се проточи доста във времето. Тази поправка, ако депутатите намерят кураж да я гласуват,



ще спаси Бургас и от най-безумната идея,



одобрявана някога от градската власт - да се строи небостъргач не в централната градска част, а в центъра на морския парк, където по презумпция не бива да се гради нищо друго освен беседки. И по една случайност човекът, който пръв поде мащабна кампания срещу закона и обеща да подложи на натиск депутатите, готови да го гласуват, се казва Ваклин Стойновски - бъдещият собственик на този небостъргач. Стойновски обеща дори да плати разкриването на безплатен телефон, на който всеки, решил, че е засегнат от новия закон, да получава консултация какво да прави.

Всъщност хората, оглавили отпора срещу текста, ограничаващ строежите край морето, вече преиграха. Най-умопомрачителната "мисъл", изричана напоследък от политик, бе изявлението на председателя на общинския съвет в Несебър Димитър Янков. Той обяви, че запазването на зелената природа край морето щяло да доведе до смърт на туризма у нас. Други от противниците на закона развинтиха фантазията си - според тях той щял да забрани високите строежи чак до хотел "България" в Бургас и върху 2/3 от територията на централна Варна. За тяхно сведение - в проектозакона се говори все пак за 600 метра, а не за 2-3 км от брега.

Друг интересен довод на опонентите е, че



Бургас щял да загуби два милиарда лева



от бъдещото ограничение. Изобщо не е ясно по каква формула са пресметнати тия пари. Ако следваме същата популистка логика обаче, можем да попитаме - какво е спечелил Бургас досега при липсата на подобни ограничения? При тия изчисления хазната на града би трябвало да е тъпкана с пари. След като и в момента в крайморските му зони се строи усилено, значи Бургас би следвало да има ако не милиарди, то поне милиони левове в излишък. Тези пари спокойно биха стигнали за преасфалтиране на целия град, чиито улици в момента са като лунни кратери. Също за почистване на мръсотията, за пребоядисване на фасадите на къщите из центъра, за поставяне на автобусни спирки, понеже такива няма от десетина години. Да не забравим, че и градският транспорт е общински - значи и нови автобуси не е излишно да се купят, наместо ремонтирани трошки втора употреба. Тролейбусите пък са като от Втората световна война. Факт е, че нищо от това не е направено. В оправдание всички общински чиновници твърдят, че няма пари. Щом сега няма, то каква е вероятността да се появят тези митични два милиарда в бъдеще, ако законът бъде отхвърлен?

Бизнесът си е бизнес, той си има интереси и ги защитава. Политиците обаче са избрани да защитават обществения интерес. А той изисква морският бряг да е достъпен за всички, околните зелени площи да се пазят като зениците на очите ни, а крайморското пространство да има естетически вид. Да се надяваме, че депутатите ще проявят благоразумие и няма да обезсмислят закона, премахвайки важни текстове от него, мотивирани от парите или отпора на този или онзи бизнесмен. Дори и да го направят по конюнктурни подбуди, като например предстоящите избори за евродепутати, ние пак ще ги поздравим.