Да си арменец в България не е някаква екзотика. Свикнали сме да приемаме имената им почти като българските, а и много арменци са оставили частица от себе си в историята, културата и живота ни. През миналия век бедната ни тогава страна гостоприемно е приела много от тях, подгонени от турския геноцид. А днешна горда България, станала част от най-цивилизования свят на НАТО и ЕС, се държи с четирима арменци, потърсили закрилата й, като мащеха.

За тях се шегуват, че с лекота вече са спечелили изборите в Петрич и дори са получили по-висок вот в рамките на града от президента Първанов. Само за седмица в тяхна защита се подписват 4300 души - почти цялото пълнолетно население там. Нещо повече - имат подкрепата дори на политическата власт в общината, а и на църковната в лицето на местния свещеник. Зад тях са всички местни учители. Съдбата на Санасар, Марине и двете им деца Тигран и Татевик обаче се решава не от обществото или политическите му избраници, а от един чиновник в отдел "Миграция" на благоевградската полиция. А той е



решил на всяка цена да ги изхвърли от България.



И докато родителите могат и сами да си тръгнат от тук, двете им деца, които тези дни ще станат пълнолетни, са като затворници, па макар и в рамките на един град. Не могат да напускат страната, не могат да управляват автомобил, не биха могли да замръкнат в чужд град, защото никой хотел не би ги приел. Не могат да работят, нито да се дипломират. Те дори не могат да излязат извън Петрич, защото ще ги арестуват моментално. И не защото те или родителите им са били осъждани, имат висящи дела или някога са били клиенти на прокуратурата. Просто двете деца нямат никакъв документ за самоличност, защото вече 13 години България отказва да ги приеме за свои граждани, а Армения никога не ги е регистрирала като такива.

Четиримата от семейство Согомонян живеят в центъра на Петрич и са се интегрирали изцяло в обществото много по-добре от стотици българи, живеещи в почти кланови гета, но пък получили гражданство и български паспорт по право още при раждането си. Бежанци са като много други. Различното е, че ги подкрепя цял един град - хора, които ги познават, обичат ги и им вярват.



Те идват у нас в началото на 90-те, за да потърсят спасение от мизерията



и нестихващите войни между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Бащата е икономист, а съпругата му - радиоинженер в столицата Ереван. В разкъсваната тогава от хаос и противоречия Армения и двете професии са останали без никаква стойност.

Родителите пристигат първи, после прибират и децата си, които са били съвсем малки тогава. Тигран е роден през 1987, а сестра му - година по-късно. И двамата са били вписани единствено в паспорта на бащата, както е изисквало тогавашното законодателство в Армения.

В началото живеят в Сандански, след време се преместват в Петрич. С арменския си паспорт Санасар регистрира у нас търговска фирма "Татев", чрез която изкарва прехраната за семейството, продавайки продукти на местния кооперативен пазар. Без да са български граждани, покрай фирмата си Санасар и съпругата му чинно са си плащали години наред социалните осигуровки, за което представят и документи.

Тигран и сестра му са приети в петричката гимназия "Проф. д-р Асен Златаров". Но не успяват да я завършат. Макар че приключват с отличие 10-ти клас, миналата година са изключени от училището, след разпореждане на миграционните власти, защото нямат лична карта и не могат да получат диплома. Израствайки в България обаче, двете деца възприемат българския език като матерен. Мислят и сънуват на български. Всичките им приятели са българи. През 2004 г. дори решават да се прекръстят с български имена. Законово не могат, защото не са български граждани, но пък никой закон не може да контролира мислите и чувствата на един човек. Протойерей Живко Георгиев ги прекръства в Роженския манастир и им дава имената Александър и Татяна, а веднага след това пише на президента прочувствено писмо, с което го моли да им даде българско гражданство. Големите проблеми за семейството тръгват именно тогава.

До 2000 г. родителите са притежавали редовно удостоверение от полицейското управление в Сандански, че са законно пребиваващи чужденци у нас. След изтичането му полицията отказва да го поднови. Но и не ги закача.



След 2004 г. обаче нещата се променят.



