Любимият вестник, който четете сега, преди време се опита да върне доброто име на Елин-Пелиновия герой Андрешко, като разказа спомени за прототипа му ("Истинският Андрешко треперел пред закона", Милена Димова, "Сега", 04.11.2006 ). Представи го с вечните добродетели на шопа - упорит, мълчалив, схватлив, трудолюбив, лоялен към държавата и т.н. Ще рече човек, действителността няма нищо общо с нарицателното "Андрешко", плод на изопачаваща литературна фикция. Тая публикация вля свежа струя в мътното течение, което под това име разбира главно селски хитрец и душманин на държавата. Тя изпълни с надежда радетелите на справедливостта и вродената търпеливост на българина. Дори МОН реши да върне в конспекта за зрелостници едноименния разказ. И всичко щеше да си дойде на мястото, ако в една иначе приятна статия за акциза върху ракията ("Европейски катран в селската ракия" Сега, 11.12.2006) Юлиана Бончева не бе изпуснала въздишката, че "от днешния закон запъртък ще се излюпят нови андрешковци". Така литературната измислица за пореден път помогна да се осмисля и предсказва действителността. Но защо пак така несправедливо спрямо Андрешко?

Корифеят в литературата проф. Никола Георгиев пише: "В "Андрешко"…

развитието на сюжета и повествованието изгражда като неназована, но силно и неделимо действаща част своето "утре" (sic!). Може да допълним, че сюжетно и самата действителност се развива по надеждата за онова назовано "утре", когато ще се върне Андрешко. То е все по-близо - остават две седмици и нещо до 1 януари 2007. Завръщането ще потвърди напълно и ще опровергае отчасти патриотичните стихове на Елин Пелин:



Отечество любезно, уроки да не са ти,

ама си много мило и убаво си много.

Земята ти земя, небото ти - небо!

Ете бая със зор изкаруваме лебо

и малко на законо дъската му клопа,

ама инат чиним на цела Европа…



Завърне ли се наистина Андрешко, всичко в отечеството ще си бъде комай същото, но поне няма да "чиним инат на цела Европа". Защото току-виж сме се приближили към нейната по-добра половина - протестираща, солидарна с бедния, защитаваща човека, с когото живееш, наказваща надутия чиновник, когото издържаш. Такъв е истинският Андрешко, колкото и голямо да е учудването на тия, които тук усещат воня на лук и вкиснато, а там - брюкселски дантели, виенски валсове и структурни фондове. То прилича на учудването на интелектуалец, чул, че Франкенщайн не е името на чудовището, а на създателя му.

Изобщо има учудвания, родени от голяма заблуда в интерпретацията, както биха казали херменевтите. Това са хора, които тълкуват текстове. Разбира се, затова текстовете трябва да бъдат първо прочетени. Нашенските херменевти обаче хитро научават правилните тълкувания и едва при случай четат.

Ето защо Андрешко се привидя на едни за символ на стихийния социален протест срещу буржоазната държава - така беше представян по време на социализма, победил окончателно и безвъзвратно. Когато държавата тръгна да става пак буржоазна, във властта и медиите се търкулнаха доста литератори. Един дори стана председател на Народното събрание и оповести победа на демокрацията с малко, но завинаги. Верни на метода да виждат в творбите онова, което изобщо го няма, но пък още по-верни на даскалския си манталитет, подобни фигури представиха Андрешко като зъл социопат. Защо? Защото бил нает от един охранен бирник ("във вълчи кожух") да го закара до село. Разприказвали се и Андрешко научил, че негова милост отива да събере дълговете на Станойчо. А Станойчо е сиромах, с дребни деца, данъци не плаща, пие от сиромашия, може би бие жена си и т.н. - изобщо пълна противоположност на пълния господин. И Андрешко, като си представил какво ще стане с комшията, вкарал в блатото каруцата с лицето от властта. Малък шопски Иван Сусанин! После избягал с конете, та да скрият със Станойчо житото. Бирникът ругал, заплашвал, подкупвал, после захлипал в блатото. Ужас!

Ужасът помага да разберем какво си представят нашите интерпретатори - те си представят, че ако хората постъпваха като Андрешко, ще погине държавата. Ясно защо: държавата - това са те: охранени, надути, пътуващи с висша цел, наемащи презрени каруцари. С тая охранена представа за държавност те отхранват и омразата към нормалната човешка реакция срещу тях с хулното "андрешковщина". И остават слепи за случката, мислена откъм Андрешко, без да видят как се развива по-нататък историята. Развива се много естествено. Андрешко се връща в селото, праща жената на майната, когато го пита къде е каруцата, отива до Станойчови. Разправя му случката с бирника, крият житото и покъщнината. Станойчо вади кило скоросмъртница, пият една, две, пет безакцизни ракии - и щастливо забравят за бирника в блатото. Който звъни да се оплаче чак в Брюксел. Попада на дежурен за България - по стечение на обстоятелствата и в резултат на комуникационната стратегия на няколко правителства знае български. И като истински европеец отвръща на жалбите: Баси, един ваш селянин да постъпи граждански!

Това отново ни връща във фикцията, от която няма спасение. Тя обаче ни спасява от реалността, в която дотам сме я докарали, че чакаме дежурния от Брюксел, за да ни помогне в избора между бирника и Станойчо.