След 15 години в училище аз за първи път съжалявам, че съм учител. Искам да съм лекар, например.

Защото на 8 януари, в първия учебен ден на първата европейска година на българското образование видях и чух как по една от националните телевизии двама министри по различен начин оцениха стойността на хората, благодарение на които получават своите собствени заплати.

Министърът на здравеопазването обяви гилдията на лекарите и медицинските сестри като нещо свещено, което трябва да се пази и защитава. Като братство с привилегиите на своето име, въпреки грешниците в него.

Обратното направи просветният министър. Той обеща да отприщи 4 мобилни групи инспектори, които да правят проверки на проверките и да ни обследват отвсякъде.

Всъщност в това няма изненада - има само тъга. Правилно или не, но никого публично не са линчували както българските учители - без пристъпени клетви, без летални изходи в работните им дни, без отказани или грешни диагнози в образователната им практика.

Българските учители по презумпция са грешници. Как бих могла иначе да определя причината за размаханата томахавка над главите ни? Как биха могли да се обяснят този гняв на Ксеркса и тези летящи колесници с размахали камшици мобилни инспектори?

И тъй като след 15 години не мога да намеря отговор, реших, че лекарите са просто щастливи труженици начело със своя министър.

Ще го докажа с няколко сравнения.

За лекарите се приема като естествено, след като прегледат пациента си по клинична пътека, да го изпратят в своя частен кабинет, за да го лекуват - продължително, вече с качество и внимание и най-важното - платено. На учителите това им се забранява със специална НАРЕДБА. Те не могат да обучават допълнително не само свои ученици, но и всички други - от училището, в което работят.

На лекарите им плащат за всичко, което е повече, по-тежко, по-сложно и по-опасно, а учителят получава по 3.60 лв. за 1 час повече от задължителните за предмета си часове и 48 дни отпуск в годината. Всичко друго подлежи на наказание.

Началната учителска заплата е най-много 272 лв., заплатата на директора е от 332 до 379 лв., а допълнителното възнаграждение на най-квалифицирания учител е 47 лв. - според Наредба № 2, издадена през септември 2006 г. и регламентираща възнагражденията в системата на народната просвета.

И това са жалките пари, за които някои колеги лежаха по жълтите павета на София.

Разбирам, че за средния медицински персонал категорично са отредени подобни суми. Няма да напомням, че учителите са с висше образование, а за да достигнеш най-висшата квалификационна степен - първа, са необходими поне 10 години.

И стигаме до най-важното - в своя кабинет, където отивате, без да плащате, лекарят е божественото създание, което те приема, удостоява те с вниманието си, ако е в настроение, ако не - знаете как е. В своя кабинет учителят посреща с усмивка по около 25, а може и 30 деца от 7.30 сутринта или до 7.30 вечерта през отредените му от 5 до 7 учебни часа - всеки ден. И не може да си позволи нищо друго, освен да стиска зъби, ако има някакъв свой проблем - отсреща са безкомпромисни в очакванията си.

Горещо моля лекарите да не ме разбират погрешно! Защото те са тези, които са поставени на пиедестала на уважението.

Защото са лекари и от тях очакваме да ни лекуват. Да, някои го правят съвестно, други - не - като всички хора във всички професии.

От учителите се очаква да ограмотяват, да просвещават, да карат децата да проглеждат в науката. И го правят - едни съвестно, други - не - както всички хора във всички професии.

Едните лекуват, когато е болно тялото и душата на човека. Ако е сляп - да прогледне.

Другите учат, за да не боледува душевността и културата на човека. За да не е сляп с тях.

Тогава къде е разликата?

В авторитета, който може да бъде изграден, а може да бъде абсолютно сринат.

Вярно е, че всеки сам може да си го направи. Точно затова след 15 години, в които съм създавала своя авторитет, не съм съгласна да бъда преследвана и обследвана като потенциален грешник. Защото това пречи на моята работа. А аз искам и мога да си я върша, което разбирам по отношението на моите ученици, и най-важното - на техните родители.

На 8 януари 2007 година, след като усетих силата на защитата и на охулването, аз отидох в училище и започнах моя работен ден с европейските уроци за присъединяването към онези страни, в които образованието е приоритет не само на думи. Така правя и днес.

---------------------

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com