Проф. Георги Марков е роден през 1946 г. в Пловдив. Директор е на Института по история към БАН от 1993 г. Той е един от най-големите специалисти по историята на Третото българско царство и е автор на много книги, монографии, статии и студии за този период.



- Проф. Марков, споделяте ли възторга на голяма част от обществото за това, че влизаме в ЕС?

- Според мен не бива да се прекалява с тези възторжени чувства. Трябва да бъдем еврореалисти. Трябва да знаем, че влизаме в ЕС, където освен права ще имаме и много големи задължения. Все още ние не сме икономически конкурентоспособни. За мен е радостно, че България върви по своя европейски път. Ние нямаме друг път на развитие. Политиците непрекъснато говорят за пътя ни към Европа, което е доста неточно. Пътят е към Европейския съюз.

Въпросът е дали с влизането в ЕС ще завърши преходът, както твърдят политолозите. Според мен ще има още един преход, на приспособяване към високите изисквания на ЕС. Има цели сектори, в които ще трябва да се приспособяваме - земеделие, съдебна реформа, авиация... С това разпокъсано на парчета земеделие ние трудно бихме могли да бъдем конкурентоспособни. Вероятно ще има реформи и в науката.

Надявам се обаче, че този преход ще бъде по-кратък, няма да продължи 17 години. Мечтаният стандарт на живот няма лесно да се постигне. Голям проблем е това, че все повече са разтваря ножицата между българските ниски доходи и високите европейски цени. Цените ще нарастват, макар че няма да се изравнят веднага с европейските. Това ще предизвика известни разочарования. Моята болка е, че предварително платихме една огромна цена със спирането на 4-те атомни реактора на АЕЦ "Козлодуй". Според мен тази цена можеше и да е по-ниска - да не се затварят и 4-те реактора, но политиците не успяха да отстоят националния интерес. Много висока цена е и изтичането на умове от България, което ще се увеличи с влизането ни в ЕС. Тази цена също я плащаме и ще продължаваме да я плащаме. Нашата нация губи качество, не само количество. Младото, кадърното, умното бяга навън. Голям въпрос е как ще задържим младите хора, какво можем да им предложим. Не става въпрос само за пари, а и за житейска реализация.

Нещата отиват натам, че ще станем една земеделска страна с туризъм, износ на дрехи и някои мръсни производства. Един политолог навремето каза да не се занимаваме с атомната централа, защото изнасяме повече трикотаж, отколкото печелим от ток. Е, това ли ни очаква?

- Смятате ли, че непременно е лошо това, че млади хора напускат България? Това може и да е хубаво, в случай, че не забравят, че са българи.

- За съжаление ние сме много уязвими, особено тези, които отиват зад океана. Това, което се нарича американска нация, която е сбор от разни раси и народи, е най-голямата доброволна асимилация в човешката история. Съученичка на моята дъщеря, която е казва Лидия, отиде там и веднага я преименуваха на Линда. И тя се съгласи и се радва. Познавам Стефан, когото го прекръстиха на Стив. Променят ти името, това е някакъв техен възродителен процес. Те ти посягат на името, а ти се радваш и казваш: "Аз съм американец".

В Европа наистина има повече възможности да си опазим националната идентичност. Но глобализацията е сериозна заплаха за нея. Говорим за икономическа глобализация, която се превръща в политическа и културна. Най-крайните глобалисти казват, че нациите отмират. Има гласове, че европейската идентичност трябва да се постави над националната. Това е много опасно за нас. Трябва да е ясно, че ние сме първо българи и после европейци, като едното не изключва другото. За германци, французи, англичани няма опасност, но за нас има. Ние сме много податливи на чуждо въздействие. При нас е имало гръкомани, сърбомани и т.н.

Като историк смятам, че е важно също така да си опазим историята, тъй като тя ни прави различни. Не може да има изобщо европейци. А историята все по-малко се знае и все по-малко се разбира. По-младите казват: "Ние живеем сега и тук, не ни интересува какво е било". Това е много погрешно. За да бъдем ние тук, е имало поколения преди нас, и иначе нас нямаше да ни има. Хората са загивали за нас, за да има свободна българска държава. Има един национален нихилизъм.

Подочувам, че от ЕС искат да се пренапише българската история така, че да се помирим със съседите. Да се замести събитийната история с всекидневната история. Да няма кръвопролития, войни, въстания. Примерно по темата за балканската война - няма да има Одрин и Чаталджа, а болници, вдовици, сираци, стихотворения, бит... Дори да няма отделни уроци за Левски, защото това бил романтичният подход към историята. Добре, но французите имат мит за Жана д'Арк.

