Ако в България един ден тръгнем да избираме патриарх, ни очаква скандал, подобен на този в Полша с архиепископ Станислав Виелгус, оказал се сътрудник на комунистическите тайни служби. Нищо чудно за доста от митрополитите, прицелили се в патриаршеския жезъл, да излезе картонче, странички с информация за разговори и визити, с оценки и критики за някой събрат.

"В Българската православна църква има хора, които са сътрудничили на бившите структури на ДС", твърди Евгени Димитров, бивш зам.-председател на комисията по досиетата. Според него владиците са заблудени, че досиетата им са изчистени. Бившият вътрешен министър Йордан Соколов обаче е категоричен, че е унищожен архивът, който доказва, че Светият синод е бил пълен с агенти и сътрудници. Може би това даде кураж на митрополит Неофит да твърди, че не очаква неприятни разкрития при отварянето на архивите. Кирил Варненски пък обяви, че вече е късно да се отварят досиетата - важно било как владиците си вършат работата. И той нямал спомен дали са го търсили от службите... А синодът бил като военните - отделно ведомство, в което църковният съд подобно на военния ще реши дали някой е навредил на държавата или не.

Още в разгара на църковния разкол обаче се разбра, че покойният дядо Панкратий е бил агент на Държавна сигурност. За Пимен също излязоха данни. Спрягани бяха имената и на Дометиан - дълги години "външен министър на църквата", а също на Неофит, Натанаил и Кирил Варненски, станал владика благодарение на чичо си Христо Маринчев от ДС. Изгонването си от Атон заради подозрение в шпионаж Кирил Варненски сега обяснява с родолюбието си - искал да запази българския характер на братството в манастира "Зограф".

За Калиник Врачански бе сигурно, че е бил верен на режима - даже го наричаха с чина му "полковник". Но пък той най-вероятно и затова не се набива в хорските очи. За по-младите Григорий Великотърновски, Гавриил Ловчански и Галактион Старозагорски се подхвърляше също за връзки със службите покрай специализациите им и служението им в чужбина.

Тогава и сега старците отричат да са подписвали декларации и да са донасяли на офицерите от ДС. Но като се върнели от чужбина или след разговор с представители на други църкви, били задължени да се отчитат в доклади пред външното министерство. Преди промените Комитетът по църковните въпроси е под шапката на дипломатите. Точно той е решавал кой да замине в чужбина, кой да се издигне в йерархията, да оглави епархия или манастир, през комитета са минавали и назначенията в духовните училища - семинарията и академията.

Обясненията от този сорт никога не можаха да бъдат опровергани, защото никой не стигна до досиетата на висшия клир, а



властта предпочиташе да манипулира духовниците



Неслучайно по времето на Виденов за експерт в Дирекцията по вероизповеданията бе назначен Бончо Асенов от бившата Държавна сигурност - оперативен работник, вербувал половината отци. Точно заради това обаче той се провали в мисията за обединение на църквата.

По времето на предишните комисии, когато доста хора се добраха до досиетата си, в едно от тях - на покойния вече отец Анатолий Балачев, имаше рапорти на самия Асенов след срещи с агенти от църковните среди. След техните доноси той предлага да се вземат мерки срещу възможността свещеникът да бъде избран за асистент. Според самия Балачев 95% от преподавателите в тогавашната Духовна академия са били сътрудници на политическата полиция. Владиците пък работели за две управления - за зловещото Шесто и за разузнаването, смяташе отецът, който бе обект на разработка "Паяците".

Бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев пък разкри за инструкция, която директно е сочела духовниците, заемащи ключови позиции, да бъдат вербувани - главен секретар на синода, игумени на големите манастири и т.н.

Сега предстои ново пресяване, в което ще участват ръководствата на различните църковни общности. Новата комисия по досиетата ще преценява какво и за кого да бъде оповестено или скрито. Което също може да бъде инструмент на властта за кадруване в църквата. Защото данни за сътрудничество може да има и в личните дела на щатните служители на ДС, а не само в тези на сътрудниците им.

