92% от българите не са доволни от здравната система у нас, а други 6 на сто частично я одобряват. Едва 2% от анкетираните са доволни от медицинските услуги, сочи проучване на "Трансперънси Интернешънъл". Данните бяха огласени на кръгла маса за здравната политика през следващата година.

Държавата не трябва да се меси толкова в здравеопазването, а да прилага повече пазарни принципи, заяви на дискусията д-р Стойчо Кацаров, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване и член на ръководството на ДСБ.

Почти 1 млрд. лв. е загубила НЗОК заради неплатени здравни вноски от неосигурените лица, обяви Кацаров. Според него отделно от това касата губи още 500 млн. лв. годишно заради вноските за пенсионери, деца, социално слаби и земеделски производители. Те се поемат от държавата, но са далеч по-ниски от "редовите". За 1.5 млн. деца до 18-годишна възраст бюджетът плаща по 0.5% от минималния осигурителен доход - 220 лв. Така за дете месечната вноска е 1.10 лв. Държавата осигурява пенсионерите и бедните на 3% от минималния осигурителен доход, което е 6.60 лв. месечно. Това обаче са групите, които най-често се нуждаят от медицински услуги. Същевременно най-ниската вноска за всички останали е 13.20 лв., което е 6% от минималния осигурителен доход.

Кацаров препоръча още да няма ограничения за приватизацията на лечебните заведения, за да се подобри конкуренцията между тях. Според него касата трябва да намали и основния пакет от медицински услуги, които покрива. Това пък ще развие пазара за здравните доброволни фондове.



ПОЗИЦИИ

Основна причина за високите разходи в здравеопазването е лошият мениджмънт на здравното министерство и НЗОК, смята д-р Кацаров. Други причини са поскъпването на лекарствата през последните 5 г. заради либерализирането на цените. Според доц. Атанас Щерев от НДСВ обаче лекарствата са поскъпнали, защото касата и здравното министерство определят цените.