Помните ли колко бе данък печалба в България през 2003 г.? Тогава хазната ламтеше за 23.5%, а 10% корпоративен данък звучеше като научна фантастика. Но ето че днес десятъкът е факт. От Нова година България и Кипър са двете държави с най-нисък фирмен налог в ЕС.

Ревност

Докато беше министър на икономиката, Никола Саркози се оплакваше, че френските компании местят цеховете си от Запад на Изток заради данъчната конкуренция на 10-те новачки в ЕС. И други политици от "стара" Европа не са във възторг от ниските ставки в Кипър, Латвия, Унгария и др. и все по-често говорят за повече синхрон в облагането на фирмите. А от 1 януари 2007 г. България и Румъния подсилиха групата на държавите с щадящи бизнеса данъци.
Облагането на печалбата е сред най-волните сфери в иначе доста педантичното законодателство на ЕС. Всяка държава определя сама размера на данъка, няма прагове и тавани за ставката, единственото условие е тя да важи за всички фирми.
Факт е, че разликите в рамките на общия пазар са главоломни (виж табл. 1). Във Франция например компаниите се облагат с 33.33%, във Финландия с 25%, в Литва с 16%, в Ирландия с 12.5%. Ето защо не е чудно, че се чуват гласове за въвеждане на единна ставка в ЕС или поне за минимални равнища на данъка.
Саркози обаче прекали, когато предложи новобранците в ЕС да бъдат наказани с орязване на субсидиите от еврофондовете, ако не доближат ниските си ставки до средните за съюза нива. Всъщност световната тенденция е данъчното бреме да намалява.
А защо Кипър, който доскоро облагаше със символичните 4.5% фирмите на чужденци, въведе 10% ставка за всички компании? И защо Гибралтар и Мадейра вече не са една група с други известни офшорни острови - Антили, Бермуди, Каймани, Барбадос, Науру? Защото

модата на офшорните зони

отшумява. Поне в Европа. По-актуалното понятие е "данъчен рай". Големият дефект на офшоррежимите е, че делят фирмите на местни и чужди и че от спестяването на данъци и другите екстри се облажват само пришълците. В 21-и век това вече се смята за вредна данъчна конкуренция. Всяка държава има право да реши дали да прилага ниски данъци като магнит за бизнеса, но не бива да създава различен уют за местните и за външните фирми е позицията на Брюксел. По тази причина британският остров Гибралтар и португалският Мадейра са в процес на прощаване с офшорния си статут.
Офшорните територии не са на почит и защото се свързват с непроницаеми банкови тайни, с анонимност на собствениците на компаниите и със съмнения, че прекомерната секретност е смокинов лист за нечисти афери и пране на пари. Ето защо в своя поход срещу трафика на оръжия, наркотици, човешка плът и срещу черните каси на тероризма Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) даде ултиматум на членовете си да отменят офшорните привилегии. Държавите от ЕС откликнаха с различна скорост. Последната крепост падна през 2005 г., когато Обединеното кралство склони да премахне облагите, които ползват чуждестранните компании, регистрирани на о. Гибралтар. Става дума за близо 9000 фирми, които вместо стандартния данък печалба плащат символична годишна такса (350-500 евро). Лондон обеща, че до края на 2010 г. привилегиите на острова постепенно ще отпаднат.
На фона на залязващите офшорни зони държави като България и Кипър изпъкват като оазиси за бизнеса. Но дали ниският данък печалба е достатъчно условие за спечелване на титлата "данъчен рай"?

Митове

Наскоро Националната агенция за приходите /НАП/ пусна на сайта си образователно филмче със заглавие "Българските данъци: митове и факти". С него НАП се опитва да докаже, че високите данъци у нас са мит. Икономистът Георги Ангелов обаче опроверга с факти внушението на приходната агенция и доказа, че апетитът на хазната все така притеснява бизнеса. Ето с какви аргументи анализаторът от "Отворено общество" оборва НАП:
Данък печалба у нас е 10% и е на ниво, което е сред най-ниските в ЕС. Но в Естония има нулев данък върху реинвестираната печалба, което намалява ефективната данъчна тежест до едноцифрени числа, а в Черна гора данъкът е 9%.
Осигуровките в България са 36.7% от брутната заплата и са много далече от най-ниските нива в Европа. В Ирландия тази тежест е между 10 и 15%. В някои страни осигуровки изобщо няма.
Данъкът върху доходите у нас е между 20 и 24%. В Румъния е 16%, в Македония - 12%, в Сърбия - 14%, в Словакия - 19%. Явно и по този показател не сме отличници в Европа.
Облагането на труда (данък + осигуровки) е високо. В България нискодоходните групи поемат тежест от над 36%, в Ирландия - 19.9%, в Кипър - 19.1%, Исландия - 23.6%, Малта - 18.7%.
ДДС в България е 20%. Повечето страни от ЕС имат по-ниска ставка - от Кипър до Латвия, от Португалия до Чехия.
Данъкът върху недвижимите имоти и такса смет у нас са сериозна тежест, която нараства бавно, но сигурно почти всяка година.
Георги Ангелов напомня и за проучването на Световната банка за данъчния климат на планетата, което класира България на 107-о място в компанията на Нигерия.
България още не е истински оазис за бизнеса и защото й липсва качествена инфраструктура. Непрестанните промени в правилата, честите ремонти на закони, наредби и тарифи също влошават климата. Ето защо, когато министърът на икономиката Румен Овчаров заяви, че е добре за 10-те процента корпоративен данък да се очертае 10-годишен хоризонт, произведе чудесна новина. Но Пламен Орешарски бе доста уклончив, когато депутати го попитаха ще брани ли ниската ставка в идните години или поне докато е министър на финансите.
Инвеститорите искат комплексно ухажване - не само символични данъци, но и отлични комуникации, минимум бюрокрация, евтини банкови, счетоводни, правни услуги. България има да работи много по качеството на чиновниците, пътищата и коефициента на полезно действие на Темида. Хубавото е, че е обречена да ги подобрява. Защото така искат всички - гражданите, бизнесът, целият Европейски съюз. Ако успеем да свием перките на чиновниците и намалим документите, гишетата и опашките, много европейски компании ще предпочетат да плащат данъци в България.

