Миналия уикенд посетих една църква и пях това, в което не вярвам. Нима наистина вярвам, че преди 2007 г. се явил ангел пред жена с име Мария, за да й донесе благата вест, че ще има дете, без да си ляга с Йосиф? Не. Но думите от псалмите са ми познати още от дете и са толкова красиви! В средновековната църква горяха свещи, моето семейство беше до мен и се развълнувах от обстановката.

През следващите дни стотици милиони хора ще пеят като мен и сигурно ще го правят по-въодушевено и с по-голямо удоволствие от мен, но пак няма да вярват или в най-добрия случай ще вярват наполовина в това, за което пеят.

Според последно проучване на общественото мнение, извършено от компанията "Харис" за в."Файненшъл таймс", само един от трима жители на Великобритания се смята за вярващ. Във Франция това съотношение е още по-малко, дори в Италия вярващите се оказаха под 2/3. Само в САЩ те са над 3/4. Би било интересно да се разбере колко от истинските вярващи във Великобритания и Франция всъщност са мюсюлмани.

Зимният празничен период - Денят на Бодхи, Ханука, Коледа, Ейд ул Адха, Осегацу, Рожденият ден на гуруто Гобинда Сингха, Макара Санкранти - ме накара да се замисля какво имаме предвид, когато говорим за уважение между религиите в мултикултурните общества. Струва ми се, че много европейци от християнския свят ги смущава не толкова фактът, че живеещите между тях мюсюлмани изповядват различна от християнството религия, колкото, че са толкова вярващи.

Това озадачава дори интелектуално значимата част европейци, които са истински атеисти, войнстващи поборници на научните истини. За тях не е проблем някое определено суеверие, а самият факт на неговото съществуване. Дразнят се и много европейци, които са умерено вярващи или споделят агностицизма, като отдават приоритет на други неща. Само ако мюсюлманите не се отнасяха така сериозно към своя ислям! А много европейци биха допълнили: само ако американците не се отнасяха така сериозно към своето християнство!

Тук може да се впуснем в разсъждения на тема дали светът ще стане по-добър, ако всеки повярва в атеистичните истини на естествознанието или ако се отнася към своето вероизповедание като не толкова ревностен християнин. (Самият аз съм агностик, защото смятам света за непознаваем.) Очевидно това не може да служи за фундамент на мултикултурно общество в свободна страна. Това би било пример за същата нетърпимост, която наблюдаваме в повечето мюсюлмански страни, където са забранени всички други религии освен исляма.

И обратното, в свободните страни



всяка религия трябва да има законното право да съществува,



но заедно с това всяка религия може да бъде подложена на съмнение - принципно, открито, даже рязко и войнствено, без страх от репресии. Изследователят от Оксфорд Ричард Доукинс твърди, че Бог е измама, а неговият колега теолог Алистър Макграс има пълното право да казва, че теорията на Дарвин въвежда всички в заблуда. Консервативен журналист може да пише за педофилията на пророка Мохамед, а мюсюлмански богослов може да заклейми този журналист като невеж ислямофоб. Такива са правилата в свободната страна - свободата на вероизповеданията и свободата на изразяването са двете страни на един и същ медал. Да живееш сам и да оставиш другите да живеят. Това не е много скромно изискване. Само ако си припомним заплахите срещу иранския писател Салман Рушди и датските карикатуристи. Това пространство трябва да бъде оградено и защитено от закона.

Любопитно е дали съществува взаимно уважение извън ограденото от закона пространство, където действа принципът "живей и остави другите да живеят", или има лицемерно подобие на уважение към чуждите вярвания (един вид разменна монета между многото вероизповедания).

Смятам, че подобно уважение съществува. Със сигурност знам, че го има и много от нас го изпитват, без да го осъзнават. Всеки ден живеем и работим с хора, които дълбоко в сърцето си вярват в нещо, което ние смятаме за пълна глупост. Ако ги възприемаме като добри партньори, приятели, колеги, ние ги уважаваме такива, каквито са, без значение какви са техните лични и възможно най-съкровени вярвания. Ако става дума за наши близки, не само ги уважаваме, но и ги обичаме. Но заедно с това продължаваме да смятаме, че някъде дълбоко в техния разум се крие вярата в някаква пълна глупост.

Много често инстинктивно отделяме вярването от вярващия. Разбира се, с някои убеждения по-лесно можем да се примирим, отколкото с други. Увереността на човека, че 2 +2 = 5 и че Земята е направена от сирене, може да създаде немалко проблеми за нашето съжителство. Заедно с това е изумително, че различни и даже съвсем



ексцентрични вярвания могат съвсем мирно да съжителстват



в душата на един човек. Добър пример за това е широко разпространената вяра в астрологията. Вярващите могат да ни повлияят въпреки нашата привързаност към научната истина.

Аз например не вярвам в съществуването на Бог и затова смятам, че преди 2007 г. на съпружеската двойка Йосиф и Мария просто им се е родило дете. Но за това пък какъв човек е станал той! Аз съм съгласен с известния швейцарски историк Якоб Буркхард, че няма да стигнем далеч с Бога-Христос, но Исус Христос е земен човек, който е източник на неспиращо и чудесно вдъхновение. Дори може да се каже, цитирайки думите на Буркхард, той е най-чудесната личност в историята на човечеството. Но и следващите подражатели, които се появиха след него, също добре се представиха.

Не съм съгласен с атеистичната школа на Доукинс не защото тя отрича Бога, а защото се отнася частично с уважение към историята на християнството и оставя зад борда друга част. Както гласи старата еврейска поговорка "Полуистината си е цяла лъжа". Като историк, който изучава съвременна Европа,



виждам повече положителни, отколкото отрицателни страни



За мен от само себе си се подразбира, че съществуващата в момента европейска цивилизация не би могла да съществува без наследството на християнството, юдеизма и исляма (макар и в по-малка степен след Средновековието). Те също внасят своята лепта, макар и неосъзнато и дори без да искат това, в настъпването на епохата на Просвещението.

"Ще ги познаете по делата им". Днешното поведение на вярващите е преизпълнено с уважение, което не зависи от това колко научно е тяхното вярване. В идеалния вариант мултикултурното общество може да се превърне в арена на приятелско състезание между християните, сикхите, мюсюлманите, юдеите, атеистите и дори привържениците на "религията" 2 + 2 = 5. Всичко зависи от това кой по-силно ще впечатли света със своите нрави и добри дела.

Засега сме далече от това време. Остава трудният въпрос как да се избере универсалната формула за поздравления при голямото количество разнообразни зимни празници. "Честит празник!" звучи прекалено красиво и познато. Аз бих се спрял на "Весели празници!", но това също е до болка банално. В идеалния вариант би трябвало да изберем картичка в зависимост от получателя - "Честита Коледа!", "Честит Ейд!", "Добър Осегацу!" и т.н., но това невинаги е възможно. Преди дни получих картичка от посланика на Великобритания в САЩ, в която намерих забележително решение на проблема. На нея беше написано: "Щастливи свети празници", което ми напомни за езическите празници на зимното слънцестоене (22 декември) и за милата на сърцето ми коледна атмосфера от книгите на Дикенс. Идеално.

И така, весели свети празници на всички!



* Тимъти Гартън Аш е известен британски историк и публицист. Директор е на Центъра за европейски изследвания в Оксфорд, преподава и в Станфорд. Всяка седмица публикува статии в британския в."Гардиан".