|
Първите мерки на властта обаче опровергаха собствената й дефиниция на събитието
Реакцията й бе като за арогантна гангстерска проява.
Полицията се изсипа на улицата и започна масови проверки на лица, управляващи скъпи автомобили, а онези, които си останаха по кабинетите, започнаха да привикват за справка разнообразни личности с криминално минало. Междувременно в кулоарите на властта и по медиите се завъртяха различен тип обяснения, далеч от сферата на политическото. Замесени бяха конкурентни трибуквени застрахователни и туристически бизнеси, припомнени бяха неприключили взаимоотношения с Майкъл Чорни и Георги Илиев, отново бе поставен въпросът за първия му милион и икономическата роля на Държавна сигурност в началото на прехода, припомнени бяха неприключили разработки от края на управлението на Иван Костов, заговори се за доклада на Интерпол относно неясния характер на определени финансови потоци.
В края на краищата, се оказа, че и самото МВР реално не работи върху версията за политически характер на публичната екзекуция, а се посвещава на по-прозаични варианти с откровен икономически характер, поради което властта изпадна в, меко казано, неудобно положение. С все по-настойчива сила зазвучава въпросът дали началното единомислие на държавниците ни се дължи на повърхностно познаване на ситуацията в страната, което ги подвежда към правенето на прибързани заключения. Или пък, по стар български обичай и по логиката "за умрелите или добро, или нищо", те просто проявиха хорова загриженост за репутацията на Емил Кюлев и чувствата на неговите близки. Ако е първото, значи сме управлявани от некомпетентен елит, ако е второто, значи сме управлявани от граждани с лош вкус.
Ако не е нито едното, нито другото, а просто несръчно изпълнение на PR антикризисни стратегии, то и президент, и премиер, и главен прокурор, и вътрешен министър трябва незабавно да реформират пресцентровете си, да уволнят съветниците си по връзки с обществеността и да прекратят договорите си с рекламни и PR агенции. Основание: несръчни упражнения на пропагандни умения на гърба на разстреляния Кюлев - за убитите или политическа причина, или нищо.
Изглежда обаче, че причината за неадекватната първоначална реакция на нашите държавници е значително по-дълбока. Без да е политическо по своя замисъл, гангстерското убийство надига
цунами от вероятно непредвидени политически последствия.
1. В най-краткосрочен план - още довечера ще разберем дали то е оказало някаква роля върху представянето на кандидатите на частичните и предсрочните местни избори в София.
2. В средносрочен план - то силно накърнява и без това слабото убеждение, че настоящият премиер и социалистическата партия са в състояние да се справят с тежките предизвикателства на вътрешния ред, сигурността и присъединяването ни към Европейския съюз.
3. В дългосрочен план - то дълбоко ерозира влиянието на президента Първанов и ограничава шансовете му за преизбиране на изборите през 2006 г. Казвам дългосрочен, защото в момента никой от управляващите български политици не мисли с хоризонт отвъд първия тур на президентските избори.
Последното твърдение има нужда от известни пояснения. Емил Кюлев бе не само финансов съветник на президента, но и негова финансова опора. Този факт бе грижливо прикрит от повечето български медии, но бе ясно назован в българските репортажи на международни агенции. Самият Кюлев не криеше този факт и с трогателна детска гордост показваше в дните след избора на Първанов пропуска си за президентството под символичния щ 0001. За него той имаше по-голяма стойност, отколкото орденът, който получи другият президентски другар - Манджуков.
Но не само президентът бе в близки отношения с разстреляния банкер. Той се радваше и на близостта си с бившия премиер Сакскобургготски, комуто помогна да се върне на бял кон в българската политика през 2001 г. В отплата получи на прилична цена ДЗИ, което само по себе си беше положителен факт, доколкото все пак нещо от маститата българска финансова и застрахователна сфера успя да бъде запазено под контрола на български предприемач. На свой ред, през 2005 г. Кюлев му върна услугата, като след парламентарните избори призова Кобурга да бъде оставен на премиерския пост до датата на присъединяването ни към ЕС. В онзи момент това бе политически изгодно и за президента Първанов, защото му разчистваше полето за бъдещата кандидатпрезидентска надпревара. Още повече че взаимоотношенията между Кюлев и Кобурга не бяха осветени само от общи действия в миналото. В края на жълтия мандат техните интереси се срещнаха и на полето на туризма в рамките на проекта "Супер Боровец" като форма на брак между реституираните царски имоти и новоуедрения български финансов капитал.