Гледах проектосъдържание на учебник за 6-и клас по история. Там имаше урок за Съединението, но не и за Сръбско-българската война. А без тази военна защита ние нямаше да имаме Съединение. Не може отново да си фалшифицираме историята, след като веднъж вече го правихме заради СССР. Много се опасявам, че някой отново ще ни наложи да има удобна и неудобна истина, което не мога да приема.

Пък и така наречената балканизация е създадена всъщност от великите сили. Още повече, че за разлика от тях ние тук нямаме Вартоломеева нощ, Стогодишна война, нямаме Аушвиц, Освиенцим... ЕС не може да ни поддържа комплекс за малоценност в исторически смисъл само защото сме родени и живеем на Балканите.

- Чисто исторически България няма добър опит от влизането в съюзи. Дали и сега няма да се случи нещо подобно?

- Опитът ни е много горчив. През 1938 г. питат Антъни Идън, който е министър на външните работи на Великобритания, коя от коалициите в бъдещата война ще загуби. Той казва "Нека да почакаме българите коя коалиция ще изберат". Дано обаче това се обърне сега. Досега съюзите сме ги избирали по принуда, по необходимост. Сега влизаме доброволно. Това е голямата разлика.

- Споделяте ли мнението, че българският национален идеал ще се реализира с влизането ни в ЕС?

- Миналата година на границата ни с Гърция имаше българо-гръцки събор, който си беше българо-български. От двете страни се събраха се българо-мохамедани, които говореха един хубав, архаичен български език. Ясно е също така, че не може македонската нация да просъществува, защото тя е създадена въз основа на една голяма лъжа. Това е политическа нация. Техните историци, моите колеги от Скопие знаят много добре, че тезите им не издържат. Допреди години в Македония не можеха да проникнат българска книга и български вестник. Сега вече може. Трябва да проявим малко повече търпение и може би ще имаме успех по отношение на националния си идеал.

- Смятате ли, че влизането ни в ЕС ще даде малко повече самочувствие на нашите политици и те ще престанат да бъдат "йесмени"?

- За съжаление сателитният синдром е много дълбоко вкоренен у нашите политици. Те се увличат по големия брат - Царска Русия, Германия, после СССР... Ние трябва като гърците да си отстояваме националните интереси. Те са по-хитри от нас и имат много голямо лоби на Запад.

- А дали някой ден ще престанем да бъдем втора ръка европейци за западните държави?

- Вярно е, че на Запад гледат към нас със снизхождение. Още през 1815 г. на Виенския конгрес се измисля т. нар. Европейски концерт. Отначало в него влизат 4, после 5, после 6 европейски държави. И още оттогава това се е имало предвид, като се казва Европа. Другото не е Европа. Оттогава те имат този имперски синдром. Великобритания например отдавна е стара, минала слава, но все още там хората имат самочувствие. И това самочувствие го проявяват предимно пред народи като нас. Според мен това ще се изживее. Защото техният стандарт на живот е по-висок, но в интелектуално отношение средният англичанин не е повече от средния българин. Даже е по-малко. Няма защо да се притесняваме, че те бъркат София с Букурещ, те трябва да се притесняват, защото не знаят. Освен това те са много тесни специалисти, ние сме по-широко скроени. Но може би на тях в това им е силата, защото всеки си разбира от работата. Докато при нас повечето хора смятат, че са родени за нещо друго.

- Според вас ще успеем ли да си променим нашенския манталитет? Кое ще се окаже по-здраво - твърдата ръка на ЕС или дебелата глава на Бай Ганьо?

- Скоро бях в Добруджа, където хората доста негодуваха срещу вдигането на акциза на домашната ракия. Дори вече се готвят за съпротива, защото това им е единственото удоволствие, това е традиция. Ние за атомната централа няма да скочим, но за казаните за ракия ще скочим. Ние понякога губим на едро и хич не ни пука, обаче издребняваме. Същото е и по отношение на политиката. Политиците ни лъжат на едро, колкото са по-големи лъжите, толкова повече се лъжем като народ. Това е народопсихолигия, но ще трябва да се европеизираме. За това ще трябва много дълго време. Това е вкоренено у нас с поколения. Нямаме култура, за това стават толкова много катастрофи за пътищата. Няма друг път обаче, ще ни европеизират и то ще е за добро.

Трябва обаче да сме еврореалисти. Ще преживеем още доста изпитания, но трябва да издържим. Трябва да мислим в перспектива и за бъдните поколения. Човешкият живот е кратък, но човек не трябва да мисли само за себе си. Особено ако е политик.