КУИЗЛИНГИ - ИСТИНАТА ЗА ОМО „ИЛИНДЕН"
През 1940 г. водачът на норвежките фашисти В. Куизлинг активно съдействал за окупацията на Норвегия от А. Хитлер. И така хора, които сътрудничат с национален враг, изменят и правят предателство спрямо родината, се наричат куизлинги.
На 10 март 1990 г. около 16, 00 часа се бяхме събрали десетима души мъжка компания в механа „Брезата" - Сандански на разпивка. В момент на повишен градус в компанията присъстваше и един-единствен член на македонистите Георги Бухала. Същият ни предложи да отидем на македонски митинг в София да се „разправяме" с шопите. Ние, без да му мислим много, вземаме решение да пътуваме с нощния пътнически влак за София. Знае се много добре какво направиха комунистите в Пиринска Македония и в този момент, когато се правеха първите крачки на премахване на тоталитарния режим, без да имаме представа каква е политическата цел на този митинг, ние, въоръжени с доза злоба, тръгнахме да се „разправяме" с шопите. Пътувайки без билети в пияно състояние, с постоянни скандали с обслужващия персонал пристигнахме на Централна гара София на 11 март 1990 г. След половин час с първия бърз влак за София от Пиринска Македония пристигнаха около 25 души от поречието на река Струма. Отидохме на сборното място - НДК, където ни посрещна лидерът на всички македонисти в Република България, самозваният кинорежисьор Георги Солунски с екип на телевизията от Скопие с ръководител Драги Ивановски и кореспондентът на скопския официоз в.„Нова Македония" в София Владимир Тулевски. Събрахме се около 35 - 40 души. Аз и моята компания бяхме отишли на митинг, а то се оказа, че трябва да сложим подписа си върху петиция, която трябва да се връчи на българския парламент. Шествието трябваше да тръгне към 11, 00 часа. Някъде към 12, 00 часа се появиха и членове на ВМРО - СМД. Единият от моята компания започна да им дава знак да идват по-бързо, като се обръщаше: „Айде, докога ке ве чекеме!" Тогава му се даде обяснение, че тия не са от нашите, че са „върховисти". Една година по-късно журналиститът от македонската телевизия Владимир Лапе монтира специална хронологическа емисия на всички прояви на македонистите. Какво ми направи впечатление? - Защо не бяхме озвучени на проявата ни на 11 март 1990 г. Поради факта, че все още бяхме пияни и псувахме жестоко.
На 12 март 1990 г. на площада в град Сандански ме спря тогавашният организационен активист на , , Илинден" Вихрен Запрев. Той ме попита: „Искаш ли да те запишем при нас?" Аз го запитах къде. Отговорът бе: „В Независимата македонска организация „Илинден" - ВМРО /независима/ Когато му дадох положителен отговор, ме записа в една тетрадка и така станах член, без да бъда.запознат с нито един програмен документ. На 13 март 1990 г. в района на градския басейн в град Сандански се проведе учредително събрание на местната секция на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/. От присъстващите 33-ма души бе избрано ръководство в състав - председател В. Запрев, секретар - Кр. Илиев, касиер - Иван Петров. Тук се запознах и с Йордан Костадинов от КЧПМПМ /Комитет за човешки права на македонците в Пиринска Македония/. Така започна моята дейност в „Илинден".
Първото ми по-голямо участие като член на „Илинден" бе на 23 март 1990 г. в град Петрич на контрамитинг на организирания митинг от страна на ВМРО - СМД. На този митинг официално се запознах с Атанас Киряков и Сократ Маркилов. След като завърши контрамитингът, отидохме за кратък разбор в парка край реката. Тук Киряков ми даде служебния адрес на Димче Беляновски от Радио Скопие.