Ако към тези президентско-премиерски бизнес релации на банкера Кюлев, добавим и неговите позиции в парламента, правителството, политическите партии, централната банка и медиите, то ще се окаже, че ефектът на неговото убийство ще се почувства върху цялата политическа система, независимо че е поръчано и извършено по икономически подбуди. Това обяснява и нервното усилие на нашите държавници още от първата им реакция да наложат определено неизпипано от правна гледна точка тълкуване на скандалния разстрел. Оказва се, че те са се грижили повече да не пострада собствената им репутация, отколкото да са затрогнати да опазят реномето на Емил Кюлев и чувствата на неговите близки, приятели и сродници.
Все пак, сам по себе си провалът в демагогията е малката беля. Истинският проблем произтича от това, че когато се вкопчиш в собствените си пропагандни послания, рискуваш да предложиш и вземеш решения, които повече опазват собствения ти имидж, отколкото решават наболелите обществени проблеми. Не е нито достатъчно, нито ефикасно да хвърлиш целия полицейски апарат да мръзне по улицата в очакване на дребни кокошкари. Абсолютно излишно е да се репчиш с армията, чиято работа е да ни пази от външни врагове, а не да преследва вътрешни разбойници. Не е достатъчно да поискаш имунитетите на депутатите и магистратите.
Всъщност проблемът е друг и решенията са други:
институционалният ни ред е сбъркан и трябва незабавно да се предприемат стъпки по неговото поправяне:
1. Публично финансиране на политическите партии, на парламентарните, президентските и местните предизборни кампании. Без разкъсване на връзката между политически субекти и сенчест бизнес никаква устойчива промяна няма да може да бъде постигната. По-добре ние, гражданите, да даваме повече пари и на партиите, и кандидатите, защото те ще ги направят по-слабо зависими от бандитите, които всъщност вземат парите от нас, за да ги дадат на тях. В крайна сметка тази инвестиция в публичността на партийното финансиране ще ни се върне като увеличено публично благо. Политиците ни няма да станат по-добри, но ще са по-мотивирани да се харесат на нас, а не на невидимите си спонсори. Ако ли не - ние пак ще си ги сменяме.
2. Прокурорите също няма да станат по-добри или по-лоши от само себе си вследствие убийството на Кюлев. Просто трябва да ги направим сменяеми, и то по-често сменяеми. Най-удачният формат за прокуратурата е да мине към изпълнителната власт и ръководството й да идва и да си отива след парламентарни избори.
3. Съдиите също няма от само себе си да станат по-ефикасни или по-неефикасни вследствие на скандала. Затова да ги направим и тях сменяеми, да ги избираме пряко и често. Така на всеки избор ще научаваме от претендентите кой за чии интереси се е грижил. Да им се ограничи имунитетът е добре, но не и достатъчно - нека и гражданите да могат да преценят на избори кой си е свършил работата и кой се е свързал с неподходящи другари.
4. И още - никакви възможност за отлагане на делата: болен или зает адвокат, да се замества със служебен защитник, болен подсъдим - на проверка и лечение в затворнически лазарет.
Накрая - всичко това - незабавно. Днешните дни са изпитание за сегашните ни държавни мъже. И ако те не са на висотата на своето положение и не пристъпят веднага към промяна на конституцията - със или без Велико народно събрание - ни чака тежка институционална криза с непредвидими и дългосрочни последствия. Но тези дни са и изпитание за опозицията. Ако тя не може да наложи гореописания дневен ред на промените, ще е по-добре да напусне този парламент и да потърси пряката подкрепа на гражданите.
Кюлев не беше мутра, но беше убит по мутренски. Нашите политици не са разбойници, но ще станат жертва на неспособността си да се справят с разбойниците. Нашите институции не са замислени от гангстерите, но все повече и повече изпадат в тяхна зависимост. С живота си Емил Кюлев правеше политика и бизнес, но смъртта му може да послужи за отправна точка на гражданско действие и на дълго отлагани институционални реформи. А какъв по-хубав паметник може да очаква всеки от нас. И каква по-прилична епитафия би могло да измисли човешкото въображение: "Смъртта ми положи начало на обновлението на моята страна."
|
|
Настрани от темата Кюлев, за мене е минало, но само дедо Господ дава мъдрост, сила и обич 
