Напоследък в България стана модерно да се определяш като националист. Известни интелектуалци изведнъж се сещат, че били националисти. На партийни събрания партийните символи отстъпват място на националните. Така се стигна до успеха на неофашистката партия "Атака", чийто лидер Волен Сидеров стигна до втория кръг на президентските избори в България. Да не забравяме, че и победителят, социалистът Георги Първанов, също не устоя на изкушението понякога да действа по националистически. Така днес в България имаме десен национализъм, който е против Русия, и ляв национализъм, който вижда в Съединените щати враг.
Наред с това съществуват и други видове национализъм, представителите на който са враждебни на всичко чуждо. Например групата на противниците на ромите, групата на културните дейци, които милеят за отминалите славни времена на траките или на прабългарските ханове. Всички тези нишки, макар да имат различия помежду си, се обединяват в една линия - тази на национализма, и това се случва малко преди България да стане член на ЕС.
Още по-странно е, че
патриотичните чувства не са на особена почит
в България. Питайте българите дали биха жертвали живота си за своето отечество. В проучване на социологическата агенция АФИС едва 1/5 от анкетираните са отговорили положително на този въпрос. За непатриотичното "не" са се решили 44% от запитаните, а само за сравнение 96% от българите казват, че биха се жертвали за собствените си деца. Национализмът като лайфстайл в България не е обаче от морално естество, а има чисто естетичен характер. Той почива върху еклектичното присвояване на представи и емблеми. Неговата популярност се дължи на умелото промъкване на националния образ в глобалната консуматорска култура. Преди 5 години "Макдоналдс" беше измислил хайдушки хамбургер за хвърляне на мост между глобалното и местното. В българския вариант на световното риалити шоу "Сървайвър" на телевизията на Мърдок участниците са разделени на два прабългарски рода, а американска неправителствена организация е напът дори да създаде така наречената табелка автентична България, с която да бъдат обозначавани местни забележителности. Разбира се, не трябва да липсва и връзката с носталгията по социализма. Тук не става въпрос за връщане към корените на марксизма-ленинизма, а по-скоро за една носталгия по отминалите социалистически времена като отпор срещу надмощието във влиянието на чуждото. Получава се така, че като си купуваме разни ретростоки, независимо от тяхното мизерно социалистическо качество, се опитваме да утолим
глада си за повече национална идентичност
Да не забравяме по-малките частни кабелни телевизии, които с чувство на национална гордост критикуват социално-политическите отношения в българското общество днес. Вместо да купуват чужди и стойностни програми, за което им липсват пари, тези кабелни телевизии пълнят програмите си с автентична фолк-музика, с хороскопи и предсказания на разни врачки, както и с открити телефонни линии с писатели и историци. Именно от едноименното предаване на такава една кабеларка тръгна възходът на партия "Атака" с един водещ, когото познаваме още от 90-те години на миналия век като заклет антикомунист и антисемит. През 90-те години много източноевропейци виждаха в Европейския съюз свой съюзник срещу местните елити в собствените им страни, който съюз трябваше да ги дисциплинира. Междувременно нещата днес изглеждат малко по-различно и Европейският съюз се смята като съюзник, но вече на същите тези елити в битката за тяхната трансформация и консолидация във властта. Така търсенето на нов морал и обругаването на корумпираните политици в много източноевропейски страни е придружено от различни антиевропейски нюанси - католически в Полша, антикомунистически в Унгария и националистически в България. Може би в цяла Източна Европа днес е станало модно да бъдеш европейски антиевропеец, така, както през 70-те години беше модерно да бъдеш ляв. Колко жалко, ако наистина съм прав. Ако в бъдеще продължи да нараства пропастта между тези, които правят европейските закони, и другите, които ще ги прилагат на национално ниво, тогава естетическият национализъм може да се окаже по-малкият ни проблем. /със съкращения, заглавието е на "Сега"/
------------
Статията е публикувана в германския "Тагесцайтунг".
... мадааа, естет-ическият национализъм....
..толкова непознат, мистичен и опасен за драгите селяни и простолюдието кат' цЕло