На 14 март 1990 г. в град Сандански /в апартамента на В. Запрев/ се състоя учредително събрание на ОМО „Илинден". Имаше представители на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/ и КЧПМПМ. Събранието протече при следния дневен ред:
1. Запoзнаване с уставите и платформите на НМО „Илинден" в КЧПМПМ;
2. Приемане на ново име и изработване на нов устав и програма;
3. Избор на временно ръководство до конгреса на организацията;
4. Приемане на нови членове;
5. Подготовка на събор-поклонение по повод 75 години от убийството на Яне Сандански;
На това събрание бе избрано ръководство в състав: председател - Стоян Георгиев, зам.-председател - Йордан Костадинов, секретар - Петър Марчев, Касиер - Кирил Йванов, главен координатор - Атанас Киряков, членове на координационния съвет /координатори/ - Йордан Бербатов, Теодосий Попов, Георги Сухарев/ Димитър Карамачев, Красимир Илиев, Костадин Златинов, Красимир Тупареев.
Избрана бе и контролно-ревизионна комисия в състав Иван Аюров и Вихрен Запрев.
Също така бяка определени редът и съставът на ораторите на събора, между които беше и моя милост, като освен че бях първият оратор, трябваше да прочета и политическата декларация на ОМО „Илинден".
Тук искам да се отдели внимание на един факт, който заслужава внимание. А именно за самата подготовка на събора. По какъв начин г-н Киряков бе успял да убеди ръководството на дирекция „Културен отдих и украса" не ми е известно. Но бяхме уведомени писмено от тогавашния председател на община „Сандански" г-н Иван Маникатов с писмо No. 48-00-10/18 април 1990 г., че съгласно Закона за партиите, след като организацията не е регистрирана, нашето мероприятие се забранява. От дирекция „КОХУ" - град Благоевград на поляните край Роженския манастир „Рождество Богородично" успяхме да монтираме пиедестала на самата сцена, а липсваше гърбът и ето какво направихме в този случай. Аз и Киряков с членове от благоевградската секция откраднахме от склада на дирекция „КОХУ" самия гръб на нашата сцена. Късно вечерта беше монтиран и самият гръб на трибуната, след което беше назначена и охрана на самата трибуна /дейността на охраната беше само три дена/.
И така дойде дългоочакваният ден 22 април 1990 г. /неделя/. Самият събор трябваше да започне от 10, 00 часа. Пристигна и електорат от Скопие. От българска страна дойдоха доста хора, защото беше използвана една хитрост - на афишите допълнително с флумастер беше написано, че специален гост на събора е известната фолкпевица Васка Илиева /позната много добре на жителите на Пиринска Македония/.
Не искам да навлизам в подробности за самия събор, но ми се иска да цитирам някои моменти от програмата на македонистите, а именно:
"Неврокопска митрополия да бъде отцепена от Българската православна цьрква. Митрополит непременно да бъде македонец.
Младежите /само македонците/ от Пиринска Македония да бъдат освободени от военна повиност.
Изгегляне на българските окупационни войски, окупирали Пиринска Македония през 1912 г., които са национално и икономическо бреме за македонската нация.
Всички български политически партии и организации, които се намират на територията на Пиринска Македония, да бъдат разпуснати, или да се преименуват в македонски, т.е. да приемат скопската теза, като по този начин се противопоставят на бьлгарската асимилаторска политика.
Забрана на регионалния вестник , , Пиринско дело", вестник „Македония" и други подобни, които фалшифицират македонската история и култура, а сьщо така създават напрежение на етническа основа.
ОМО , , Илинден" иска чрез международен съд да бьде осъдена днес българската държава за заплащане на репарации за страданията и мъките, причинени от действията на България."
Следващото мое по-голямо участие беше на 4 май 1990 г. на площад „Македония" в град Благоевград пред паметника на Гоце Делчев. Бяхме около петдесетина членове. Мероприятието беше да се проведе мълчаливо бдение със свещи в ръка. Разбира се, на това начинание присъстваше и екип от македонската теливизия с ръководител Бранко Радованович.
