Ако сте някой от онези длъжници на "Топлофикация"-София, които отказват да си плащат сметките по морални причини - позиция колкото недопустима, толкова и разбираема, вероятността да започнете да го правите в момента сигурно клони към нула. С цената на двудневен фарс скандалното дружество, източвано на едро и дребно, почти се сдоби с нов директор - Наско Михов. Всъщност не е ясно кога той ще встъпи реално в длъжност, защото се оказа, че Съветът на директорите на "Топлофикация" може да бави утвърждаването му до безкрай. Двамата представители на общината в управата на фирмата - Борис Тодоров и Георги Ненков, вчера демонстративно подадоха оставки.

Гаранциите, че Михов е способен да управлява, висят буквално на едната му автобиография. За сметка на това той вече е заложник в партийните схеми.

Трагикокомедията, разиграла се през последните 2 дни, не остави никакво място за заблуди, че общинските съветници са готови и желаят да загърбят партийните интереси в името на обществените. Партийните интереси да не се бъркат с идеологически. Става дума за различни икономически зависимости на столичните общинари, които им диктуват да бъдат на едно или друго мнение. Понякога се налага да се правят и на маймуни и внезапно да си сменят позицията. Важното е, че го правят без свян.

Затова и



шумно рекламираният "публичен и надпартиен конкурс"



за нов член в управата на затъналата в дългове "Топлофикация" гръмко се провали. Резултатите от състезанието първо бяха отхвърлени като невалидни, а после зачетени, с цената на пренареждане на класацията и официално признати партийни телефонни разговори с енергийния министър Румен Овчаров. Последвалото хвърляне на оставките на Тодоров и Ненков пък е открито обявяване на война от общината на държавата в лицето на икономическото министерство.

Една от причините за фиаското на конкурса бе именно липсата на каквито и да е правила за провеждането му. Съветниците решиха, че е достатъчно да излъчат по един представител на партия в конкурсната комисия, за да добият партийна представа за достойнствата на кандидатите.

Оставена без правила, комисията реши автономно ред любопитни неща - да не изисква писмени програми за развитието на дружеството, а само да събеседва с кандидатите, да не води протокол от интервютата, да допусне извънредно двама представители на кмета Бойко Борисов с право на глас и не на последно място - да не прави реално класиране, а да вземе "консенсусно" решение. Вярата в този неподкрепен чрез процедура консенсус взриви състезанието още късно в сряда, когато се разбра, че един от членовете на комисията е гласувал "въздържал се", особено когато става дума за най-голямата партия в общинския съвет - БСП.

За окончателния провал допринесе и повратливата честна дума на представителите на НДСВ и ССД в конкурсната комисия - уж подкрепили консенсусно от името на партиите си класирания на 1-о място кандидат Стоян Тодоров, а впоследствие се отказали от него. Така и не стана ясно с какво Тодоров внезапно загуби симпатиите на тези партии - освен с подозрението, че е син кандидат.

На фона на опорочения и на практика анулиран конкурс твърдата решимост на "въздържалите се" съветници от БСП, НДСВ и ССД избор все пак да има е меко казано "странен". Общинарите решиха, че могат да свършат по-добре работата на обявената за нелегитимна комисия и да гласуват за петимата интервюирани кандидати, без да са чули и думичка за намеренията им. Така единствената официална отправна точка за избор се оказаха биографиите им.



Много политически клетви се изговориха



покрай срамния провал на конкурса. Зад коалицията между БСП, НДСВ и ССД общинарите от СДС и ДСБ видяха "ново управляващо мнозинство" в общинския съвет и реставриране на модела "Софиянски". Доволните от избора си съветници на свой ред ги обвиниха в дезертьорство. Ползата от подобни полемики обаче винаги е била съмнителна.

Последвалото решение на кмета Бойко Борисов и синята група в общинския съвет да изтеглят своите представители от директорския борд на "Топлофикация" само на пръв поглед изглежда ловък политически ход. Това още повече ще изостри конфронтацията, ще доведе до мъчителни пазарлъци и до нова криза в управлението на дружеството.

Откакто Валентин Димитров се озова в ареста обществото е свидетел как двата враждуващи лагера - на кмета Борисов и на министър Овчаров, се замерят с обвинения. Докато "Топлофикация" се сдобие с нов изпълнителен директор ще има да слушаме още много обвинения. Между другото словесната война между Борисов и Овчаров скоро ще добие изцяло фарсов характер. Вчера двата враждуващи лагера изстреляха нов залп от топлофикационни клетви, които на всичкото отгоре толкова си приличаха - сякаш ги беше писал един и същ човек.

Но къде в частност е интересът на столичани в тази игра? Въпросът може да бъде зададен и от името на цялото общество, тъй като той отдавна не касае единствено отоплението на София - колкото и да се видя, че фирмата е голяма и доходоносна за шефовете си и техните покровители.

Отговорът, който е важен за обществото, се отнася до покровителите. И понеже е много важен, обществото няма да узнае имената и взаимовръзките им, а само ще бъде усърдно баламосвано с конкурси, декларации, контрадекларации, закани и прочие.