Иран се стреми да създаде атомна бомба. В Ирак насилието ескалира. Едва ли скоро ще има надежден мир в Близкия изток. Старите и новите войни в Африка отнемат безчислено количество животи. Затова бъдещето обещава само едно: конфликтите на отиващата си година няма да ни оставят и през 2007 г.

Който в края на тази година се занимава с предсказания, за свое щастие може да се опира на няколко гарантирани факта. В края на следващата година премиерът на Великобритания Тони Блеър и президентът на Франция Жак Ширак ще напуснат своите постове. Ще измени ли това нещо във вътрешната и външната политика на техните страни? Това е съвсем отделен въпрос. Румъния и България ще станат членове на ЕС. Ще се появи ли нова многообещаваща инициатива за обединена Европа? Едва ли. И макар канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският министър на вътрешните работи Никола Саркози също да подкрепят тази идея, те ще бъдат принудени да се занимават най-вече с вътрешна политика.

Президентът на САЩ Джордж Буш ще остане в Белия дом, но предизборната борба в САЩ ще върви с пълен ход. Президентът на Русия Путин също би трябвало в началото на 2008 г. да напусне Кремъл, но никой не смее да се обзаложи, че това действително ще стане. Конституцията в страна като Русия лесно може да бъде променена. Много руснаци смятат, че тяхната държава



се нуждае от вожд, а не от образцов демократ



Руснаците може и да не обичат Путин, но те са свикнали с него, а и на него му харесва да обитава Кремъл. Както гласи една руска поговорка - когато се минава през река, не се сменят конете.

Но по-нататък започват въпросите. Преди всичко Близкият изток. По-голямата част от американците искат да напуснат Ирак, но в същото време не желаят бъдещата политика в Близкия изток да се диктува от иранския президент Ахмадинежад. На по-малко обаче не е съгласен Техеран. Затова изобщо не е ясно накъде ще тръгнат преговорите между Вашингтон и Иран. Възможно е правителството на Иран да не иска война, но ако по друг начин да не може да реализира своите стратегически планове, то ще поеме този риск.



Как тогава ще се предотврати иранската експанзия?



Това вероятно ще е главният въпрос на американската външна политика през следващата година и лесен отговор на него (все още) няма. Цари само страх пред гражданската война в Ирак. Но ако подобен конфликт се окаже неизбежен, искаш или не искаш, ще трябва да го приемеш.

Не изглеждат по-добре нещата и между Израел и палестинците. Премиерът на Израел Ехуд Олмерт не е готов да изпълни териториалните претенции на арабите. И даже ако се реши на това, палестинските екстремисти няма да се съгласят да признаят правото на Израел да съществува. Но опасността от нова война между Израел и "Хизбула" е по-скоро малка. В момента нито една от страните не иска нов военен конфликт. Шиитското движение "Хизбула" се стреми към доминиране в Ливан, а не към нова война. Ивицата Газа, напротив - превръща се в зона на хаоса. Затова е безмислено там да се пращат миротворителни сили.

През следващата година ще има и други политически и военни конфликти, които ще бъдат



много по-кървави от тези в Близкия изток - най-вече в Африка.



Но нито емоциите на Запада, нито неговите интереси ще играят там голяма роля. Там няма да срещнете много западни журналисти или телевизионни камери. Никой няма да протестира по улиците на големите градове на Европа и Америка срещу кръвопролитието на този континент. Това също е реалността на нашето време.

Не споменахме тероризма, защото той априори не е подвластен на нашите предсказания. Става дума за неголеми групи, често без единен ръководен център. Крупните терористични актове са възможни, но също толкова вероятно е да има и затишие.

Къде ще се разрази първата сериозна криза през новата година? Вероятно в Саудитска Арабия, където иранските радикали се канят да провокират сблъсък със силите за сигурност.

2007 г. вероятно ще стане



година на промени в световната икономика



САЩ ще произвеждат по-малко, отколкото в предишни години. Глобалният икономически ръст ще се определя повече от Китай и Индия, а не от Америка. Но и тези страни ще се сблъскат със значителни политически и икономически трудности.

Затова, ако се замислим за предстоящите събития през новата година, то основания за оптимизъм е трудно да се намерят. Но и до Апокалипсис едва ли ще се стигне. Остава да следваме английската поговорка: "Бъди благодарен за всяко нещастие, което те е подминало".