Как да настигнем финландците

Светла Костадинова от Института за пазарна икономика зададе прелюбопитния въпрос - как би изглеждал бизнесклиматът у нас, ако повечето реформи вече бяха осъществени? Икономистката от ИПИ намери отговора с помощта на Световната банка, която всяка година прави класация на държавите според удобствата за правене на бизнес. Експертите от СБ са разработили калкулатор, чрез който се пресмята с колко стъпала би напреднала в ранглистата една страна, ако извърши определено подобрение.
В класацията на Световната банка за 2006 г. България е на 54-о място по условия за бизнес. Костадинова изчисли, че:
- Ако търговският регистър работеше нормално, а не по допотопен начин (което би означавало, че времето и парите за регистрация на фирма са много по-ниски) и ако го нямаше изискване за минимален капитал, България щеше да се изкачи на 49-о място.
- Ако лицензите, разрешителните и регистрациите бяха намалени поне наполовина, бизнесът щеше да спести разходите си на средства и време и страната ни щеше да напредне с 11 позиции в класацията.
- Ако имаше по-гъвкави процедури за назначаване и освобождаване на работници и възможности за по-гъвкаво работно време, България щеше да е 44-а.
- Ако кадастърът и имотният регистър бяха вече напълно готови, страната ни можеше да е №43.
- Ако социалните осигуровки се намалят поне наполовина, а НАП функционира гладко и обслужва гражданите и бизнеса веднага (по интернет и на гише), ще се преместим на 43-а позиция.
- Ако съдебната система защитава ефективно спазването на договорите (бърза процедура при съдебен спор, ниски разходи за делата и ефективно прилагане на решенията на съда), ще се изкачим с 10 места.
- Ако процесът по затваряне на фирма, т.е. времето за обявяване в банкрут и удовлетворяване на вземанията на кредиторите на бизнеса, се оптимизира значително, страната ни ще се изкачи до №41.
- Ако всички тези реформи бяха вече извършени, в класацията на Световната банка България щеше да е 14-а редом с Финландия по бизнесклимат.

Без риск

Свалянето на данък печалба от 15 на 10% у нас може да се нарече революционно. В същото време данъчната революция не носи особен риск за хазната. Така е, защото корпоративният налог у нас не е сред най-важните приходоизточници за държавната каса. Далеч по-съществени за фиска са ДДС и акцизите. Експертите на Пламен Орешарски очакваха за цялата 2006 г. да съберат 980 млн. лева от печалбата на фирми, банки, застрахователи. Грубо сметнато това е пет пъти по-малко от планираните постъпления от ДДС и наполовина от акцизите.
Най-пресните данни за приходите в бюджета към ноември показват, че са внесени 1135.7 млн. лева корпоративен данък. От ДДС са събрани 5187.3 млн., от акцизи - 2256.5 млн. лева. Дори реколтата от облагането на физически лица - 1167.8 млн. лева, е по-голяма от фирмените налози.




................................
Данъчен пътеводител

Държава	Корпоративен данък	ДДС
Австрия	25	20
Белгия	33.99	21
Кипър	10	15
Чехия	24	19
Дания	24	25
Eстония	23	18
Финландия	26	22
Франция	33.33	19.6
Германия	25%	16
Гърция	22/29	19
Испания	35	16
Ирландия	12.5	21
Италия	33	20
Латвия	15	18
Литва	15	18
Люксембург	29.63	15
Mалта	35	18
Нидерландия	29.6	19
Обедин. кралство	30	17.5
Полша	19	22
Португалия	27.5	21
Словакия	19	19
Словения	25	20
Унгария	16	20
Румъния	16	19
България	10	20
Tурцuя	20	18
Русия	24	18
Сърбия	10	18
Черна гора	15/20	17

Източник: worldwide-tax.com
............................