"Облагане на домашната ракия с акциз, който ни се тресна от Нова година, си е чисто и просто един виц от миналото", с усмивка казва кметът на пернишкото село Мещица Борис Станимиров.

"Знаете ли за най-краткото заседание на Министерския съвет? Преди години Тодор Живков обложил пивницата ни пак с такъв данък, а според други разказвачи напълно забранил да я правим. Това решение взел, след като недобросъвестни другари го заблудили. Обаче отряд "Чавдар" го притиснал, питали го дали е ходил на село и пил ли е от домашната ракийца. Размислил Живков и моментално свикал заседание на Министерския съвет. Там казал: "Уважаеми другарки и другари, ако не знаете, да ви кажа: Шофьор, който не може да връща на задна скорост, не може да е шофьор. Така и ние сега ще трябва да се върнем и да поправим едно грешно наше решение, с което обложихме домашната ракия". Всички вдигнали ръка и го отменили. Това е най-краткото заседание на Министерския съвет".

Сега може би най-добре е и "другарят Станишев" да направи същото заседание и да подходи по-разумно, съветва кметът на Мещица. Той разсъждава, че 2.20 лева данък за всеки литър до 30-ия са непосилни пари, които хората на село няма как да заделят. Още по-високите 4.40 лв. за над 30 литра направо ще ограбят щастието на човека на село.



"Селянинът е толкова окълцан,



толкова онеправдан, че ако сега го лишим от ракийка, която си пие само вкъщи и си я изкарват с много труд - това е направо престъпление", допълва той.

Пък и според него хората ни са толкова изобретателни, че даже и на Луната ще отидат да изпекат ракията и няма да платят за питието. "Така е в XXI век - богаташите по света вече се разхождат из космоса през отпуските си, а ние ще ходим там да си печем ракията", шегува се Станимиров.

В селото общият казан не работи от 2 години, но ракия се вари. "Сега ако не във всяка, то през къща хората си имат казан и си правят домашна пивница за радостните дни в живота. Аз също си правя моя ракия - средно по около 50 литра на година", признава той. Ракията му е предимно от джанки, синя слива и ябълки, когато има изобилна реколта. Той обаче бърза да се похвали, че обича да експериментира и вари дори от черница, акациев и бъзов цвят. Признава си, че най-много му харесва питието, направено от акацията, защото се получава с много мек и приятен вкус и с невисок градус.

За по-студените вечери обаче си струвало човек да пийне по



200 грама от греяната джанкова ракия,



която е далеч по-силна. Най доброто мезе за нея било т. нар. "вариво" - кисело зеле със свинско и люти чушки.

Въпреки че в селската кръчма много хора досега са се отровили от ракия менте, не се е чуло още някой да се е натровил от домашното си производство. При направата на домашната ракия се внимава изключително много за хигиената - за да стане хубава.

Технологията е отдавна познатата и изпитана в цяла България. Пълни се казанът с ферментиралите плодове и веднага се слага капак. Тръбата, по която алкохолните пари отиват нагоре, минава след това през другия съд, пълен с вода, за да се охлади. Преди да изтече жадуваното питие - на средата на въпросната тръба - има отвор, през който в стъклено шише изтича първо най-тежкият и отровен метилов алкохол. Така след това излизала само качествена и хубава ракия. "Метиловият алкохол се пази от всеки, за да почерпи с него свекърви и тъщи, когато нервират семейството", шегува се Станимиров. Ползва се и за разтривка при настинки.

"Просто не искам да пия менте. Толкова много неща в живота са менте, че и



ако ракията е менте, аз ще загубя смисъла си на човек",



заключава кметът. За да докаже качеството на ракията си, Станимиров ни кани в своя дом, където срещу портата е сложил домашния си казан, който ползва заедно с двама-трима свои съселяни. Позволява ни да пробваме от домашната му ракия и домашното му овче сирене.

Станимиров е стреснат от допълнителните задължения покрай данъка - той трябва да ходи по къщите и да търси нарушители. Затова след почти 21 години кметуване сега той вече чака с нетърпение да свърши мандатът му, за да спре да тормози съселяните си с прилагането на различни закони.

Съселянинът му Димитър прави следната сметка - за да докаже каква дивотия е новият акциз върху домашната ракия: "Един килограм захар го продават в магазина по 1.50 лв. А 800 грама алкохол поглъщат килограм захар. А съдовете, а събирането на плодовете и дървата, които ще погълне огънят по време на варенето?", разсъждава той. Димитър никога няма да забрави мащабните проверки няколко години преди началото на демокрацията, когато



от хората в селото били иззети над 100 казана



Той има и своето предложение към правителството как да се разреши проблемът. "До 30 литра ракия въобще да не се облагат или ако има някаква такса, да е минимална", предлага той. Сметките му показват, че ако всяка вечер човек пие по 150 грама домашна ракия, това прави 30-40 литра годишно.

А Мещица далеч не е ракиджийско село. Но и тука има немалко хора, които с радост биха отишли да подкрепят протеста, организиран за деня на Трифон Зарезан, и да зарязват лозя на жълтите павета пред парламента.



---Каре---

Проверки



"Няма регистриран нито един казан, както изисква законът за акцизите", признава Илия Илиев от отдел "Акцизи" на митницата в Перник. Преди влизането на този закон казаните са били регистрирани в териториалната дирекция на НАП-Перник. Той обаче има информация, че в Бучино и още няколко населени места около 8 казанджии са готови вече с документите и много скоро ще се регистрират.

"След като в община Перник не е регистриран нито един казан, не мога да ви кажа колко действително работят. Но за селата съм абсолютно сигурен, че има", допълва Илиев. Най-масовата практика е хората да се съберат и общо да си закупят един меден казан. Когато на някой му потрябва, той отива до къщата на последния, който го е ползвал, взима го оттам и отива в постройката, която обикновено се нарича "селски казан". Слага там медния казан и вари. "Еми, след като казанът е на цялото село, аз кого да глобя? Пък и можем да глобим някой за това, че не е регистрирал казана, само ако го хванем на място, на което се изварява ракията", казва Илиев.

"Винаги ходим по сигнали, когато селянин ни алармира, че съседът му вари в домашния си казан", допълва той. "Но тук се явява друг проблем - отиваш в частен двор и хората имат пълното право да не те допуснат да влезеш. Но обикновено ни съдействат. Влизаме, виждаме подобие на казан, което ни е ясно за какво се ползва, но не хващаме човека че вари. Как да го глобим?"