Както се казва - доживяхме. Толкова години политици, анализатори и медии пророкуваха и обсъждаха псевдоскандалите в БСП с надежда те да доведат до разцеплението на тази партия. Сегашните разправии имат вече характер на истинска криза.

Имената на двамата втори в БСП са замесени в скандали и прокурорски проверки. Докато Румен Петков публично подкрепи проверката на „своя" човек, според Румен Овчаров атаката има политически характер. В публична битка влезе обаче „вторият ешалон". Татяна Дончева не просто стана острие на защитата на Овчаров, но разшири фронта с битка срещу медиите и тяхната „некомпетентност". Илия Божинов пък се оказа говорител на вътрешната опозиция, която намери повод в обвиненията срещу Овчаров, за да иска повече откритост при обсъждане на проблемите на корупцията.

Честно казано, българите едва ли се интересуваме от това



кой кого рита по кокалчетата в една партия,



пък била тя и БСП. Доколко се обичат или мразят Дончева и Божинов, Овчаров и Петков и дали медиите са най-доброто място за подобни разправии - това са въпроси от морален характер. Онова, което трудно може да се пренебрегне, е какво означава подобно поведение. А то си има своя предистория, настояще и бъдеще.

Изборът на Георги Първанов за президент през 2001 г. изправи БСП пред въпроса как и доколко да промени своя управляващ елит. Първанов гарантира максимално плавен преход. Затова, след два месеца на тихи вътрешни напрежения, за лидер на БСП беше издигнат и подкрепен Сергей Станишев. Човекът, най-ясно различим за европейските партньори като водеща фигура за международното признание на БСП. При това близък съратник на самия Първанов и част от неговия екип. Това решение беше подкрепено от Румен Петков и атакувано от Румен Овчаров.

По онова време Овчаров е „новото" лице на стария елит около Жан Виденов. Докато Петков винаги е бил част от екипа на Николай Добрев. Също като Първанов. И докато единият се блазни от мисълта един ден да стане първи, то другият винаги е работил с мисълта да е силният втори. Това определя и действията им. Овчаров се базира в софийската организация - най-голямата и силна партийна организация. Докато Петков се насочва към организационното функциониране и електоралната битка. Резултатът - силната софийска организация не е в състояние да се пребори за кметското място, независимо от обективните обстоятелства и все по-добрите резултати на парламентарни избори. Докато Петков събира все повече плюсове и влияние, дори отстрани е видно, че когато начело не е Овчаров или негови кандидати, софийските социалисти се представят по-добре. Последните кметски избори са особено показателни колко ефективен в БСП е той.

И така миналото подсказва за наличие на постоянно, но не и публично отстоявано различие в мненията и позициите на ръководещия екип в БСП. Настоящето



поставя на изпитание тази партийна етика на мълчанието.



Защото проблемите се коренят в представителството на БСП в софийския парламент. Както и в доста неясните позиции, отстоявани по редица въпроси в него. Дългите години на опозиция в София подхранват в социалистическата партия една сериозна липса на внимание относно политическото представителство и поведение в общинския съвет. Постоянното изваждане на показ на странното (от гледна точка на партийна идентификация) поведение на част от социалистите при решаване на спорните въпроси на столицата е хранителна среда на настоящите скандали. На практика съществуват две ясни групи в ръководството на БСП. Едната представлява националното ръководство, което не се интересува (или трудно успява да разбере) от това какво се случва в София. Там е теренът на другата група. Която обаче е представена и на национално равнище. Първата група опитва да се дистанцира от скандала около "Топлофикация" чрез мълчание. И не само. Другата група се опитва да превърне обвинението за корупция на местно равнище в политическа атака на национално равнище.

Всъщност



кой и за какво би атакувал Овчаров



и Дончева вътре в БСП? Те първи атакуваха съответно Първанов (докато още беше кандидат на БСП за президент през 2001) и Станишев (когато беше кандидат за премиер през 2005). Простичко казано, имаме едни хора, които ръководят, и други, които искат да ръководят. Вторите се оплакват, че искат да ги омаскарят, докато първите запазват хладнокръвно мълчание през годините и различните ситуации. За да приемем, че е започнала вътрешнопартийна атака, трябва да приемем, че БСП е решила да прояви чувство за вътрешно очистване. Че започва някакъв тип гонение на лошите от добрите. В такава ситуация винаги се оформят два лагера и всеки иска да докаже, че той е добрият, а другият - лошият. Но в БСП не е започнал такъв процес. Там цари вътрешнопартийно мълчание, липса на дискусия по управленската политика и засилващо се напрежение сред актива, който спешно се нуждае от дебат и разбиране какво се случва.

Тогава



какво всъщност се случва?



Докато през 2005 г. и началото на 2006 г. се разпределяше власт и по този начин се пренареждаше или укрепваше вътрешнопартийната власт, то в началото на 2007 г. идва времето на плащането на сметките. Избирателите, активът и общественото мнение искат ясни отговори защо нещата в управлението не вървят и не се прави онова, което бе обещавано. Всички са достатъчно дълго във властта, за да отговарят за собствените си действия. Заедно с това се засилва натискът за борба с корупцията. И постепенно тези две тенденции се превръщат във все по-мощен фактор на вътрешнопартийния дебат в БСП. В такъв момент никой никого не може да защитава и прикрива. Не е възможно да се процедира на принципа "наше момче е, трябва да го спасим от лошите". Натискът отвън е толкова силен, че не е нужен натиск отвътре, за да се разправи БСП с лидерите си. С други думи, едва ли става дума за политически атаки. Става дума за пари. И то за много пари. И в такива случаи всеки политик е сам. Такава е европейската практика. А, струва ми се, това е норма, която българските политици бързо ще усвоят.



Бъдещето на скандала е мъгляво.



Първо, защото в БСП няма традиция публично да се хвърля някой на лъвовете. Но ако той успее сам да се хлъзне към устата им - никой няма да се притече на помощ. Второ, защото Европа очаква жертви в битката с корупцията. Политически жертви. В това отношение, ако има нарочена една такава жертва на висок пост от дадена партия, най-многото на което бихме станали свидетели е да се предизвика падението на подобна фигура от друга партия. Така ще се компенсира впечатлението пред избирателите, че само едните са маскари. Трето, точно този ефект на доминото е опасен за партиите, защото отблъсква избирателите им. Затова най-доброто, което всяка партия би могла да направи, е да остави всеки политик поотделно да си „сърба супата". Така единственото, което може да се прогнозира, е, че БСП ще направи максимален опит да се дистанцира от политическия характер на скандала. За разлика от замесените в него, които всякак ще изкарват проблема политически, а не икономически. Истината е, че в подобен случай няма чист изход. Винаги остава един привкус на нещо гнило и лошо миришещо. И дори скандалът да затихне, резултатът от него ще се брои на изборите. Единственият правилен ход е да се реже гнилото. За да не повлече със себе си всички.