"От миграционната служба на благоевградската полиция започнаха да пристигат една след друга призовки. Трябваше постоянно да се явяваме на дълги разпити, в които ни обясняваха, че трябва доброволно да напуснем България. Като чужди граждани ни заведоха преписка, която бе поета от един служител в миграционната служба на ОДП-Благоевград на име Кочев", разказва Санасар. Понякога трябвало да се явяват в управлението в Петрич, а друг път при самия Кочев. Разпитите продължавали дълго и често безмислено. "В един момент аз и съпругата ми почти бяхме готови да се махнем оттук, но какво ще стане с децата? Те не знаят почти нито дума арменски, а и животът им е изцяло свързан с България. В Армения ще се чувстват като чужденци и ще трябва да започнат всичко от начало", обяснява бащата.

До момента той е изпратил близо десет молби за предоставяне на българско гражданство. Ако не на всички, то поне на двете им деца. Писали са в съответната дирекция на правосъдното министерство и до президента Първанов, които са страни по Закона за българското гражданство. Писма до президента и до министър Петканов в подкрепа на молбите им са изпратени и от кмета на Петрич инж. Вельо Илиев, както и от кметовете на околните села Коларово, Марикостиново, Рупите и Първомай. Там много добре познават семейството, защото синът Тигран е автор на интернет страниците на тези села. Още писма и препоръки са изпратени и от директора и всички учители от гимназията в Петрич, от местния лидер на БСП, председателя на петричкия общински съвет и всички съветници в градчето. Специална подписка до президента с молба да реши проблема на съучениците им е изпратена и от учениците в гимназията.



Всичко обаче се завърта като в омагьосан кръг.



От президентството и ведомството на министър Петканов пренасочват преписките за мнение към ОДП-Благоевград, а шефът на дирекцията комисар Кирил Георгиев ги препраща при същия този чиновник Кочев.

В края на миналата година всеки член от семейството получава заповед за принудително извеждане от страната, подписана от комисар Георгиев. Особено любопитни са заповедите за двете деца. Те се основават на чл. 34 от Закона за чужденците в Република България: "Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му". На практика нито Тигран, нито сестра му са имали такъв срок или пък документ за временно пребиваване, тъй като досега са били непълнолетни и са се ползвали с правата на баща си. Те не са влизали у нас по своя волеизява, а сега не могат да напуснат легално страната, защото нямат никакъв паспорт, който да представят на границата. Нито могат да влязат в която и да е чужда страна по същите причини. Не е ясно при това положение къде точно двамата ще бъдат екстрадирани, защото не са ничии граждани. Освен това на четиримата се забранява за 10 години достъп до страната ни. В момента семейството обжалва тези заповеди, поради което изпълнението им е спряно. Но пък полицейският шеф Георгиев е подписал друга заповед, с която разпорежда незабавното принудително настаняване на Тигран в специалния дом за временно настаняване на чужденци в София на основание чл.60, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. Този член се прилага спрямо лица, "застрашаващи особено важни обществени интереси". От благоевградската полиция обясниха, че по всички въпроси, свързани с миграционните служби трябва да се търси пресцентърът или лично директорът на ОДП.

Самият комисар Георгиев пък остана силно изненадан като узна от "Сега", че според неговата дирекция Тигран е заплаха за обществените интереси. Обяснението му беше, че не помни точните текстове на заповедите и преписките, защото се изготвяли от миграционния отдел, носели му ги в готов вид, а той само ги разписвал. "Разбира се нито Тигран, нито останалите трима са престъпници, нямат висящи дела, нито са осъждани", каза полицейският шеф на Благоевград. Комисар Георгиев призна още, че на ден подписва много документи, затова не помни съдържанието на всички.

Тъй като ОДП-Благоевград все още не е пратила мнението си по преписката от президентството дали на четиримата да се даде гражданство, Георгиев обеща, че ще се разпореди това мнение да бъде изготвено не от Кочев, а от други хора, неангажирани до този момент с патилата на семейството. "Лично ще проверя от текста да бъдат премахнати емоционалните изречения и да остане само чистата фактология", каза той. Полицейският шеф заяви, че действително досега не е бил толкова навътре в проблема около Согомонян, затова вече е решил, че ако съдът отмени заповедите му, няма да обжалва на следваща инстанция и няма да предприема срещу четиримата нови наказателни акции. Така че оттук нататък всичко е само в ръцете на съда и на волята на президента.