"Изпити след 7-и клас" е ключовата фраза, която отприщва диви емоции у хиляди деца, родители и педагози. Тази година темата е още по-чувствителна, тъй като кандидатите за елитните гимназии ще държат тестове по български език и литература вместо досегашните изпити. Промяната на формата на конкурса е дългоочаквана и добра новина. На новите тестове се възлагат надежди както да са по-обективни при оценяване на наученото от децата, така и да свият пазара с частните уроци.

До миналата година масовата практика бе седмокласниците да назубрят десетки теми, които не развиват мисленето им. От уста на уста сред родителите се шушука за гарантиран прием на децата, ако се учат в определени школи. Градската легенда разказва как възпитаниците на елитните центрове получавали висока оценка на изпита по литература, защото в текста използват (умело или не) определени ключови фрази.

Очакването, че тестовете ще свият пазара на частни уроци, обаче се оказа прибързано. Покрай нововъведението бизнесът даже се разраства, показа проверка на "Сега". Частните школи обявяват нови и нови курсове, зарибявайки учениците и родителите с щедри обещания за "високи резултати на изпитите и гарантиран успех". Фирмите обаче масово работят по неясни програми и тестове. А гаранциите към момента са буквално невъзможни, защото министерството още не е обявило скалата за оценяване.



Каква стръв залагат различните школи?



И тази година записването в добрите школи остава нелека задача за амбициозните родители. Набирането на курсисти започва много преди 15 септември, а някои деца започват подготовката си още от 6-и клас. Телефоните за курсовете се предават от ръка на ръка, а някои фирми дори имат изискване кандидатите да са препоръчани от техни бивши възпитаници. Големите и утвърдени школи организират курсове от септември и след попълването на групите не приемат повече деца. Малките центрове пък използват всяка възможност да набират нови възпитаници. В момента тече зимен бум от интензивни курсове. Занятията започват от края на януари до средата на февруари, а общата цена за двата предмета варира от 400 до 680 лв.

За неориентираните родители



предлаганата услуга си заслужава цената -



малки групи от 5 до 10 деца, в които учителите - педагози с дългогодишен опит или университетски преподаватели, обръщат внимание на учениците, а не им "наливат с фуния в главата". Атрактивно за майките и татковците е и обещанието, че се гарантира целогодишен контрол - вкъщи за домашните работи, а в училище - за контролните. Освен това се дават щедри обещания - различни според известността на школата, че "всички ученици са приети на първо или второ желание" с "минимална оценка на изпитите от 4.75". Според официалния сайт на "Школа Иванови" например успеваемостта на възпитаниците им е 96%. Допълнителна реклама е, че всяка година 30 ученици на школата влизат в немската гимназия, 20 в Първа английска и по 25 в испанската и френската. Единици са школите - като учебен център "Дружба", които чистосърдечно си признават, че малка част от децата са изкарали тройки.

От всички школи твърдят, че подготовката е съобразена с изискванията на Министерството на образованието и науката и се придържат към примерните варианти на тестове, обявени от ведомството. Въпросниците обаче се разработват от преподавателите в самите школи, което означава



съмнителна гаранция за успеха на кандидатите



Изискванията са ясно формулирани и всеки професионалист може да разработи тестове, твърди Тонка Гълъбова от школа "Веди". Нямам впечатления децата да са притеснени или стресирани, емоции винаги ще има, но градусът на социалното напрежение около изпитите се вдига предимно от медиите, отбеляза тя. Според колегите й от център "Елина" обаче децата срещат голяма трудност при решаването на задачите от теста и дори се затрудняват да прочетат и разберат правилно въпроса. Затова на курсовете в "Елина" се обръща специално внимание на четенето и разбирането на въпросите от теста. Според преподавателите от школата МОН има проблеми по отношение на изискванията. "В момента една от възможните задачи е трансформиран преразказ, тоест творбата се разказва от името на герой, например Сивушка разказва от свое име. Това дори не се учи в училище", разказаха преподаватели от "Елина".

Още от 2-ри клас учениците започват да градят умения за преразказване на чужд текст и тези умения са добре формирани до края на 7-и клас, твърди обаче Красимира Александрова, главен експерт в МОН. Според нея в учебниците и помагалата има задачи за преразказване от името на герой, а уменията за преразказ - подробен или сбит, с елементи на разсъждение или свободен, се изграждат у учениците в 5-и и 6-и клас. До 7-и клас децата са научени да работят с такъв тип дидактическа задача - да разказват писмено и устно от името на някой от героите, добавя експертката. Тя обаче признава, че учителите досега са насочвали цялата си работа към писане на съчинение разсъждение още от 5-и клас, защото изпитът бе такъв. Възможно е



някои ученици от 7-и клас да са пропуснали тази част



от учебния материал, не изключва Александрова.

Школите се възползват от незнанието на родителите и учениците и некомпетентността на чиновниците в министерството, твърди Людмил Попов от Българската асоциация по четене. Според него родителите трябва да изискват школите да им представят методиката на преподаване, но фирмите не го правят, просто защото не разполагат с такава. Илюзията е да се мисли, че чрез тестовете ще се ликвидират частните уроци, точно обратното - може да се очаква развиването на шаблонното мислене чрез заучени фрази да се замени с избор на готови решения на въпросите, който може да е случаен, коментира проф. Георги Бижков, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Той уточни, че подкрепя идеята да се създадат и използват тестове в училище, но те трябва да са професионално създадени и по световно утвърдени методики. От публикуваните варианти на сайта на МОН не мога да заключа, че предлаганите тестове имат необходимите качества, коментира преподавателят. Според него създателите на примерните тестове трябва да посочат по какви държавни образователни стандарти са направени, доколко предложените варианти отговарят на основните характеристики на теста - обективност, надеждност и валидност, както и каква е системата за оценка на резултатите и на постиженията на знанията и компетентността на учениците.



Създаването на един тест отнема поне 2 години,



през които многократно се проверяват трудността на задачите и обективността, надеждността и валидността, твърди проф. Бижков.

Изпитният тест няма да е безкраен и безразборен набор от тестови задачи и министерството има достатъчно опит в изработването на тестове, контрира експертът от МОН. От миналата година се събира сериозна банка от задачи и се правят измервания и апробации, за да може изпитният тест да е достатъчно сериозен и да изпълни своята цел и задачи, посочи Александрова. Ведомството обаче още не е готово със системата за преобразуване на точките в оценки по шестобалната система. Предстоят и още изпробвания на въпросниците, както и пробен изпит, който ще бъде в началото на март. Няма проблем учителите да тренират децата в разчитането на тестовата задача, кой може да е възможният отговор, а вариантите на министерството дават ясна структура, по която учителите да си правят тестове, каза още просветният експерт. Няма нищо стресиращо, което толкова много да изплаши ученици и учители, че да не се справят, твърди Александрова.

Именно заради неяснотите около начина на оценяване и липсата на организация по провеждането на самите изпити родителите отново предпочитат да се презастраховат, като записват децата си на частни курсове. Явно ще са необходими поне 2-3 години, за да се се изчистят детайлите по организацията на изпита и начина за оценяването на писмените работи. А дотогава бизнесът с частните школи ще продължава да процъфтява с променлив успех според популярността си.



---------------------

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com