Още нямаше "Fox Movie Channel", никакви телевизии още нямаше, когато в кинозалата ставаше тъмно и преди филма на "20th Century Fox" зазвучаваше маршът:

"Фокс мувитон - световен преглед, Фокс мувитон, трала-ла-ла..."

Един цепелин пламваше. В пещта на парен локомотив вместо въглища хвърляха кафе на зърна. Едни войници маршируваха, други стреляха встрани със забравени вече имена: Сиам, Малая, Абисиния. Предимно лоши работи даваха по "Фокс мувитон - световен преглед." Но войниците невинаги отиват там, където е хубаво, по-често отиват, където е лошо. Също и медиите. Освен дирижираните. Лени Рифенщал няма кадри от концлагерите.

През 2006 иранският президент свика конференция имало ли е холокост и доколко. Той допускаше, че може и да е имало някакъв холокост, докато в Турция бяха категорични, че арменски геноцид не е имало.

Когато излизахме от кино "Рекс" (Военния театър) започна тържествената заря. Пред Военния клуб падна пиротехнически неразрив и уби хора. На другия ден медиите премълчаха станалото; оливаха се от соцвъзторзи. Нямаше вече "Фокс мувитон, трала-ла-ла", имаше ентусиазирани български кинопрегледи. Оттогава ми е алергията към фойерверките и възторзите и сега, в края на 2006, ще се въздържа от словесни фойерверки и възторзи относно влизането на България в ЕС.

През 2006 идваха лоши новини от Либия, където безпросветните жертви на СПИН епидемията жадуваха за пари и смърт на невинни българки. Руските медии заприличваха на медиите в Либия и Калмикия, където протекоха шахматните партии Топалов-Крамник. През 2006 руската безпардонност избиваше иззад тъмни дела, като елиминирането на журналистката Политковская в Москва и на агента Литвиненко в Лондон, чийто ковчег носеха чеченският сепаратист Закаев и руският олигарх Березовски. Не се разбра кой е извършителят, кой поръчителят, но единият или другият или и двамата идваха от територията на бившия СССР. The Spy Who Came in from the Cold, както казваше Джон льо Каре.

Сорос ми беше разказал как разговарял с Березовски и се уплашил:

- Той изведнъж ми се ядоса. Тръпки ме полазиха.

Аз пък с ушите си бях чул и с очите си бях видял как нисичкият тогавашен шеф на "Газпром" слиза от лимузината, тръгва към българския премиер и му казва:

- Момче, ще мина през теб. Или ще те заобиколя, ако поискам.

Тръпки ме полазиха през 2006, когато човек на Путин каза, че България щяла да е троянският кон на Русия към Европа "в добрия смисъл". Има ли троянски кон в добрия смисъл?

През 2006 Русия безпардонно закова България като свое енергийно предмостие; САЩ безапелационно я заковаха като свое военно предмостие. "Слуга на двама господари"? Апропо - гледахте ли постановката на Москов? Няма значение - отворете Библията (кн. "Даниил" 11:14-20), където е казано какво е да си слуга на трима господари, ако броим и ЕС.

През 2006 заедно с бандитите потомствените номенклатурни господари на България развиха шеметно зимния туризъм. Той е обречен. Понеже не става без сняг. Едно време, когато превеждах "Снеговете на Килиманджаро", не подозирах, че снеговете ще се стопят. През 2006 асоциацията на алпийските зимни курорти установи, че поради безснежие до 15-20 години курортите под 2500 м ще опустеят. Българските са по-ниски. И са южно от Алпите.

Туристическата ни индустрия е балон. И то гнусен. Я да ви разкажа за летния туризъм през 2006:

Лозенец е ветровито място, подходящо за кайт-сърфинг. Настане ли безветрие, кайт-сърфистите казват: "Времето се развали". Но това се случва рядко.

Гониш Бургас, завиваш на юг, подминаваш Залива на спасението (Созопол) и Зехтин бурун (Маслен нос). После Ропотамо и Джавал (Дяволската река) и стигаш до едно безименно дере. Не се заплесвай на волана като мен, щото, ако подминеш дерето, ще се озовеш в Санта Барбара - заспалото някогашно селце Варвара, където също не е лошо в кръчмата на Вежинов с едно непристъпно балконче със столче, масичка и чаша, че духът му да си седял там и да слушал хорските разговори.

После се връщаш във ветровития Лозенец. Там през 2006 открили плажно заведение - балаган същински. Балаган е персийска дума, нищо че аз я зная от блатните одесити. Открили балагана с факли, гръмове, фойерверки, пиратки. Страхотна заря. Сякаш вулкан изригнал. През нощта заваляло. Безименното дере придошло, отнесло балагана и на другия ден там имало само кал и тиня.

- Ей там беше. Гледай към Зехтин бурун, дето силуетът му прилича на крокодил - подаде ми бинокъла Косьо. - Никой не помни как се казваше заведението, понеже нямахме време да го запомним. Като в една история на Маркес - замисли се той и стана да донесе една студена и много захарна диня и една много глупава ментовка.