И нищо чудно евентуални разкрития да провокират развой като този в Полша. Там архиепископът агент се отказа от сана си под натиска на папа Бенедикт XVI. За съжаление у нас няма толкова силна институция, единна църковна общност или пък обществено мнение, което да принуди някой кандидат за патриаршеското було да се откаже сам. А и управляващите политици достатъчно демонстративно неглижират проблема.

Но очевидно не толкова досиетата, политиците и обществеността, а бизнесът, често сенчест или свързан с бившите служби, ще се опита да определи бъдещия водач на българската православна църква. Патриарх Максим явно не съумява да контролира положението. Той дълго време бе в болница и въпреки твърденията, че държи всичко под контрол, очевидно събратята му се готвят без свян за деня, когато постът му ще се освободи - дали по болест, дали по Божия воля.

Няколко случки от последно време подсказват за старта на необявената кампания.

Всеки прави каквото си науми, при това с една-единствена цел - да гради икономическо лоби, да трупа влияние срещу благословии и титли. За да има един ден стабилен гръб, когато се стигне до избори. Защото



в българската църква също има корупция,



и колкото и да е странно и досега недоказвано, гласовете струват пари.

Старозагорският владика глава Галактион, който още преди години незаконно венчаваше и кръщаваше в патриаршеската катедрала, сега на своя глава произведе в сан "архонт" скандално известния от гангстерските войни през 90-те години Слави Бинев. Очевидно бизнесменът, собственик на чалга заведения, е дарил нещо на някоя църква. Случаят втрещи директора на вероизповеданията доц. Иван Желев, който откровено обяви, че тази титла "мирише на корупция". Той дори разкри мизата - 300 000 лева.

Богослови отбелязват, че всъщност случаят с архонтството на Бинев не е нещо кой знае какво в сравнение с практиката на симония - купуването на духовен сан или доходоносен административен пост в църквата - особено разпространена практика на Балканите през XVIII и XIX век.



Сериозно бизнес лоби гради от години и Варненският митрополит Кирил



Малцина си спомнят, че той бе владиката, ангажирал църквата с участие в Международната ортодоксална банка "Св. Никола" през 90-те години. В тази банка имаше основно бивши контраразузнавачи и разведки от ДС.

В своята епархия сега Кирил строи СПА комплекси, купува на търг манастири, партнира си с туристически босове. В последно време митрополитът се прочу около бизнес проекти, като строителството на курортно селище в балчишкото с. Рогачево в близост до курорта "Албена". Там църквата вече се е сдобила с 2 парцела с обща площ 121 дка. Подобни земи БПЦ притежава на много места по Черноморието.Теренът в Рогачево бе реституиран от епархията с обещанието върху него да се гради църковен храм, но митрополит Кирил заяви, че дали на това място ще има църква или хотел, са си лични дела на БПЦ.

Сега Кирил се вихри и в Пловдивско. Там той управлява епархията до избора на наследник на дядо Арсений, който вече се проточва извън трите месеца по устав. Междувременно владиката създаде добри контакти с бизнесмена Георги Гергов. Кирил благослови негово благородно начинание - строеж на нова църква в пловдивския район "Западен". За нея Гергов дари близо 500 000 лв. 100-те хиляди лева, отпуснати от Пловдивската митрополия, пък ще отидат за изографисване и обзавеждане.

В Пловдивско от години има традиция в дарителството - все бизнесмени от сой подкрепят църквата. Покойният игумен на Бачковския манастир дядо Наум бе добре обгрижван от шефа на "Мултигруп" Илия Павлов. Приживе той бе засипван с благословии от целия Синод. Сега новият игумен Борис също се радва на подкрепа, но от други бизнесмени.

По същия начин действат и останалите владици в епархиите си. Според по-влиятелните техни покровители ще се движат и шансовете им за патриаршеска корона един ден. Поне докато политиците и обществениците, гузни заради намесата в църковния живот при комунизма, стоят далеч от попските интриги и безмълвно наблюдават сделките им. Те решиха, че са направили достатъчно за църквата, като приеха закон, който ликвидира разколниците. Въпрос на време е да се задействат обаче институциите, които би трябвало да осъществяват финансов контрол над божите служители. Особено при оперирането с имоти, развиването на бизнес и злоупотребата с дарения. Защото, дори и да е отделена от светската власт, църквата не може да се превръща в държава в държавата.