Сърбия продължи да си гони опашката вместо да се отправи към европейското си бъдеще, показаха парламентарните избори в неделя.

За разлика от плебисцита за новата конституция, състоял се в края на миналата година при изключително ниска избирателна активност, този път сърбите отидоха да гласуват масово, но вместо да се поучат от грешките си, се вкопчиха отново в нерешими проблеми. За първи път в най-новата история на страната след развода между Белград и Подгорица през миналата година народът можеше да избере друго бъдеще, а не да се взира в миналото, заради което избягаха всички бивши съюзни републики след разпадането на югофедерацията.

Анализатори и наблюдатели на политическите процеси в страната се надяваха, че здравият разум на сърбина ще надделее. Горчивите спомени от миналото им вдъхваха убеденост, че избирателят масово ще предпочете европейското бъдеще, гледайки завистливо как то стана настояще за българи и румънци.



Очакванията не се оправдаха



Болезненият за всеки в Сърбия косовски синдром, както и липсата на ясни европейски перспективи накара 28,7 процента от избирателите да гласуват за крайнодясната Сръбска радикална партия (СРП) на Воислав Шешел. Макар че е подсъдим за военни престъпления в Хага, лидерът на СРП успя да мобилизира от затвора "Схевенинген" чрез своя заместник Томислав Николич значителна част от избирателите. Те в името на "велика и неделима" Сърбия осигуриха мнозинство на радикалите с 81 депутатски мандата в 250-местната сръбска Скупщина.

"Косово е най-големият въпрос на тези избори, но нито един политик нямаше смелостта да признае, че бъдещето на Косово не зависи от нас и няма защо да хабим толкова енергия за него", каза прибралият се в САЩ Милан Протич, бивш съюзник на премиера Воислав Кощуница. Сръбският ултранационализъм, който бе достигнал връхна точка при Милошевич, продължава да пречи на политиците да забележат проблемите на хората и да се захванат с решаването им. Според Протич Белград не е способен да отстрани агентите на бившите тайни служби на Милошевич, които гледат с носталгия към миналото. "Много сърби са разочаровани и шокирани, когато виждат, че България и особено Румъния станаха членки на ЕС, а преди войните сърбите имаха икономика и общество, което беше много по- напреднало в сравнение с балканските им съседи", въздъхна пред "Бостън глоуб" натурализираният американец Протич, който бе от основателите на демократичната опозиция, свалила от власт през 2000 г. бившия югопрезидент Слободан Милошевич.

На второ място след СРП в Скупщината остана Демократическата партия (ДП) на президента Борис Тадич, която получи одобрението на 22,9 процента от избирателите. Със своите 65 народни представители тя изпреварва коалицията на премиера Воислав Кощуница, която взе 47 депутатски мандата.

След като нито първите в класацията, нито вторите и третите заедно могат да съберат мнозинство в парламента,



дребните играчи придобиват по-голяма тежест



отколкото им дават спечелените мандати. В Скупщината влизат още партийните формации "Г 17 плюс", спечелила 19 депутатски места, Социалистическата партия на Сърбия (СПС) на бившия югопрезидент Слободан Милошевич, която мина петпроцентовата бариера и успя да вкара 16 депутати и коалицията около Либералнодемократическата партия (ЛДП) с 15 народни представители. Партиите на малцинствата са представени от Съюза на унгарците във Войводина (СУВ), двама босненци от Партията на демократичното действие(ПДД) и двама ромски депутати от Обединението на ромите в Сърбия и Ромската партия. Тяхната дума ще се чуе в пазарлъка за съставяне на правителство, което не може да бъде друго, освен компромисно и нестабилно.

Пълен провал претърпя Сръбското движение за обновление (СДО) на сегашния външен министър Вук Драшкович. То се препъна в петпроцентовата бариера и остана без депутати. Това не е прецедент за тази партия тъй като СДО се провали и на парламентарните избори през декември 2000 година.

"Макар и най-внушително парламентарно представена в Скупщината СРП няма да може да сформира правителство. Няма да можем да съставим кабинет, а онези, които досега заявяваха, че не искат да са с нас, трудно ще намерят с кого да управляват. Радикалите нямат намерение да съставят кабинет на малцинството, подкрепено евентуално от някои други партии", заяви на пресконференция в ранните часове на понеделник в конгресния "Медиа център" зам.-председателят на партията Томислав Николич, цитиран от РТС.

"Няма да правим компромис с политиката, която символизираше Воислав Кощуница", заяви и Чедомир Йованович, лидер на ЛДП, която се зарадва на 5,33 на сто от народния вот.

"Нямам основание да подкрепям правителство на малцинството. СПС не се предлага на никого, не дължи никому нищо освен отговорност пред сръбския народ", заяви и лидерът, наследил Слободан Милошевич на ръководния пост в социалистическата партия Ивица Дачич.

Засега най-големи шансове да съставят новото правителство на Сърбия имат Демократическата партия (ДП), Демократическата партия на Сърбия (ДПС), "Г17 плюс", които заедно биха събрали 127 гласа от необходимите за мнозинство 125 гласа в парламента, писа вчера белградският в. "Политика". Ако това стане, досегашният премиер Воислав Кощуница може да запази поста си.



Рискът, който поема Кощуница,



обаче е твърде голям, защото е известно, че той не се обича с президента Борис Тадич, който е лидер на ДП.

Макар и натрупал достатъчно политически опит, Кощуница не е достатъчно убедителен нито във вътрешнополитически, нито в международен аспект. Именно по време на неговото управление търговският дефицит на Сърбия нарасна значително, безработицата се увеличи, инфлацията стисна сърбите за гушата и принуди мнозина да търсят препитание зад граница. В международен план политиката му също претърпя провал -замразени преговори с Брюксел, финансови рестрикции от САЩ, натиск от международната общност за решаване на проблема със статута на Косово, прикриването на генерала-беглец Ратко Младич и лидера на босненските сърби Радован Караджич, които са издирвани от Трибунала за военни престъпления в Хага.

Несъмнено пред радикалите на Воислав Шешел и Томислав Николич Западът определено предпочита коалиция на прозападните реформатори от Демократическата партия, ръководена от Борис Тадич, и консервативните сили, ръководени от сегашния премиер Войслав Кощуница. Такава политическа формация обаче поставя под въпрос способността на евентуалната хлабава коалиция да извърши сериозни реформи. А пред Белград има много изпитания и първото - бъдещият статут на Косово вече "чука на вратата". Както и да бъде решен проблемът, Белград е в губеща позиция. Това ще предизвика вълна от недоволство, която може да събори нестабилния бъдещ кабинет.

"Имайте още малко търпение. СРП ще има свое правителство още на следващите избори", призова привържениците си Томислав Николич, който очевидно се надява на скорошни предсрочни избори.