"Проблемът е в това, че другите са повече или по-малко наясно с това какво представлява той, докато сам човек никога не знае това и очаква от останалите именно да му отговорят." С тези думи се оправда Умберто Еко - своеобразен академично-развлекателен идол на голяма част от хуманитарно настроените млади хора от различни сфери на интерес или образование - на конференцията в негова чест през 2004 г. в София. И тъй като от думата "оправдава" напира безпричинен негативизъм (който по неписано правило в студентските среди все по-често се приема за лош вкус), бих я заменила с "показва", която впрочем много повече би отивала на самия Еко. Малко или повече продължението на мисълта му - "Отговорът от София е, че би трябвало да се занимавам с европейската идентичност" - е излишно, защото тази европейска идентичност крещи още в първото изречение, разбира се, с всички уговорки и уточнения на термина, които тук е излишно да преразказвам. Само ще се опитам да нахвърлям една малка част,



скица джобен формат на идентичността



на част от съвременните студенти и къде с нея, около или в нея е "европейската идентичност", за която говори Еко.

В студентските среди тя далеч не е толкова абстрактна, колкото ни я представят на лекции, семинари и пр. На пръв поглед понятието за европейска идентичност изглежда мъгляво. Всъщност към младежите и особено студентите - защото те разполагат с достъпа до информация, а и с един много перспективен профил на порива към бъдещето - т.нар. европейска идентичност е особено благосклонна и предразположена. За по-голямата част от останалия европейски свят неговата нарочена "идентичност" изглежда едновременно подразбиращо се, но и неразбираемо явление, понятие, абстракция, състояние на ума и сърцето, на вкуса или ... каквото е. За студентите обаче се оказва, че тя си има точно фиксирани рамки и те са три.

Тези рамки може и да са прозрачни, но нито образуват триединство, нито са нечупливи. Първата от тях е толерантността, която все повече се приема за даденост по ред социокултурни и политически причини. Тъй като обаче е преди всичко интелектуална даденост, т.е. в реалността нещата съвсем не съществуват в името на толерантността, тя е голямото предимство на студентите като носители на бъдещата европейска идентичност. Толерантността предполага уважение, но най-добрата й страна при студентите е, че уважението не минава през сляпо преклонение като всичко друго, което е модно, а през познание. Единственият начин то да се осъществи, е комуникацията - и понеже интернет решава голяма част от проблемите около нея, новият инструмент на толерантността е съ-изживяването, т.е. прякото общуване. Затова елементът на уважението е напълно неотделим от втората линия на младежката идентичност - възприемането, изживяването на колкото може повече места, хора, вкусове и светлини. Както всичко останало, и това има своите предимства и недостатъци.

Младежката мобилност насърчава отделянето на образователен елит (не просто образован, защото това не е само качество, а първоначален критерий), но, от друга страна, опитите тази мобилност да се канализира се оказват насърчаване на мобилността като самоцел. Освен това подобни опити разколебават иначе сигурната в себе си самооценка на елита, насърчават критичността към стереотипите. Всъщност именно тези резултати са и цел на програмите за обмен на опит и културни представи. Мобилността е



добро средство за повишаване на самочувствието,



защото всяко пътуване сближава, разкрива, насища с емоции. От друга страна, крайната дестинация на всяко едно пътуване е срещата с другия, т.е. инструмент на толерантността.

Появява се малко объркващият детайл, че при взаимното опознаване с другия установяването на разликите става под знака на националното, а на приликите - на европейското начало. Получава се малък дискомфорт, който леко се тушира от приятното усещане за идеализъм и критика на политиката, които създават в младия организъм доволното чувство на ситост от непозволения бонбон преди обяд. Впрочем, научната общност е малко или много носител на същия този идеализъм, който предава и на поколенията. В него е едно от най-позитивните неща на това да си студент.

Третият елемент, който може би е най-неизненадващ, е своенравността. Тя представя най-силно постмодерното в нагласите и гарантира спойката на всички съществуващи или възможни модификации, настроения и идентичности. Важен акцент е, че по-голямата част от студентите съществуват в



отлично разбирателство с постмодерната "носталгия",



тази, която позволява безпроблемно връщане, припомняне и забравяне, своеволно комбиниране на стари и нови модели, представи, ценности; различни, взети от масовата култура елементи като мода, музика, поведение, които обаче са ценни не със своя ефект върху околните, а с посланията на епохата и обстоятелствата, в които са възникнали. Именно безконфликтността е източникът на самочувствие и тържествуване над прекалените емоции на странни неща като например идеологията. Както винаги и това крие своите скрити опасности - наричат се нихилизъм.

Поколението, което ще бъде общество утре (и прекрасно го знае), не отрича нищо. То окончателно диша с постмодерния ритъм на мимолетността, без, разбира се, идентичността му да е едноизмерна. Едва ли мога в няколко думи да изброя всички възможни типове студенти. Една от категориите приема студентския живот за



лист хартия с надпис "Диплома"



някъде в далечното бъдеще; друга се взема твърде сериозно, но държи околните да смятат точно обратното; трета приема студентството като призвание, което често остава като начин на живот... На пръв поглед тези категории са несъвместими и правят "студентската идентичност" почти въображаемо понятие или най-малкото - ако всяка от тях представлява различна форма на индивидуалност - несъвместими помежду си типове отношение към света изобщо. Ясно е, че липсва обединяваща точка - била тя пресечна, гледна или защо не опорна. Европейското тук - след всички реплики, атаки и възражения срещу несъвместимостта на унифициращия европейски дух и все още националното мислене на културата - е, за изненада или не, това, което позволява ако не безпроблемно, то най-малкото обещаващо взаимно допълване. Или казано без патос - позволява "европейското" да стане нарицателно за съвкупността от неща, които е хубаво да мислиш и правиш. Като сравнителна новост тя е в употреба най-вече на младите хора, в частност на студентите, защото изисква определена активност, а профилът на студента поне на теория я насърчава. Тази активност впоследствие става изискване, а понятието "идентичност" следователно е твърде спорно и преплетено с "принадлежността" - всъщност тази, която изисква.

Това са част от чертите на студентската идентичност - зависими една от друга, емоционално възприемани и изживявани, част от европейското постмодерно време, в което живеем и ще живеем все повече. Както всичко свързано със студентите, рамките, които отбелязах, имат своето очарование, но и някои значителни недостатъци - въпреки че говорим за толерантност,



обсъждаме само на семинари проблемите



на студентите от малцинствата и отношенията им с другите; въпреки че стана дума за мобилност, не засягат нито феномена на студентските бригади, нито радостите и несгодите на приключението да оставиш близките си, за да учиш в друг град например; говори се за своенравност, но не и за отговорност и как младият човек осъзнава своята принадлежност към обществото, а не само към общността. Само времето и сегашните студенти ще покажат или предизвикат последиците от обикалящата засега в омагьосания кръг универсално-национално дискусия около прословутата "идентичност на европееца". Все пак трябва да се има предвид, че както "универсален", така и университет произлизат от universus - "неделим", а това означава хармония.

----------------

* Зорница Драганова от СУ бе определена за студент на годината в област "Хуманитарни и педагогически науки" в първия по рода си национален конкурс, организиран от студентските съвети.

-----------------

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com