Повече от година много упорито една мълва се търкаляше из общественото пространство. След това с половин дума, почти между редовете, се появиха няколко писани и изречени слова, а миналата седмица цяла комисия в Народното събрание извади мълвата на светло.
Има идея Националният исторически музей да получи историческата сграда на Народното събрание, след като то самото се пренесе окончателно в бившия Партиен дом. Там преустройствените работи са практически завършени с изключение на зала "Света София", която е вероятно да стане пленарна зала, ако в такава не се превърне дворът на сградата. Не е за вярване, но бавно, полека, а и много тихо огромната сграда беше обновена отлично.
Би могло да се предположи, че това ще бъде компенсация за

несправедливото и недалновидно изолиране на НИМ отвъд Околовръстното

А и възможност за много повече хора при по-малко разходи и по-често да се радват на музейната експозиция. Близостта на Софийския университет, на Художествената академия, на Народната библиотека би дало възможност на студентите и преподавателите редовно да провеждат специализираните занятия в музея. Което те и сега правят, но едва ли толкова често, колкото им се иска. Заедно с Галерията за чуждестранно изкуство и бъдещата сграда на Националната художествена галерия би се оформил изключителен ансамбъл. На едно място посетителят би могъл да види голяма част от най-ценното, което предлагат българските музеи и галерии. И като прибавим храм-паметника "Св. Ал. Невски" и църквата "Св. София", ще се получи цялостен и напълно завършен, възможно най-атрактивен туристически продукт.
За да не се повтарят грешките от миналото, когато НИМ бе преместен в една великолепна сграда (Дом № 1 в "Бояна"), строена обаче с друга цел и неподходяща за музей, трябва да бъде даден отговор дали сградата на Народното събрание е добро решение за НИМ. Това вероятно ще подпомогне и съответните органи, които трябва да вземат окончателното решение.
Сградата на Народното събрание е разположена на 3723 кв. м. Планово позволява разгръщането на музейна експозиция, която при пълно използване на съществуващите зали, кабинети и помещения без ограничения би била по-голяма от площта, на която е разположена експозицията на НИМ в "Бояна". При това - значително по-удобно от музейна гледна точка. Може би не е за вярване, но е възможно да се създаде една доста модерна експозиция. Разбира се, биха се наложили някои промени, за да бъде напълно приспособена за музейни нужди, но тези промени не биха засегнали качествата й като паметник на културата с национално значение. Разбира се, би се наложило и направата на конструктивна оценка, която ще покаже къде какви тежести сградата може да понесе.
Големият проблем обаче е къде ще се осъществяват останалите музейни функции - къде ще се разположат работните кабинети, фондохранилищата, лабораториите и още цяла редица специализирани музейни звена в НИМ. Абсолютно съм уверен, че архитектурно и финансово този въпрос може да бъде решен с лекота при наличие на решимост. Може би в тази връзка е добре мъничко да почака започващото мащабно

преустройство и строителство на територията на Художествената академия,

за да може тази толкова важна част от градския център да получи цялостно архитектурно решение.
Май най-накрая Националният исторически музей няма да намери постоянния си дом? Имам смътното усещане, че тези, от които това зависи, вече са взели необходимото решение.
Националният исторически музей е създаден през пролетта на 1973 г. Първите назначени сътрудници (от 1974 г.) са току-що завършили Историческия факултет на Софийския университет девойки, но също и няколко утвърдени специалисти от музеите в страната, от СУ и БАН. Временно на музея е предоставена първата сграда на столичното кметство на ул."Гурко". Малък и нестабилен, първият дом на НИМ го приютява само за 2 години. Пръв директор на музея е чудесният учен и изключителен човек проф. Страшимир Димитров. При управлението на кмета Янчулев сградата, паметник на културата, е красиво взривена, за да бъде издигнат бизнес център, а днес - хотел. След построяването на големия комплекс от сгради на посолството на СССР в България през 1976 г. НИМ се настанява в освободената историческа сграда на руското и съветско посолство на ул. "Московска". Тук вече има работни помещения, фондохранилища, разработват се планове за изложби и постоянни експозиции, организират се научни експедиции. Сградата обаче е строена през 1880 г. специално за посолство, а не за музей, малка е и не може да издържа големи натоварвания. Напълно ясно е, че това настаняване е също временно, докато се подготви същинската музейна сграда. Такава наистина се проектира на мястото на старата зоологическа градина - достатъчно голяма за истински национален музей, П-образна, отворена към Паметника на съветската армия. Мястото и днес е отредено за НИМ по действащия Генплан на София.
Но новата зоологическа градина не е готова - завършена е през 1981 г., а наближава честването на 1300-годишнината на българската държава. По инициатива и с личното съдействие на Л. Живкова НИМ

