Много от средновековните обеци, конфискувани от Бузата, са в чифтове, с каквито досега НИМ не е можел да се похвали. |
Колекцията на собственика на "Нове холдинг" предизвика поредната дискусия за статута на частните сбирки. "Частното колекционерство се насърчава още от 1983 г., с поправка в закона от 2005 г. то отново е разрешено, но няма правилник, който да указва как става това", обясни проф. Николай Овчаров вчера. Според него у нас вече има стотици регистрирани частни сбирки, но все още малко колекционери се решават да извадят предметите си на светло заради законовите неясноти. От МК съобщиха, че до момента в регионалните музеи са регистрирани 450 находки. Никой обаче не дава отговор на въпроса това прави ли ги легални.
НА РЪБА НА ЗАКОНА
Колекция от скитски златни апликации изложи преди дни НИМ. Сбирката се пази от 7 години във фонда на музея, но нейната автентичност все още е обект на спорове. Срещу човека, който през 1998 г. я е продал на музея, все още тече следствено дело за измама. Става дума за пловдивския общински съветник и бизнесмен Димитър Костов. "Ако в крайна сметка се потвърди, че експонатите са фалшификати, ще ги махна - от това не е застрахован никой музей в света", каза проф. Димитров. Димитър Костов твърди, че е купил златото от иманяри, които се канели да го продадат зад граница. Само 6 от предметите са купени от НИМ, останалите са отнети на прекупвача от полицията.
В НИМ е изложена и колекция средновековни български накити от злато, сребро и стъкло, конфискувани от крупния иманяр Митко Станков-Бузата. Около 9880 предмета, иззети от Бузата, са притежание на НИМ, каза Божидар Димитров.