Историята се повтаря, но само като фарс. Този афоризъм много приляга на ситуацията с декемврийските сметки за парно в столицата за сезон 2006/2007 г. Необичайно високите сметки при рекордно високите температури през ноември и декември предизвикват същите реакции у управляващите като през зимата на 1999/2000 г. Нищо че става дума за съвсем други хора и за друга политическа сила.

В началото на 2000 г. декемврийските сметки за парно също изненадаха неприятно повечето софиянци, защото бяха с 40-50% по-високи от сметките за предишния декември при положение, че имаше само 10% официално увеличение на цената. След като в продължение на седмици вестниците алармираха, че нещо не е наред, Иван Костов и вицепремиерът му Евгений Бакърджиев взеха нещата в свои ръце. Костов заяви, че няма да позволи хората да се ощетяват по този начин, а Бакърджиев се престара и нареди направо сметките да се преизчислят. След серия от оправдателни пресконференции хората на Валентин Димитров "доказаха", че всичко си било наред. Никой на никого не върна пари, разбира се, но бе натрапен изводът, че проблемите не са в производството и докарването на топлинната енергия до блоковете, а в разпределянето й между обитателите. И бе решено, че единственият лек е експерименталното дотогава топлинно счетоводство да стане абсолютно задължително.

Но днес въпросът е защо бе решено топлинното счетоводство



да се извършва от външни на "Топлофикация" фирми?



Обяснението тогава изглеждаше разумно - техният интерес е енергията да се пести, докато "Топлофикация" иска да произвежда и харчи колкото се може повече. И топлинните счетоводители се настаниха на един пазар за милиони левове, разпределиха си го по неясни критерии и заработиха.

Някои твърдяха, че това е поредното теле, което суче от топлофикацията, но тази система бе легитимирана в енергийния закон и под заплахата от 500 лв. глоба всички абонати се снабдиха с индивидуални уреди по радиаторите.

А за да се решат тежките проблеми на столичната топлофикация, правителството гарантира заем за над 100 млн. евро, с които дружеството започна да купува тръби, абонатни станции, техника. Както се видя 6 години по-късно от разкритията на столичната прокуратура, справили са се нелошо с тази работа. Парите са похарчени, а само половината абонатни станции в столицата са снабдени с автоматика за регулиране на енергията. Парите за другата половина сигурно са в нечии банкови сейфове.

Сега ситуацията пак е толкова





взривоопасна като в първите седмици на 2000 г.





Вярно, че ръководството на "Топлофикация" е в ареста, но сметките за декември са с около 100% по-високи от миналия декември, въпреки че официалното увеличение на цената е само 26.3%. Вярно, че премиерът не взема отношение, но пък икономическият му министър Румен Овчаров посъветва хората да обжалват сметките, а столичният кмет (общината е мажоритарен собственик на топлофикационното дружество) разпореди проверка на фирмите за топлинно счетоводство. Фарсът е, че причините, които докараха преди 7 години фирмите за топлинно счетоводство, сега май ще послужат точно за обратното.

Преди няколко дни кметът Борисов изрече една банална истина - фирмите прилагат неясни формули, по които преразпределят топлинната енергия вътре в сградата. Само че те не са неясни на съдружника му в "Топлофикация София", Министерството на икономиката и министър Румен Овчаров. И не желаят да накарат фирмите за топлинно счетоводство да публикуват формулите се за изчисление, защото били търговска тайна.

Но ако "Топлофикация" сама се заеме с топлинното счетоводство, както предлага Бойко Борисов, формулите със сигурност ще станат нейна тайна.

Това, за което кметът Борисов още не се е сетил да настоява, е да получи отговор на един много прост въпрос. Какво количество топлоенергия е произвела "Топлофикация" през декември 2005 г. и какво през декември 2006 г.? И още - колко абонати са заявили, че се отказват от парно от миналата зима до тази?

Защото, ако примерно през декември 2005 г. са били произведени 8000 гигаватчаса, а през декември 2006 г. - 16 000, е ясно, че толкова енергия е доставена до абонатните станции, топломерите са я отчели и трябва да бъде платена. Няма никакво значение дали конкретният абонат си е включвал радиаторите, или ги е изключил, защото отвън е 15 градуса.

А ако в един блок 1/3 от потребителите са се отказали, правилата сега изискват фирмата да преизчисли техния дял и да натовари сметките на останалите.



Между абонатите има и хитреци,



които си пускат радиаторите, независимо че са обявили, че ги спират. Така просто карат "Топлофикация" и комшиите им да ги кредитират, вместо те да кредитират "Топлофикация". Като свърши отоплителният сезон, половината комшии ще имат да вземат толкова пари, колкото другата половина имат да доплащат. Топлофикационното дружество не дължи лихва за това, че си кредитирал комшиите си цяла зима, но ти дължиш лихва, ако забавиш плащането.

Който иска по-точно определяне на сметките, трябва да мине на помесечно отчитане. Но в такива случаи фирмите за топлинно счетоводство надават вой, че това струва пари, пък и трябва всички в блока да са съгласни, защото няма как на половината радиаторите им да се отчитат всеки месец, а на другата - веднъж годишно.

Такава в момента е системата и за да се промени, трябва да се измени енергийният закон. Впрочем законът бе променен преди няколко месеца и уж контролът над фирмите за топлинно счетоводство бе затегнат.Те трябваше да влязат в специален регистър, ако отговарят на някои задължителни условия. Плюс това бе предвидено да станат подизпълнители на топлофикационното дружество и клиентите да плащат на "Топлофикация", а не на фирмите. Законът не забранява и на самата "Топлофикация" да си създаде фирма за топлинно счетоводство. Даже ще получи всичко наготово, защото на всеки радиатор вече има уреди.

Само че половин година след като парламентът прие промените в закона, няма нито нова наредба за прилагането му, нито нова методика, нито регистър. Пък и да се появят до седмица-две, отоплителният сезон е преполовен и няма как да се приложат сега.

Друг е въпросът, че когато все пак се реализират,



резултатите ще са плачевни



Когато преди 7 години топлинното счетоводство бе въведено, никой не се опита да накара тези фирми да работят с клиентите си, както трябва. Ако човек няма възможност да избяга от работа, за да чака топлинния счетоводител вкъщи, законът позволява на последния да начисли т.нар. максимална мощност на отоплителните тела. В същото време 7 години не стигнаха тази мощност да се измери реално. Вместо това се ползва т.нар. проектна мощност, въпреки че може и да става въпрос за абонатна станция, проектирана през 1960 г.

Докато имаше такса "мощност", тя пък се измерваше с несъществуващата в Закона за метрология единица "лева на киловат на година". Всъщност таксата съществува и сега, просто топлофикациите са оставени да решават сами дали да я прилагат или не.

Всички тези несъвършенства продължават да си стоят в закона. Затова, който и да притежава топлофикационното дружество, притежава пълен набор от средства да рекетира потребителите. Ако са много непослушни, ще им сложи такъв процент "сградна инсталация", че може да я изкара и над 100% - в закона вече няма нито долна, нито горна граница. В закона няма и ограничение какъв процент от топлоенергията се разпределя за топла вода. Следователно в сгради, в които хората ползват само топла вода, може да сложи такъв процент, че все едно хората там ползват и парно.

Всичко това идва да покаже, че не е важно кой е възмутен и кой какви проверки призовава да се правят. Важен е резултатът от тях. Ако ситуацията отпреди 7 години се повтори и в резултатите си, просто няма никакъв смисъл.