На 6 юни 1990 г. пред сградата на Окръжен съд - Благоевград петнадесетима членове проведохме гладна стачка в знак на протест, че окръжният съд ни отказа регистрация. На 2 август 1990 г. в с. Ощава бе направен опит да бъде проведен конгрес, който бе продотвратен от полицията.
На 17 септември 1990 г. пристигнах в Скопие. За целия ми престой в бивша Югославия може да се добие пълна представа от разговора ми с журналиста от Благоевград г-н Страшимир Марчев.
Г-н Красимир Илиев: Добър ден в Скопие.
- Добър ден на слушателите на Радио Благоевград. Не сме се виждали, не сме се чували от много време. Разкажете как пристигнахте тук, каква беше вашата съдба?
- В Република Македония пристигнах на 16 септември 1990г., по-точно на 15-и преминах границата на граничния пункт Златарево и на 16-и бях на пограничната среща между общините Берово и Сандански и на 17 септември се озовах в Скопие.
- Предполагам, че тук сте дошли с много надежди, с много планове?
- Точно, абсолютно е така. Витаех из облаците, лъжеха ме от всички страни: , , Непременно трябва да отидеш да завършиш един от факултетите в Скопие." Това ми беше казано от културното аташе на югославското посолство в София Милица Кнежевич. И по нейна инициатива трябваше да дойде в Скопие да се видим с нея, за да ми каже някои работи, които не смеела да ми ги каже в София. И точно затова извадих и задграничен паспорт и пристигнах в Скопие. Но тук ме очакваше съвсем друго. Казваха ми, че непременно трябва да завърша един от факултетите и понеже организацията , , Илинден" нямала юрист, трябва да запиша Юридически факултет. Записването стана лесно - под формата на една беседа, без приемен изпит и за отбелязване дори без документи за средно образование. Документите ми пристигнаха после по дипломатически пьт - чрез дипломагическата поща на югославското посолство с помощта на Атанас Киряков. Моите документи бяха в техникума след средно образование в Бобов дол.
- И оттук нататък как премина вашето следване - от момента, в който сте пристигнали до ден днешен има два семестъра, които са минали вече?
- Моето следване, може да се каже, всъщност в формално. Отначало нямах мира и спокойствие от журналистите от македонското радио и телевизия - по-конкретно Мирослав Спировски, Владимир Лапе, Бранко Радовалович и т.н. Постоянно ме обсипваха с вьпроси, вземаха интервюта. Какво е правила организация "Илинден", докато те не са присъствали на тамошните и прояви. След всичко това те си прибираха хонорара, вземаха си своето, а аз оставах с една гола надежда. И от една дума просто ми се повдигаше, получавах уртикария - "Се ке се среди, не се секирайте, ке биде се во ред." Но нищо не стана така, както беше предвидено, планирано всичко да бъде наред. Пристигна и друга група, изпратена да учи във факултетите в Скопие по препоръка на организацията "Илинден". Събрахме се вкупом деветима мъже и две жени за различни факултети. Не получихме стипендия цели пет месеца. Все се уреждаше. Никога няма да забравя Скопие с кървясалите си крака. Това могат да потвърдят и някои от ръководството на , , Илинден" ако имат смелостта, разбира се. По-конкретно един от членовете на координационния съвет Костадин Златинов ми каза: , , 3ащо ти са така кървясали краката?" Казах му: , , Защото трябва да се търчи наляво-надясно по разни институции, да се тропа от врата на врата, да бъдеш като просяк, за да се осигури една кратка социална помощ на студентите, понеже няма какво да се яде." Вземали сме мизерни помощи от порядъка на 500 динара. Действително тогава имаха и по-голяма стойност, но тия 500 динара вземахме от Центъра за социална защита на инвалиди, слабоимотни - в такава кагегория ни слагаха. Първите пари, които получих в Република Македония, бяха от шиптер, албанец. Копахме канал в община , , Чаир" с още двама, които не бяха студенти. Те имаха желание да дойдат да работят тук, от Сандански са и се казват Веселин Стоименов и Илия Тренков. С тези пари успяхме да купим обувки на единия, понеже му се бяха скьсали летните обувки. Имали сме едни такива тежки ситуации, тежко положение на цайтнот, че хора от нас, по-точно Георги Филипов, в това число и аз и Цветан Вардарков, сме крали зелки от зеленчуковите пазарища в Скопие. С един хляб и зелка и сол, за да поминеме някой ден, докато заработиме някоя пара.
