Правителството се кани да внесе в Народното събрание проектозакон, който автоматично ще отвори вратите на затворите за хиляда и осемстотин престъпници. Идеята тръгва от Министерство на правосъдието.

По-голям абсурд е трудно да се измисли. Ако идеята се бе родила само в главата на министър Георги Петканов и бе споделяна само от щатния защитник - зам.-министър Димитър Бонгалов, едва ли щеше да се наложи какъвто и да е обществен отпор.

Защо тези хора предлагат амнистия? Може да са загрижени за пренаселеността в затворите - 1 затворник у нас разполага само с 2-3 кв.м. Може би го правят заради недостига на надзиратели - на 3-ма затворници сега има 1 пазач. А може да обявяват амнистия, за



да изкарат от занданите



покрай общата маса и някои конкретни хора... По подобен вълшебен законодателен начин други хора измъкнаха Ванко 1, нали?

Братът на финансовия министър Пламен Орешарски - Милети, който от известно време е шеф на Централния софийски затвор, например смята, че "Амнистията е облекчение както за затворниците, така и за служителите в затворите".

Защо смятам, че идеята е лоша? Ако тя бъде приета, от затворите моментално ще излязат всички осъдени за умишлени престъпления, за което са получили до 3 години затвор, както и тези, които са осъдени за неумишлени престъпления за срок до 5 г. Освен това от затворите ще излязат и абсолютно всички, на които до излежаването на присъдата им остава по-малко от 1 година. Независимо за какво са осъдени!

Възможно е и да бъдат намалени присъдите на лицата, които са извършили тежки престъпления и са осъдени на дълъг срок - над 10-15 г. Бонгалов много държи на това, смята го за редно и мисли за текст, с който да го реализира. Покрай тях ще бъдат освободени непълнолетни и майки. Ще бъдат опростени и един куп глоби, наложени, но несъбрани от лицата, които ще излязат на свобода.

Тази амнистия нарушава целия обществен договор. Поне от времето на Русо държавата съществува като гарант на обществения договор, чрез който гражданите се задължават да спазват серия от писани правила, базирани върху защитата на личните свободи. Който наруши правилата, бива изолиран и първата причина за тази изолация е да се защитят останалите граждани, а не толкова да бъде превъзпитан престъпникът или той да има време да осмисли простъпката си. Съдията не съди, както му падне, той просто преценява



до каква степен е нарушен договорът



Сега граждани като Петканов, Бонгалов и Орешарски ни казват, че Русо, договорът, съдебната система и тем подобни са глупости на търкалета и най-важното в случая са пренаселеността на затворите, квадратните метри, работното време на надзирателите и т.н.

Заради това е редно да се каже, че ни се предлага не само лош, но и опасен проектозакон.

Вярно е, че амнистия имаше и през 1990 г. Днешната амнистия обаче няма нищо общо с онази, тъй като преди 16-17 г. бяха освободени около 4000 политически затворници. Общественият договор тогава бе сменен. Приехме, че заради убеждения не може да лежиш в затвора. Сега никакъв договор не е променен, че да се налага да гледаме как престъпници напускат килиите. Напротив, днес повече отвсякога общественото мнение в България е категорично, че преходът от тоталитаризъм към демокрация, онзи период на първоначалното натрупване на капитала, който бе по-див от Америка през 30-те, бе несправедлив и заради това е необходимо възмездие. Необходими са осъдителни присъди - много, справедливи и засягащи високите нива на властта.



Необходимо е бързо и ефективно правораздаване



Само на вниманието на г-дата от правосъдното министерство - не забравяйте, че не само българското общество, но европейските ни братя искат това - осъдителни присъди. Та нали под този призив преминаха последните години от предприсъединителния ни процес!?

Всички искат справедливост. Всички, включително и главният прокурор, недоволстват, че много престъпници не влизат в затвора, защото заради бездействието на следователи и прокурори сроковете на делата им са изтекли, без по тях да е извършено нито едно процесуално-следствено действие.

Какво се получава сега - вместо присъди ни предлагат амнистия. Сега свободата не е на върха на меча на Темида, а е на върха на писалката на Петканов.

Сигурно ще стане така, както го е видял Милети Орешарски преди 17 години: "Получаваме документа (за амнистия на даден затворник) и започваме да работим на пълна пара. Един оповестява, един довежда, един пише, прибира се имуществото и изпращаме затворниците и всичко приключва в рамките на 8 часа". Завидна експедитивност. Що ли я няма и при вкарването на престъпниците в затвора?!