Партиите, подобно на хората, имат генетични проблеми. При хората е така - гледаш го здрав и прав мъж, но дълбоко в него е закодирано, че ще оплешивее на 35, на 40 проблемите му с кръвното ще станат необратими, а десет години по-късно ще е абсолютно ясно, че склонността му към напълняване непременно ще му докара инфаркт.

В БСП очевидно има генетичен проблем. Гледаш я нормална демократична партия, но знаеш, че дълбоко в нея тлее генът на преддесетоноемврийския социализъм. Оня, в който народът бе съставен само от членове на Партията, граждани нямаше, властта трябваше да се упражнява еднопартийно, а богатите бяха лоши.

Онзи ден



гените на Сергей Станишев се показаха



на бял свят. В бърза размяна на реплики с Бойко Борисов той заяви: "Кой политик в България разполага с банка и кога и по какъв начин е придобита?" Станишев намекна за жената до Борисов - Цветелина Бориславова, която е шеф на СИБанк. После уточни, че не вини никого в корупция.

Станишев прескочи поне десет препятствия, които пречат на един демократичен премиер да говори по този начин. Да виниш някого през 2007 г., че има банка - това е социализъм. Да виниш някого, че жена му има банка - това вече е болен допотопен социализъм. Такъв имаше преди десетина години, когато предният премиер с гени от този тип - Жан Виденов, говореше за "чорбаджии изедници". Ако Станишев е решил да го играе враг на богатите, нека да започне оздравителните акции от собствената си партия. Там не са един и двама членовете, които заемат позиции в средния ешалон на властта и в същото време въртят здраво по 2-3 фирми в София.

Ако Станишев има данни, че Цветелина Бориславова е превзела нерегламентирано СИБанк, че Бойко Борисов и неговият ГЕРБ се финансират от банката, че с подобни пари се вдигат палати на ул. "Славянска", примерно, и т.н. - това е съвсем друг въпрос. Министър-председателят на страната



разполага с абсолютно всички ресурси



да предизвика разследване и ако опасенията му се потвърдят, да поиска да се вземат мерки. Очевидно обаче и това не е проблемът, защото Станишев избра да действа не чрез органите, които биха доказали или отхвърлили подобни съмнения, не чрез факти, а с недомлъвки и подхвърлени реплики. Така с едно изречение успя да слезе до стила на Бойко Борисов, който е национално известен с това, че устата му е по-бърза от мисълта. В същия ден поразяващата уста на Борисов директно обвини поне трима души в корупция и сега е интересно дали само един ще го съди. Но ако при Бойко това е стил, при Станишев не е - досега той винаги е бил прибран и умерен в изказа си. Един премиер не може да си позволи да използва името на стабилна финансова институция за разчистване на лични сметки. Защото клиентите на банката може и да не вникнат зад фасадата на емоционалния му изблик. И в един момент емоциите да придобият чисто финансови изражения. Тогава кой ще поеме отговорността?

Няколко реплики едва ли са достатъчно основание за тежки изводи. Но проявите на гена на фасадния социализъм са повече от една. Друг пример - доминираната от БСП държава не може да се оправи с цените на монополистите, които по закон контролира и които така са се разпасали, че от тях пропищя мало и голямо, но в същото време кабинетът демонстрира желание да създаде специална комисия, които да озаптява някаква ефимерна спекула. Да плашиш "неморални фирми" с дъска на позора -



това е повей от 50-те. Какво друго е?



Миналата седмица се заговори за "фиксирани цени на лекарствата". Вярно, идеята бе на фармацевтите, но още по-вярно е, че ПГ на "Коалиция за България" я подкрепи без много размисли. Да, сигурно има доводи в подкрепа на такова решение. Но самият факт, че днес трябва да говорим за фиксирани цени, убива всяка илюзия, че крепнем в пазарно общество. И още по темата - БСП направи така, че фармацевтите ще бъдат абсолютни монополисти в бизнеса с аптеките. Пак монопол, пак липса на пазарна логика, пак социализъм в действие.

Оня ден пък настоящата ни държава реши да заприлича донякъде на онази преди 1989 г., когато изкуствено се вдигаха лозунги от типа: "Да заселим Странджа-Сакар". Тя има идея да се намеси активно в географското разпределение на лекарите. Там, където няма достатъчно кадри, да бъдат изпратени. Още докато учат бъдещите медици ще получават няколко минимални работни заплати, срещу което ще се задължават да работят в Горна Малина, примерно, а не в V-та МБАЛ. Очевидно е, че на тоя номер ще се вържат бедните или слабите медици, които по друг начин няма да изкласят. Амбициозните и богатите - не, те проблем с парите нямат. И така страната ще бъде още по-разделена - с още по-слабо медицинско обслужване в провинцията. Но какво я бърка това държавата? По социалистически тя се прави на важна, пърха с перчеми, бълва наредби и гледа към нови мандати, към нови петилетки. Тогава може пак да заговори за възстановяването на Димитровската награда, може отново да се обяви война на монархофашизма... Всичко се свежда до това кога гените ще заговорят по-силно.