После започна една голяма офанзива на антибьлгарска основа, в която аз имах роля да бьда една марионетка. От мене се получаваше един суров материал, после се написваше на машина, трябваше да го прочета по няколко пъти, понеже не можех да говоря т.нар. македонски език, трудно ми беше. Конкретно за срещата на председателя на ВМРО-СМД г-н Димитър Гоцев с д-р Франьо Туджман - президент на Република Хърватско, като тази среща трябваше да се представи за антимакеданска. Първо поставих подпис на едно отворено писмо до президента Желев и премиера Попов, после пьрвата среща на премиера с неговия гръцки колега Мицотакис. Това писмо, текста Ви е известен, чрез агенция - ТАНЮГ стигна до адреса. Друго нещо беше относно акта за хуманната помощ за гладуващите в Пиринска Македония. Също бях сложил подпис на тоя акт, понеже бях получил пълномощия от организация "Илинден". Според мен тия пълномощия, аз трябва да направя всичко, за да се трупат политически дивиденти на организация „Илинден" да се покачи нейният реитинг. Получих една цифра от 8 760 хора, които гладуват по старческите и ученическите домове в Пиринска Македония. Сега доколко това е вярно аз не знам, такьв материал ми се предаде и аз го пренесох.
- Виждам, господин Илиев, че се вълнувате в момента. Все пак Вие сте интелигентен човек. Ще ви върна малко назад. Вие споменахте една връзка, която според мен заслужава внимание - това е посолството на Югославия в София, организацията "Илинден", големите обещания, които са давани на всички онези български граждани, които ще дойдат да учат тук, в Скопие и пропагандната машина, която е била пусната в ход. Каква е връзката между всички тези детайли и факти, за които Вие споменахте?
- Ще Ви кажа, дори и по-детайлно. В тая югославска легация, която се намира в София, конкретно посолството и консулският им отдел, всякой вторник и петък било кой - или аз, или Атанас Киряков, или пък и двамата заедно, отивахме да вземем пропагандна литература, в. "Нова Македония", разни брошурки, македонска граматика, българско-македонски речник - от тоя род. Контактите ни бяха с посланика Миленко Стефанович, завеждащия правната им служба Есман Карабегович, културното аташе Милица Кнежевич и консула Михаило Дабидич. Дори и колкото и да звучи малко смешно на мен и на Киряков ни бе предложено, един от двамата или и двамата заедно да бъдеме гробари!
- Как така - гробари?
- В София, в "Орландовци", има около шест-седем сръбски гроба, на сръбски войници. И тая площадка се поддържа от легацията. Така се случи, че аз написах автобиография, за да получавам пари оттам. Сумата, която трябваше да получавам, бе 80 долара месечно Парите се получават директно от Съюза на борците на република Сърбия. Всичко това бе един параван, поне да се знае, ако евентуално се узнае откъде са тия средства, да има покритие, ето - "Вижте, хората работят, заработват си с честен труд парите!"
- Един междинен въпрос, г-н Илиев. В българската преса в радиото и телевизията се появиха някои частични данни за суми, които конкретно са били давани тук в Скопие по веме на престоя на редица активисти на ОМО „Илинден". Вие знаете малко повече подробности за тия факти.
