"Колко самолета прелитат в момента над Оксфорд?", "Може ли плужекът да мисли?", "Каква е формата на яйцето?". Такива въпроси обичат да задават прословутите с ексцентричността си преподаватели, провеждащи интервютата за прием в Оксфорд и Кембридж. Интервюто - основният изпитен жанр за два от най-добрите университети в света, е придобило митически ореол, а списъкът със "странни" подходи набъбва с всеки изминал сезон.

Идеята на неочакваните въпроси не е в правилния отговор - леко сплеснат в краищата си елипсоид в случая с яйцето, а в логичното разсъждение. От кандидатите се очаква да умеят ясно да се аргументират. Защото



"какво означава да мислиш"?



"От какви "инструменти" се нуждаеш, за да го правиш?" "И разполага ли стридата с тях?"

Изненадите не се изчерпват само с въпросите. Някои интервюиращи се държат направо шокиращо. Прословут е примерът с кандидат-студент, посрещнат от босоног, развлечен преподавател по философия. Палецът на философа надничал от една от многобройните дупки по чорапите. Без да вдигне очи и с очакването, че говори с момиче, друг преподавател се обърнал към младежа пред него с нежното "Джейн". В истински мит се е превърнал и професор, който инструктирал кандидат-студент да изхвърли тухла през прозореца, а после невъзмутимо попитал защо все пак първо не го е отворил.

В ситуации като тези единствената надежда за кандидата е да запази хладнокръвие, макар вероятно тайничко да се пита какво ще прави три или четири години сред подобни неконвенционални типажи.

Смущаваща за някои кандидати е и обстановката, в която се провеждат интервютата. Разговорите текат в личните кабинети на преподавателите, където



нерядко цари творчески безпорядък



Преподавателите прависти например се придържат към традиционно тежко черно дърво, докато тези по модерни езици предпочитат модната мебилировка.

И все пак чудатите въпроси не са правило. "Никога не съм задал такъв "забиващ" въпрос за 30 години практика с интервютата", обяснява преподавател от Оксфорд. По регламент интервюиращите са свободни сами да подбират въпросите, стига да не нарушават равните шансове на кандидатите.

Фокусът днес е върху по-прогнозируеми теми, особено тези, свързани с посочените от младежите сфери на интереси. "Искаме да се уверим, че кандидатите са мотивирани и могат да отговарят на предизвикателства", коментира Хармут Майер, преподавател по политология в колежа "Свети Петър", Оксфорд. Така например Емили Корт, студентка по медицина, е била принудена през половината интервю да дискутира теми от областта на политическата история - личен интерес, отбелязан с лека ръка от нея в документите.

При някои хуманитарни дисциплини се прилага и друг подход - всички кандидати получават минути преди интервюто стихотворение или пасаж от друга творба. Това осигурява възможност за сравнение между младежите по коментарите им върху един и същ текст.

През цялото това изпитание обаче младежите трябва да демонстрират, че държат на работата с личен преподавател -



превъзнесения крайъгълен камък



на обучението в Оксфорд и Кембридж. Независимо дали ги засипват с въпроси за познавателните способности на плужеците, кандидатите трябва да се опитат за краткото време на интервюто да постигнат хармония с преподавателя. В крайна сметка той си избира онези, които лично желае да обучава.

Противно на мита, преподавателите твърдят, че се опитват да успокоят младежите, а не обратното. "Кандидатите обикновено са вкаменени от ужас", коментира Кристофър Уелс, преподавател по съвременни езици в Оксфорд. "За да намалим напрежението, провеждаме среща на кафе с тях преди интервюто", разказва той. Според Майк Никълсън, прясно назначен от Оксфорд консултант по приема, екстравагантният имидж на интервютата е силно преувеличен. "Най-добрите кандидати са всъщност тези, които добре познават съответната област и от малко подадена информация от интервюиращия са способни да разширят дискусията", обяснява консултантът.

Състезанието между кандидатите става все по-жестоко, защото почти всички младежи покриват максимума на входните изисквания за успех. Така попадането в елитните университети все повече зависи от оригиналните отговори по време на интервютата. С близо 29 000 студенти, състезаващи се ежегодно за 6500 места,



притесненията и опънатите нерви са нещо нормално



Това превръща подготовката за прием и в сериозен бизнес. Растяща армия "треньори по интервюта" предлагат съвети, създават информационни масиви със задавани въпроси и типични за определени преподаватели навици и интереси. Някои компании предлагат частни консултации (250 британски лири за домашно посещение) и "подготвителни уикенди" (850 лири с включена нощувка и храна), както и всевъзможна помощ при писането на личните мотивации.

В края на миналата година ексцентричните въпроси в интервютата станаха обект и на специално изследване от компания, предлагаща подготовка на кандидат-студенти. Тогава от университетските ръководства предупредиха, че "изследването" цели главно да рекламира фирмата и заключенията му са далеч от истинската цел на интервютата. "Това, към което се стремят преподавателите, е да разберат доколко кандидатите могат да обяснят нещата, които знаят, и могат ли да прилагат тези знания към нов проблем или спор", обясниха от Оксфорд. От Кембридж пък предупредиха, че



прекалено "тренираните" кандидати



обикновено се справят по-зле

Наистина - "купуват" ли места изсипаните в подготовка пари? Преподавателят Майер е скептичен: "Подобен вид подготовка може да елиминира най-тежките грешки - като например това да твърдиш, че си чел книга, която никога не си отварял. За да успееш обаче, се нуждаеш от нещо повече". А дали през ситото минават действително най-добрите кандидати? "Много, много рядко в Оксфорд попадат кандидати, които не са на мястото си", казва Майер. Друг преподавател изчислява, че е взел вярно решение в 80% от случаите. Това навежда на мисълта, че зад мита наистина има метод. И че успешните кандидати наистина трябва да мислят, независимо дали плужеците го могат.



ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ

Математика: "Можете ли да съставите формула, която доказва, че математиката е интересна?"

Теология: "Възможно ли е Второто пришествие, ако човечеството е изчезнало от планетата?"

Икономика: "В библейски времена Йосиф е успял да приложи първата буферна стокова схема. Защо не би имал възможност да направи същото днес?"

Философия: "Как се е знаело в миналото, че 2 + 2 = 4?"

Биология: "Ето парче кора, говорете за нея."

Икономика: "Предложете монетарна стойност за този чайник."

Физика: "Защо не можете да запалите свещ в космически кораб?"



И още:

"Какъв процент от световните запаси вода се съдържа в една крава?

"От всички политици на 19-и век кой най-много напомня на Тони Блеър?"

"Спокоен ли сте?"

"Как бихте се аргументирали, че нещо, за което всички твърдят, че е банан, всъщност не е?"

--------

Страницата подготви Таня Петрова

--------------

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com