получава 2 етажа от Съдебната палата

- сграда, сякаш специално строена за музей - здрава, просторна, с изключително въздействаща фасада. На всичко отгоре - в историческия център на един от най-важните антични и средновековни градове в Европа. Този път се местят не само бюра и папки, но и над 100 000 експоната. За три години е изградена великолепна експозиция, открита на 3 март 1984 г., която можеше да служи едновременно и на обикновения посетител, и на любопитния, но също на специалистите и студентите. Музеят посреща стотици хиляди гости всяка година. Не се стига до предвиденото усвояване на останалата част от сградата поради събитията след 10 ноември 1989 г., когато на никого, ама наистина на никого не му беше до музеи.
И така чак до 1999 г., когато на НИМ е дадена сградата на Дом №1 в резиденция "Бояна". За да бъде преместването правилно осъществено, е сменено ръководството на музея. Чрез добре подготвен конкурс е доведено ръководство, което има за задача единствено да осъществи преместването, като предотврати изяви на недоволство. Няколко всекидневника, включително и в. "Сега", подробно обясняваха безумието на идеята, но тези опити се сблъскаха с безразличието на общественото мнение. В резултат на преместването достъпът на посетители до музея е затруднен, тъй като на практика той е извън интензивно обитаваната градска територия на София. Експозиционните площи намаляха повече от три пъти - от 10 200 квадратни метра на малко над 3000. За да бъде обосновано едно изначално незащитимо решение, тогавашното ръководство на Министерството на културата фалшифицира тези данни. Условията на работа се влошиха силно.
Този път преместването е епично - като при война. Вероятно

така е изглеждало изнасянето на ценностите от Ермитажа

в заплашения от обсада Ленинград. Колони от камиони с витрини и друга музейна мебел заедно с над 600 000 експоната, всеки от които трябва да бъде прегледан, регистриран в няколко документа, застрахован, внимателно опакован, транспортиран, разопакован и отметнат като преместен.
При откриването на новата експозиция тогавашният министър-председател Ив. Костов каза, че това е най-доброто решение, което неговото правителство е взело при цялото си дотогавашно управление. Как ли са изглеждали не толкова добрите им решения?!
С преместването на НИМ в "Бояна" бе пропусната единствената, вероятно за десетилетия напред, възможност България да има голям музей.
Точно по това време музейните началници бяха защитници на тезата, че времето на мегамузеите е отминало. Сигурно никога няма да разбера това от интерес ли беше, по убеждение ли или от най-обикновена глупост. Защото при капитализма, включително и в културата, действат същите закони, както при всеки друг пазар. Все едно една световноизвестна мегакомпания за безалкохолни напитки да се разпадне на десет малки - една за напитка с вкус на портокал, друга - с вкус на лимон, трета - с вкус на сироп за кашлица. Всеки икономист ще ви кажат, че това ще бъде краят на компанията, поне като световноизвестна. Както на всеки пазар размерът не просто има значение, той е жизненоважен.
Въпреки "новаторските" началнически идеи световните музеи не се притесниха и не се разпаднаха. Напротив, въпреки че им е "отминало времето", се развиват все по-добре.

-----------------------

*Авторът е археолог и изразява тук само своето лично мнение, без да ангажира с него нито една институция.