- Да, това е точно. За съжаление не мога да ви дам и фотокопия на фактурите, които са давани за организация "Илинден". Точна евиденция не мога да Ви дам, но, доколкото си спомням се касае за голяма сума пари.
Да започнем от най-стария - Сократ Маркилов. В момента при него са, дали са при него, самият той знае къде им е посоката на тия - 4 000 дойче марки.
- Това е еднократна сума?
- Еднократна сума. За Стоян Георгиев - той има най-много взети пари и дали ги е внесъл в касата на организацията, не се знае. Става дума за 1 100 канадски долара, за 3 000 дойче марки, 700 австралийски долара и др. Плюс това Стоян Георгиев, които представляваше „Илинден" в Копенхаген, разходите бяха на стария кабинет на Глигорие Гоговски. Друг представител на тая организация беше югославският гражданин Георги Янчев, които е от с. Покровник, община Благоевград. Е, сега може да ви звучи малко парадоксално - организация "Илинден", която се намира на територията на Република България, се представя от югославски граждани. Други пари, които са давани на "Илинден", това са на нейния зам.-председател Йордан Костадинов. Посещението му в Торонто - билетите за самолета, ред други пари. Знам, че лично на него са дадени 300 канадски долара. По-късно се получи конфликт между мене и ръководството на "Илинден". Написах едно писмо до Киряков с приложени фотокопия на разписките и чрез незаконната жена на Сократ Маркилов. Величка Стефанова ги изпратих в България, Но до Киряков е достигнало само едно голо писмо, разписките са изчезнали. Но се получи информация в по-широкия кръг на членовете на "Илинден", че нейният председател е откраднал пари.
- Имате ли информация, г-н Илиев, кои политически личности тук, в Република Македония, пряко стоят зад финансирането на ОМО „Илинден"?
- Да, имам, имам. И мога да ви кажа конкретно, дори не се плаша от нищо, въпреки че ще си имам някои проблеми тук, в Скопие. Политическите личности това са - Бранко Цървенковски, председател на Социалдемократическия съюз на Македония (бившият съюз на комунистите). Също така от бившия председател на Сециал-демократическата партия - Славко Милославлевски. От Съюза на комунистите - Движение за Югославия, от самия председател - Драгиша Атанасовски. От бившия и сегашен секретар на външното министерство на Македония - Никола Тодорчевски. От секретаря на Блаже Ристовски - Венко Дамяновски. Това са политически дейци, които са на държавни функции.
Мога да ви кажа, дал съм точно и адреса на частната фирма на Атанас Кираков - "Кукуш - 1913" за неговия регистриран вестник "Пиринска камбана", за да се финансира оттука с технически средства - фотокопир, било каквото и да е друго. На тоя разговор сме разговаряли с председателя на парламента Стоян Андов, тогава присъствуваше и Йордан Бербатов и Георги Ковачев от ОМО "Илинден" по време на конгреса на ВМРО-ДПМНЕ. После тяхното заминаване Стоян Андонов ме извика и ми взе точно адреса на Киряков и на неговага фирма. Да чака отговор, да му се обадят от Виена, от тяхна си фирма. Да не бъде директно, че се дават отгука пари, а като посредник за тая работа ролята трябва да оттиграе пивоварния завод в Скопие "Скопска пивара".
- Вие бяхте секретар на ОМО „Илинден", докато бяхте в България и предполагам, че имате точни данни за числения състав на ОМО „Илинден". Тук се твърди, че в ОМО „Илинден" са около 40 000 - 50 000 души.
- Да, мога да ви кажа. Секретар бях точно до 19.10.1991 г., все още бях тук, след съдебното решение на Върховния съд тогава ми казаха, че трябва да поднеса оставка и да бъда редовен член и на мое място да бъде Бербатов.
Точният брой на членовете мога да ви кажа, понеже всички протоколи минаваха през ръцете ми. Но това кьдето се твърди аз също съм го чел в страниците на вестник "Нова Македония" и конкретно от един ваш колега, Мирослав Спировски се казва.
