|
| Множеството студентски протести в Германия срещу въвеждането на такси не изплашиха провинциите. |
В Германия висшите училища са два основни вида - университети и специализирани висши училища (Fachhochschule), обяснява Ася Павлова от Гьоте институт-София. В университетите образованието е на академично ниво и дава възможност на студентите да продължат в по-теоретическо направление - например докторски програми. Специализираните висши училища са с по-голяма практическа насоченост и обучението в тях е с около 2 семестъра по-кратко. Грешно е да се смята, че този тип висши училища са вид полувисши институти, както мислят повечето хора у нас, уточнява Павлова. Има и трети тип ВУЗ-ове. Това са технически висши училища, които освен техническите специалности предлагат и хуманитарни дисциплини.
За защита на бакалавърска степен в германски университет е необходимо да завършите най-малко 3 години, т.нар Grund Studeo. В рамките на 5-6 семестъра се изучават по-общите и основополагащи дисциплини от следването. След третата година студентът може да избере дисциплината, по която продължава обучението си за магистратура, която е 2 години.
Желаещите да учат в Германия трябва да знаят, че предстои въвеждането на кредитна система в университетите и за завършването на съответния семестър са необходими определен брой кредити.
ИЗПИТИ И УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМ
От тази година правилата за прием на германските студенти и връстниците им от държавите-членки на Европейския съюз вече ще са валидни и за кандидатите от България.
В германски ВУЗ може да се кандидатства с диплома за средно образование. Основно изискване е кандидат-студентът да има завършен 12-и клас, което не създава пречки пред българските младежи, тъй като у нас документ за средно образование се издава именно след завършен 12-и клас. Навсякъде се гледа общият успех в дипломите за средно образование.
Приемният изпит е DSH. Той вече може да се полага непосредствено преди записването в университета. Повечето университети, казва Павлова, изискват немски език да се владее на медийно и литературно ниво. Много от гимназиите с интензивно изучаване на немски език у нас дават на възпитаниците си документ за владеене на немски език, с който учениците могат да се освободят от приемния изпит. Т.нар. Sprachdiplom - удостоверение или диплома за владеене на немски език, получават учениците от 91-во, 73-то и 35-о СОУ в София. За целта обаче младежите се явяват на специални изпити - немски матури.
За освобождаване от DSH важат и дипломите за владеене на немски език GDS, KDS и ZOP. Курсовете и явяването на изпитите за езиковите сертификати се организират в Гьоте институт. В него се предлага и полагане на TestDaf, който е германският еквивалент на изпита за американски университети TOEFL. За кандидатстване в Германия трябва да изкарате минимум 16 от общо 20 точки. TestDaf е малко по-високо ниво от това, което се учи в немска езикова гимназия, посочва Павлова. Приемен изпит може да се избегне и в случаите, когато кандидат-студентът има заверен документ за изучаване на немски, чийто хорариум е най-малко 800 часа.
Има и вариант да се запишете условно в германско висше училище, ако не сте издържали приемния изпит на нужното ниво. ВУЗ-ът ви приема, но трябва да изкарате една подготвителна година, в която се учи само немски. Завършвате годината с владеене на немски на 5-о ниво, което се приема за доста високо. Трябва да се знае, че докато тече подготвителната година, ще имате статута и всички права на редовните студенти. След завършването на подготвителната година влизате директно в университета, без да кандидатствате и да се явявате на приемен изпит.
Има и някои частни вузове, които провеждат курсове по немски, но не дават статут и права на студент. Обикновено при тях нивото на изучаване на езика е по-ниско, а самите курсове са платени, казва Павлова. Това обаче не означава условен прием. След завършването на курса се кандидатства наново и се държи DSH.
КВОТИ
Във всички германски университети може да кандидатствате без ограничение. Но в един ВУЗ може да се пробвате за максимум две специалности. В част от университетите има предмети с ограничен прием (numerus clausus). Това са специалности като медицина, архитектура и право. За тях се въвеждат квоти, но всеки университет сам решава колко студенти да допуска за обучението по дадена специалност. В някои университети не може и първото, и второто желание на кандидат-студента да са по специалности с ограничен прием, тоест не може да кандидатствате за медицина и за право едновременно в един и същ ВУЗ. Има и специални комисии, които всяка година решават какъв да е броят на чуждестранни студенти. Обикновено делът на чужденците е между 6 и 12% от общия прием.
ТАКСИ И РЕАЛНОСТИ
Обучението на бакалаври в много провинции в Германия е все още безплатно, казва Павлова. Университетите изискват само заплащане на административна такса, която варира между 50 и 250 евро. В тази такса в повечето случаи се включват различни студентски екстри и т.нар. семестриален билет, който дава право на безплатно ползване на градския транспорт в града. За сравнение една карта за всички линии за една седмица в Берлин струва 25 евро.
Още от 2005 г. обаче немските власти вдигнаха забраната за платено обучение. Тогава конституционният съд реши, че въвеждането на такси не нарушава правото на образование.
Така от новата учебна година се очаква средните семестриални такси да са около 500-600 евро на семестър, казва Павлова. Всяка провинция решава самостоятелно колко да се плаща.
Платени и в момента са магистърските програми и второто висше. Има случаи на семестриални такси, които надхвърлят 2000 евро. Заплаща се и т.нар. "просрочено следване" - ако по някакви причини студентът не успее да покрие кредитите за първите 3 години. Просрочването на обучението досега струваше 800 евро на семестър плюс всички административни разходи.
ДРУГИ РАЗХОДИ
За да живее нормално един студент в Германия, ще са му нужни 500-600 евро на месец. Общежитията варират между 110 и 250 евро според предлаганите удобства и къде се намират. Обикновено колкото по-близо е до центъра, толкова по-скъпо се заплаща. От тази година се премахва и исканата от властите банкова референция. За да ви запишат в университет обаче, ще трябва да докажете, че имате банкова сметка в Германия от 7050 - 7500 евро и здравна осигуровка. На базата на това немската полиция издава разрешение за удължен престой, докато завършите следването си.
Студентите имат право по закон на труд, който в различните провинции е различен. Чуждите студенти обаче не са толкова добре заплатени като немските. Средно такава работа може да донесе доход от не повече от 300-400 евро на месец.
СРОКОВЕ
До миналата година сроковете за кандидатстване на чужденци в немските университети бяха от 15 януари до 15 юли. От Гьоте институт казват, че сега сроковете се променят и за зимния семестър ще се кандидатства до май. Добре е редовно да проверявате интернет сайтовете на университетите, където искате да кандидатствате.
СТИПЕНДИИ
Немските университети не дават стипендии. Най-големият дарител е Немската служба за академичен обмен (DAAD). Те отпускат стипендии за магистри, докторанти, дипломанти и специализанти. За студенти бакалавърска степен стипендии не се отпускат.
---------------------
Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com