Стара българска традиция е, когато паднат първите снежинки, да настъпва хаос по пътищата. Отговорните лица си имат дежурно оправдание - първият сняг ни е изненадал. Нещо подобно се случи и с ЕС. Вярно, че България доста ударно затвори всички преговорни глави по пътя си към пълноправното членство. Но накрая се оказа, че всичките напъни на поредицата правителства, всички пари от присъединителните фондове и всички клетви, че сме готови да отговорим на предизвикателствата на ЕС, са крайно недостатъчни, за да предотвратят неприятните изненади. Изводите са още по-нелицеприятни, тъй като пред нас бе опитът на 10-те други държави, пресни членове на съюза, от който можехме да се поучим. То е същото като при снега: ако вятърът духа от север и в Румъния вали сняг, редно е да извадиш снегорините и да приготвиш лугата. Ние както винаги изчакахме проблемите да почукат на вратата и се захванахме с тях чак когато изпаднахме в цайтнот. Какво показва беглата равносметка?



Здравеопазването



Първи изпищяха хората, които поискаха полагащите им се здравни карти за територията на ЕС. В началото няколко души, а сетне стотици псуваха държавата, за да се превърне хаосът в истерия. Оформиха се тегави опашки, едва не бяха линчувани невинните в случая служители, на които никой не бе свел какво трябва да извършат, за да издадат нужния документ. Бързо стана ясно, че отговорните лица са си свършили работата като кучето на нивата, само дето се разсмърдя значително повече. Елементарно бе някой да се сети, че ще е нужна извънредна организация, след като не са готови нито компютрите, нито програмите, нито бланките за новите здравни карти. В това отношение ЕС ни изненада и сега отново ще запушваме проблемите с временни решения, сиреч временни удостоверения. Тук сметката ще платят хората, дето чинно са си платили здравните осигуровки и са напълно изрядни към държавата. Тя пък за пореден път безхаберно си поигра с нервите и времето им.



Администрацията



Първата европейска седмица писа двойка и на държавната администрация, която също се оказа неподготвена по конспекта. Например стана ясно, че на никого не му е хрумнало как ще се отчитат задграничните командировки след 1 януари. Очевидно е, че на личните карти, с които вече пътуваме, не могат да се удрят печати. От години е известно, че начинът, по който се отчита пребиваването в друг град или държава, са архаични, но сега казусът опря до кокал. Естествено от ведомството на Ники Василев се оправдаха, че били предупреждавали в края на миналата година, че трябва да има промени в наредбата, но никой не им обърнал внимание. Въпросът защо чак в края на годината са се сетили да удрят тъпана, продължава да виси. Явно ЕС и тях е изненадал. Нищо, че потрошиха сума пари да се обучават на европейски административни порядки.



Митниците



Ако отчитането на някаква семпла командировка е малък проблем, то направо го закъсаха търговците, чиито стоки се оказаха безнадеждно блокирани по митниците в края на миналата година. Митничарите бяха изправени пред непосилна за тях задача: стока, пристигнала от Великобритания например, в края на миналата година е внос, върху който се дължат мита. След 1 януари обаче за нея вече не се дължат налози. Какво правят митничарите? Ами нищо, защото не знаят какво да правят. Според тях стоките не могат да се обмитят нито по стария режим, нито по новия. Безсилието им стига абсурдни размери - така например един от търговците бе добронамерено посъветван да върне стоката си там, откъдето я е взел, и после да я внесе отново. Така ще му излезе по-евтино, тъй като изобщо не е ясно кога митничарите ще успеят да стиковат старата и новата система за обмитяване на стоките. Тук изненадата ще платят търговците, които губят огромни суми от неизпълнени договори.



НАП



Всичко описано по-горе обаче е направо песен в сравнение с бъркотията, която успя да сътвори Националната агенция по приходите. Тук ЕС едва ли има директно влияние, макар че реформата в този бранш е част от финансовите изисквания на съюза и въвеждането на някакъв европейски ред се подразбира от само себе си. Проблемите са свързани най-вече с полузавършения софтуер на НАП, който очевидно не бе тестван както трябва, преди да бъде пуснат в действие. От това най-напред изпищяха търговците на имоти, тъй като общинските данъчни служби отказаха да издават новите данъчни оценки на жилищата. НАП отначало се направи на щраус, но после все пак прати специалисти, които да отстранят проблемите.

После полудяха търговците, които не успяха да се снабдят с новите фактури. След тях се хванаха за главите счетоводителите, които дни наред не можеха да изпращат по електронен път регистрацията на нови трудови договори. Накрая се оказа, че липсват и данъчни декларации за доходите. Всичко това, естествено, отново е за сметка на изрядните граждани и фирми. Мошениците не си правят труда да се занимават с отчет пред държавата.

Хаос настана и при винетките. Освен че първата европейска година я посрещаме без наличието на стикери, се оказа, че техните цени са и сбъркани. Годишният стикер за камионите с българска регистрация струва 950 лв. вместо 860 лв. Правителството бързо-бързо поправи грешката - но естествено предпочете да изравни цените на по-горните, а не на по-долните нива. Ех, че изненада... за шофьорите.

На този фон са направо абсурдни рекламните акции, за които ведомствата, забъркали по-горните каши, харчат колосални суми. НАП например пуска анимационни филмчета, в които Гърбушко ще се учи да праща данъчна декларация по Интернет?! А регионалното министерство разпространи луксозна карта на България, в която е отбелязано кой път с какви пари ще се ремонтира. На нея дори не пише кога ще стане това. Абсолютно безсмислено занимание без никаква практическа стойност. Но пък някой е изкарал добри пари от това.



И други...



Има още десетки сектори в стопанството и обществения живот, в които вече има или тепърва се раждат проблеми. Но дори само горните няколко примера ни показват, че нещо пак не сме си свършили работата като хората. Може би е просто от балканския ни манталитет. Когато Атина закъсняваше с подготовката си за олимпиадата, шефът на МОК Жак Рок заяви, че "подготовката на гърците е като сиртаки: започва бавно и мудно и завършва в бясно темпо". Ние пропуснахме доста време в подготовката си за ЕС. Бясното темпо от последните години обаче не завърши като сиртаки, а като снегорин в изненадващ сняг. Според изследване "Сова Харис" ще са необходими две-три години, за да се адаптираме към ЕС. Дано това не са години на хаос.