Колко са членовете? Те не са някаква огромна цифра. В Благоевград бяха 12, от които половината бяха в ръководство. В Сандански при основаването от 33-ма останаха 27. В Петрич - 47, в Микрево - 23, в Гега - 18, в Симитли бяха 6. После по поречието на Места, когато ходехме по агигаций, в Гоце Делчев не успяхме да формираме секция, сега, доколкого знам, са успели. В Мосомище - 7, 8 ли бяха, нещо такова. В Копривлен - 4, от тоя род. Фактически някъде около 150-160 се събираха. И да прибавим хората на Солунски нека бъдат 200, повече не са!
- Г-н Илиев, вие изживявате една лична драма. Напълно човешки Ви съчувствам и не от любопитство, а просто защото все пак обществеността трябва да знае колкото се може повече за всичко, ви моля да разкажете за нея.
- Да, ще се опитам да разкажа колкото се може. Знаете, че още в младежките години аз имах и криминални присъди, излежани в бьлгарските затвори. Във всякоя държава съществува ред и порядък. Кой го нарушава, трябва да си оглежи. Така беше и с мене. Имах опит за бягство през граница, имах условна присъда за изнасилване, също така имах присъда за грабеж. Да не се оправдавам - като всеки човек може да му се случи, никой не е застрахован...
- Миналото минало, то не ни интересува чак толкова...
- Но, но в тукашните кръгове, по-конкретно на органите на сигурността, или накратко казано - УДБ-ата, знаят детайлно за мен, кой съм аз, що съм. Знаят за моето криминално минало, плюс това знаят за моята активност в , , Илинден". После бяха недоволни от моята активност, не в самото начало, а по-нататък. В коя посока тръгнах? Аз трьгнах конкретно с ВМРО-ДПМНЕ, която единствено се бори най-яко против сръбския експанзионизъм в Македония, която иска да изчисти и сърбизмите от езика в Македония. Въобще държат на своето достойнство, за което им давах явна поддръжка.
Докато в цял свят, знаете ги промените в Източна Европа - комунизмът падна, господата от "Илинден" трьгнаха с македонския комунизъм, по-точно сьс срьбско-комунистическия режим в Македония. Се стигна до една конфронтация между мене и "Илинден". После тук, в Македония, на 17.01.1991 г. ми инсценираха едно изнасилване на една от девойките в групата от Петрич. В сьщото време аз бях в Тетово. Не предполагаха, че ще бьда в Тетово, стана съвсем случайно. Един колега студент ме покани на "журка". Сега ми водят предварително разследване. Аз отричах, доколкото се може, те си твърдят на своето.
Всички тези действия бяха ясни на тукашните органи на УДБ-ата. Много пъти отлагаха следствието, докато се стигна до съдебно дело. Ми назначиха двама адвокати, дадоха ми ефективна присъда от 10 месеца, отнеха ми паспорта. След два месеца сьдебна разправа, дойде месец септември, поднесох молба за обжалване на делото. Все още не е насрочено дело, но успях да фотокопирам една изява на тая девоика, която малко ме учудва. Изявата няма да я чета, предоставям я на вас, вие можете да я анализирате. Тя се извинява, че няма нищо подобно, дори е имала контакти с мене, давала ми е помощ от 2 000 динара, които аз не съм ги сънувал. Ще ви кажа какво стана и с нея, аз не сьм разговарял с нея има три месеца. Но разбрах, че вече десет дена е в градската болница в Скопие, направила опит за самоубийство, изпила огромно количество лекарства. И паспорта и на нея е взет. Е, сега првтендират за гражданско-демократична държава, за правна държава. Дори при мен и да има изнасилване - скрил съм, наказателно дело! Да ме съдят по техните закони. Моят паспорт може да имат основание да бъде взет, но на нея с какво основание е взет паспорта? Е, сега тука е въпросът - с какво е основание на нея взет паспорта?
