Георги Първанов все повече заприличва на „червен дядо" - роптае, мърмори и се мръщи срещу тройната коалиция. Но дойде ли време с действия да й се противопостави, никакъв го няма.

Тези дни разбрахме, че Първанов в никакъв случай не одобрява поредната лъжа спрямо пенсионерите - вместо от 1 януари пенсиите им ще бъдат вдигнати в средата на годината. Надълго и нашироко държавният глава обясни пред „Дарик", че „решението връща назад политиката на правителството и влиза в разрез с поетите ангажименти". Но вето върху бюджетни закони Първанов нямал никакво намерения да налага - щяла да се срине цялата финансова система.

Добре, вярно, 2007 г. чука на вратата, късно е за генерална ревизия на хазната. Но със същия мотив „социалният президент"



пусна и закона за ДДС. А бе лято



Имаше време и за нови сметки, и за нови кръчмари. Помните драмата, нали? Данъкът удари букварите и лекарствата, подмина хазарта, обществото настръхна срещу депутатите... След този не само ценови, но и морален шок на законотворците спрямо суверена Първанов пак само се ограничи с голи речи пост фактум - „няма го очакваният консенсус", „държавата трябва да обърне особено внимание на учебниците"....

Да вземем и закона за досиетата. Цяло лято президентът обясняваше, че те не трябва да се отварят, или поне не сега. Че законът противоречи на други нормативи, че в крайна сметка нищо няма да излезе, доносниците ще се скрият, ще се опетнят имената на честно трудилите се за националната сигурност. Сега Първанов отново е на същото мнение, дори твърди, че „ходът накърнява сериозно



позицията на българските служби"



Въпреки това вето пак няма да има! Вече не е смешно, ами чак подозрително - държавният глава смята да подпише закон, който ще накърни позициите на оглавяваните от него служби! Честен ли е Първанов, или просто, ако наистина мисли така, го е страх да се изправи срещу течението?

Отговорността за досиетата президентът прехвърли върху Народното събрание. С правото на „законодателната воля отделните данъчни групи да бъдат различно третирани" той пусна и скандалния закон за ДДС. Но ето и още един цитат, познайте на кого: „Президентът е единственият държавник, който се избира с пряко гласуване от всички имащи право на глас граждани... Мажоритарният избор на българския президент му дава и легитимност, и морална сила". Думите са на Първанов, разбира се. Но що за морална сила е



да се криеш зад Народното събрание,



при положение че едно от малкото правомощия, които ти дава Конституцията, е да ревизираш именно решенията на парламента.

Да не знае Първанов как тънко да бие през пръсти изпълнителната и законодателната власт (казано държавнически - да им бъде коректив), щяхме да си кажем": „Ами, не знае човекът, виновни са избирателите". Само че Първанов много добре знае - доказа го в първия мандат, докато управляваше НДСВ. Дори от думите му трепереха шумките край „Врана": „По улиците има ежедневен дефицит на сигурност", „разпространението на наркотиците придобива все по-застрашителни размери", ,корупцията остава голям проблем".... От рано предупреждаваше кои закони няма да пусне, за да си опича мнозинството акъла, инициираше дебати, които партиите нямаха смелост да проведат, питаше Конституционния съд за приватизационните закони и гласуването с чужди карти... На фона на немощната опозиция и въпреки ограничените си правомощия президентът бе единственият коректив на управляващите.

Откакто БСП спечели изборите,



виждаме друг Първанов -



президент, който се раздаде при създаването на тройната коалиция и собственото си преизбиране, но се пести при упражняване на правомощията си. Ето и равносметката: през първата година и половина от мандата на НДСВ Първанов наложи 11 вета, отправи 4 питания към КС във връзка със закони, изрази 10 критични становища по закони. За същия период от управлението на БСП е наложил само два пъти вето (закона за хората с увреждания и търговския регистър), изразил е едно мнение по закон. Едва ли тройната коалиция развива чак толкова добра законодателна дейност! По-скоро е обратното - като се има предвид и поправката „Ванко 1", която между другото президентството също проспа.

Вероятно Първанов има много прагматични причини заради това си поведение. Тройната коалиция е крехка, заради евроинтеграцията държавната машина трябва да работи на бързи обороти и президентът не бива да й пречи... Но по-полезен Първанов ще е в старата си роля. Защото обществото има нужда не от президент - страничен наблюдател, какъвто в последно време е Първанов, не толкова и от обединител на нацията, както е по Конституция, а от действен и енергичен човек, който от най-високия пост на държавата ще е коректив на управлението. Защото опозицията продължава да е все така слаба, а нито „дефицитът на сигурност", нито „корупцията" са спомен.

А Първанов трябва да има не само самочувствието, но и задължението да го направи - 2 100 000 българи от всички политически цветове очакват от него точно това.