Покрай тия тотални притискания от страна на УДБ-ата, един друг наш съгражданин, студент на икононическия факултет, беше принуден да даде кръв, като го излъгаха, че ще му дадат допълнителна сесия, за да изпълни условието за записване на втората година и да не му прекъснат стипендията. И човекът даде кръв. И тая кръв замина за Шешеловата воина в Сърбия.
- Много трудно ми е да асимилирам всичко това. Вие явно сте лишен от граждански права, явно сте влезли в една много мръсна игра.
- Да, това наистина е една мръсна игра, че доколкото аз ги усещам според моята интуиция сигурно очакват някаква услуга да направа за тях. А каква е тая услуга да направа за тях все още не ми е ясно.
- Значи механизмът, г.н Илиев, е - вярност и плащане!
- Да, това е точно. Вярност и плащане! И мога да ви подчертая един факт. Тия. които навремето през режима на Живков са успели да избегат от България и са дошли тука в Скопие са преминали през ръцете на УДБ-ата. И ако са искали да живеят в Скопие, трябва непременно да бьдат , , югословени". А югословени какво се разбира - типично сърбомани. А тия, които не желаят, са били принудени да заминат за чужбина.
- Вашето послание към онези хора, които са повярвали на пропагандата?
- Точно това искам и аз да кажа. Не е тая обетована земя, която се мечтае и която се пропагандира от сърбоманските кръгове в Македония. Не е тая Македония, която те желаят да бъде. И да не живеят с тази погрешна представа, с тая погрешна илюзия, че всичко в в ред. Тука са малко по-консервативни техните мисли, техните разсъждения. Това е следстаие от дългогодишната сръбска пропаганда да се смята неприятел номер едно България!
Никой не иска беден роднина - това да сме наясно! Казват ти: "Дошъл си тука на наши трошкови (средства). И с тая представа, що я водят лидерите на , , Илинден" да лъжат разни деца - "Отидете в Скопие да учите, всичко ви е осигурено" е чист фалш, някой си прави спекулация, друг трупа политически дивиденти.
Има една истина, която мога да цитирам, една народна поговорка: "Камъкът тежи на мястото си!" Ти можеш да бъдеш всякакъв, дори и марсианец, това в твое право. Но, сега пак се повтарям, що го споменах в началото на рвзговора, ДЕКА СМЕ СРЪБСКИ МЕКЕРЕТА Е ТОЧНО!
Коя е тази "Илинден" и какво представлява. Щото "Илинден" е продукт на срьбския експанзионизъм, като от тия илинденци някои са имали някои неприятности в живота и сега тьрсят начин да изплуват било на политически план, било на каквото и да е и те самите са заблудени. Това е, което искам да ви кажа. Хорага да не се лъжат в обещанията на "Илинден". Всичко е ЛЪЖА!
Това са някои моменти от разговора между мен и журналиста г-н Марчев.
В заключение искам да кажа своето предложение по този проблем.
Да се очаква Република България да признае резултатите от насилствената македонизация извършена след 1944г. е равносилно да се иска от Турция да приеме болната логика на т.нар. „възродителен процес".
В небезизвестната книга на екслидера Стоян Георгиев „Македония над всичко", написана от Гане Тодоровски (автор на поемата „Майко Сърбио"
, официалният автор задава следния въпрос: „Защо прокуратурата не влезе в своята роля?"
Аз също си задавам този въпрос!
След като на доста широк кръг от хора стана ясно, кои са целите на македонските куизлинги - ОТЦЕПВАНЕ.
Аз предлагам на широката обществност да призове прокуратурата. Всички, които сме допринесли за това отцепване, на всички, които продължават, да ни бъде потърсена съдебна отговорност!
Красимир ИЛИЕВ,
екссекретар на т.нар. ОМО , , Илинден"
